Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1056 от 11.07.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1629/2023
Вид
Решение № 1056
Подписан
11.07.2023
В сила
01.08.2023
Състав
Георги Митев

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.63 ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Варна, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Митев при участието на секретаря Калина Ив. Караджова като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно дело № 20233110201629 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на Стефко стил ООД, Булстат 203 343 928, адрес гр.Варна ул.Прилеп № 52а, представлявано от управителя П.Г.П., ЕГН **********, чрез адвокат Н. С., против Наказателно постановление № 03-2300031/ 15.02.2023 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което на Стефко стил ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда/КТ/.

В жалбата принципно не се оспорва фактическата обстановка и се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи за маловажност на нарушението. В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Наска С., който подържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

1

На 06.01.2023 г. Р. Н. П. – главен инспектор и Т.Д.Г. – инспектор в Дирекция Инспекция по труда/ДИТ/ Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на Стефко стил ООД в цех за производство на врати, намиращ се в гр.Варна, ул.Прилеп № 103. Установили, че на обекта работи лицето С.З.И., ЕГН **********, на длъжността „общ работник“.

На С.З.И. била предоставена от проверяващите служители на ДИТ гр.Варна на основание чл.399 и чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда за попълване декларация/приложено заверено копие/, в която той собственоръчно записал на 06.01.2023 г., че работи в Стефко Стил ООД от 06.01.2023 г. на обект цех за врати гр.Варна ул.Прилеп № 103 с работно време от 10 до 12 часа, че има сключен трудов договор, месечно възнаграждение в размер на 180 лева. Декларацията е съставена на 06.01.2023 г. в 11:30 часа с подпис на декларатора.

Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от: трудов договор № 121 от 05.01.2023 г. между Стефко Стил ООД и С.З.И., ЕГН ********** за длъжността „общ работник, промишлеността“, място на работа дърводелски цех в местност Пчелина, всеки петък от 10:00 до 12:00 часа, месечно трудово възнаграждение 50.00 лева, дата на постъпване на работа 06.01.2023 г.

Отдолу на договора е записано, че е получил екземпляр от договора, копие от удостоверение и длъжностна характеристика на 06.01.2023 г. и че е постъпил на работа на 06.01.2023 г. и има подпис на лицето и работодател; фотокопие от книгата за начален инструктаж в Стефко Стил ООД, заверена на 06.01.2023 г. от гл.инспектор Р.П., след нейната заверка е записано името на С.З.И. с дата 06.01.2023 г.; призовка № 20/06.01.2023 г. на 12.01.2023 г. представител на Стефко Стил ООД да се яви в ДИТ-Варна за представяне на документи. Призовката е получена от П.Г.П. на 06.01.2023 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с изх.№ 033882233003497/07.01.2023 г. от НАП за Стефко Стил ООД за подадено уведомление за сключен договор със С.З.И. на 07.01.2023 г. в 10:27 часа; протокол за извършена проверка № ПР2300673 от 30.01.2023 г. на Стефко Стил ООД за извършена проверка на 06.01.2023 г. в обект цех за производство на врати, намиращ се в гр.Варна, ул.Прилеп № 103. В т.5 на раздел Констатирани нарушения е отразено, че работодател е допуснал до работа лицето С.З.И., изпълняващ трудовите функции на длъжността „общ работник“, преди да е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на лицето. Не е отразено нарушението, за което му е съставен АУАН. По време на проверката присъствал П.Г.П. – управител и протокола е подписан от нея за работодател; идентификационна карта за Стефко Стил ООД от 12.01.2023 г., че дружеството има нает персонал 25 души, подписана от П.П.; заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда – в т.4 са определени правомощия на директорите на дирекции Инспекция по труда да издават наказателни 2 постановления по актове, съставени от инспектори в дирекции Инспекция по труда; известие за доставяне от 15.02.2023 г.

Към въззивната жалба е приложен оригинал от пълномощно от П.Г.П. като управител на Стефко Стил ООД за адвокат Н. С. да представлява дружеството по АНД по описа на ВРС срещу Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и пощенски плик от 23.03.2023 г.

От съда бе изготвена и приета разпечатка за актуалното състояние на Стефко Стил ООД от Търговски регистър, от която е видно, че управители на дружеството са П.Г.П. и Я.С.П. с начин на представляване заедно и поотделно.

От съда бе изискано и приложено заверено копие от Заповед № ЧР217/24.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, с която И.А.И. е назначен на длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда Варна.

На 30.01.2023 г. Р. Н. П. – главен инспектор в ДИТ-Варна съставила акт за установяване на административно нарушение № 03388233003497/07.01.2023 г./приложен оригинал/, със тавен на Стефко Стил ООД за това, че на 06.01.2023 г. в качеството на работодател е допуснал лицето С.З.И., ЕГН **********, на длъжността „общ работник, промишлеността“ да престира труд в негова полза в цех за производство на врати, намиращ се в гр.Варна, ул.Прилеп № 103, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите, като по време на проверката е установен да пренася дървени плоскости в работна смята с продължителност от 10:00 до 12:00 часа, която полага всеки петък от месеца и договорено трудово възнаграждение от 50.00 лева.

Нарушението е извършено на 06.01.2023 г. при извършена проверка на обекта, където е установено лицето да полага труд.

Актосъставителят е квалифицирала нарушението по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. В опис на писмените материали са посочени: трудов договор № 121/05.01.2023 г., справка от ТД на НАП № 03388233003497/07.01.2023 г., декларация от С.З.И. ат 06.01.2023 г. в 11:30 часа, инструктажна книга за документиране на начален инструктаж.

АУАН е връчен на 30.01.2023 г. на П.Г.П., като тя не направил възражения при предявяване му и получила копие от АУАН.

Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал наказателно постановление № 03-2300031/15.02.2023 г./приложен оригинал/, издадено от И.А.И. – директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, като е възприел изцяло фактическите констатациите, описани в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда и му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката Р. П., която потвърди отразените в АУАН обстоятелства.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателствени средства – свидетелските показания на Р. П. и приобщените по делото писмени доказателствени средства - тези по административно-наказателната преписка, 3 както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът кредитира свидетелските показания на Р. П. като обективни и подкрепящи се от другите доказателства по делото.

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът счита от правна страна следното:

По допустимостта на въззивната жалба:

Наказателното постановление е връчено на 14.03.2023 г. на П.Г.П., тя отказала да го получи, видно от разписката /приложено заверено копие/, жалбата срещу него е подадена по пощата на 23.03.2023 г., видно от печата върху приложения пощенски плик.

Жалбата е подадена за законоустановения срок, от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, до компетентния съд по местоизвършване на нарушението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

По компетентността:

АУАН е съставен от Р. Н. П. – главен инспектор в ДИТ-Варна – държавен контролен орган според изискването на чл.416 ал.1 от Кодекса на труда.

Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - И.А.И. – директор на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна съгласно изискването на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, в която в т.4 са определени правомощия на директорите на дирекции Инспекция по труда да издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори в дирекции Инспекция по труда. От Заповед № ЧР-217/24.01.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда е видно, че И.А.И. е назначен на длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда Варна.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН:

При проверка на приложените към преписката АУАН и наказателно постановление съдът констатира, че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

ПО МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН:

С наказателното постановление на въззивното дружество е наложена санкция 4 на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда за това, че на 06.01.2023 г. в качеството на работодател е допуснало лицето С.З.И., ЕГН **********, на длъжността „общ работник, промишлеността“ да престира труд в негова полза в цех за производство на врати, намиращ се в гр.Варна, ул.Прилеп № 103, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите.

От обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП.

В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1 т.1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Стефко Стил ООД представлява работодател по смисъла на Кодекса на труда, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.

В хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към момента на проверката на място въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо С.З.И., който към този момент е осъществявал трудови функции на обект на въззивника. В тази насока са приложените писмени доказателства.