Решение № 282 от 14.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. П., 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20204400100654 по описа за 2020 година

Настоящото производство е образувано на основание постъпила ИМ от „***“АД гр.С. ,представлявано от изп.директори П.Д., Д.Ш. ,А.Я. чрез пълномощника Адвокатско съдружие“ ***“ чрез адвокат Д.Д. от САК срещу Ф.А.М.,ЕГН **********,ЕМ. Д. М.,ЕГН ********** и А.Г./Д. /М.,като наследници на К.М.П.,поч.на ***г.

В ИМ се твърди,че на 21.08.2008 между К.М.П. и А.Д. М.

/кредитополучатели/ и „***“ АД ,понастоящем „***“АД е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №***,по силата на който на кредитополучателите e отпуснат,а впоследствие и усвоен кредит в размер на общо 153 840 евро с краен срок на погасяване 25.08.2033г.Твърди се,че кредитът е преоформен с допълнителни споразумения от 26.05.2009г., 07.07.2010г., 31.08.2011г.,27.06.2012г.,28.06.2013г.и 22.08.2014г.,в резултат на което главницата по кредита е достигнала размер от 199 409,65 евро. Твърди се,че кредитополучателите са преустановили плащането на дължимите месечни вноски по договора,като са изпаднали в забава от 10.04.2016г.по отношение задълженията им за договорни лихви и главница. Посочено е ,че кредитополучателите са допуснали просрочие на 53 месечни погасителни вноски за главница и лихва,считано от 10.04.2016г.,като общият размер на 1 просрочените и непогасени суми по договора за кредит към 18.08.2020г.е 100 375,83 евро.Изложени са доводи,че на основание чл.18 от договора , считано от 18.08.2020г.задълженията по договора са обявени за предсрочно изискуеми ,като общият им размер е 263 377,50 евро,както следва:

1. /190 431,36 евро-главница,дължима в периода 10.04.2016г.17.08.2020г.

2. / 58 675,38 евро-възнаградителна лихва ,дължима в периода 10.04.2016г.- 17.08.2020г.

3. /11 095,64 евро-мораторна лихва,дължима в периода 10.04.2016г.17.08.2020г.

4. /2 972,92 евро-договорни такси,дължими в периода 02.03.2018г.17.08.2020г.

5. /195,20 евро-застраховки,дължими в периода 15.08.2016г.-17.08.2020г.

Твърди се ,че към настоящия момент задълженията по договора за кредит не са погасени ,което обуславя правния интерес на банката да предяви частичен иск за дължимите суми.В заключение банката-ищец моли съда да постанови решение,с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят следните суми:

-108 124,73 евро-главница ,част от главница в общ размер на 190 431,36 евро .

- 1 875,27 евро –дължими по договора такси за периода 10.09.2017г.до 10.08.2020г.,част от вземане за такси в общ размер 2 979,92 евро.

Върху сумите се претендира и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба -19.08.2020г.до окончателното им изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.В съдебното заседание на 14.09.2021г.,на което бе даден ход по същество не се яви представител на дружеството ищец.От пълномощника на ищеца адвокат Д.Д. от САК е депозирна молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца,като с молбата се поддържа подадената ИМ и моли съда същата да бъде уважена.Посочено е,че във всички варианти на заключението на ВЛ предсрочно дължимата главница надвишава значително претендирания с ИМ размер.Изложени са доводи относно настъпилата предсрочна изискуемост ,като в тази насока е 2 цитирана съдебна практика на ВКС.Претендират се и направените по делото разноски за ДТ,депозит за ВЛ и заплатени възнаграждения за особените представители на ответниците.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Ф.А.М. чрез адвокат Х.Т.,назначена за негов особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК.В същия е взето становище ,че предявените искове са неоснователни.Посочено е,че с процесния договор за кредит от

21.08.2008г.банката е предоставила кредит в размер на 153 840 евро на кредитополучателите К.П. и А.М.,като за кредитополучателите договорът е подписан от пълномощник Д.Б.В.,съгласно нот.заверено пълномощно рег.

№6714/2008г.на нотариус П.Ц..С отговора е направено възражение,че не е възникнало валидно договорно правоотношение между банката и кредитополучателите , като се оспорва представителната власт на пълномощника на кредитополучателите, поради липсата на данни пълномощникът да е действал в рамките на предоставените му с пълномощното права.Идентични съображения са изложени и по отношение на сключените от името на кредитополучателите чрез пълномощника им Д. В. допълнителни споразумения от 31.08.2011г.,от 27.06.2021г. и от 28.06.2013г.Изложени са доводи,че допълнителното споразумение от 22.08.2014г.е подписано от Р.В. като пълномощник на кредитополучателите К.П. и А.М. без да е налице представителна власт ,не е описан номер на нотариалното пълномощно,по силата на което пълномощникът е договарял от името и за сметка на кредитополучателите и не е налице представителна власт.На това основание се оспорва валидността на сключените допълнителни споразумения, поради липса на представителна власт.В случай,че съдът приеме,че между страните е възникнало валидно договорно отношение на основание процесния договор за кредит от 21.08.2008г.,искът се оспорва ,тъй като не съществува валидно и изискуемо вземане в полза на ищеца.Посочено е,че банката-ищец твърди,че кредитополучателите са преустановили плащането на дължимите месечни вноски към 10.04.2016г.,като банката се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, съгласно чл.18 от договора,че след като липсват данни банката да е уведомила кредитополучателите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди завеждане на ИМ,а такова изявление от страна на банката липсва и в 3 депозираната ИМ, претендираните с ИМ суми ,представляващи частични искове не съставляват валидно и изискуемо вземане в полза на „***“АД.В тази насока ответникът се позовава на т.18 от ТР №4/2013г.на ОСГТК на ВКС .Исковата претенция се оспорва по основание и размер ,като са изложени доводи,че с допълнителните споразумения,подписани от пълномощници,чиято представителна власт е оспорена страните са постигнали договореност непогасените просрочени лихви да бъдат реструктурирани към размер на редовната и непогасена главница,като вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението е станал 263 377,50 евро.Посочено е, че процесният договор за кредит има характер на финансова услуга по смисъла на §13,т.12,б.“б“ /редакцията ДВ бр.59/2006г./ от ДР на ЗЗП,както и по смисъла на действащата разпоредба ,че ищецът е търговец съгласно §13,т.2 от ДР на ЗЗП,но ответниците имат качество на потребители съгласно §13 т.1 от ДП на ЗЗП и процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП,като спрямо него намират приложение разпоредбите на чл.143-148 от същия. Направено е възражение за нищожност на клаузите на чл.3,ал.1;чл.3,ал.5 и на чл.12 от договора за кредит за покупка на недвижим имот ***/21 . 08. 2008г. като неравноправни на осн.чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.143,т.3,10 и 12 от ЗЗП.Направено е възражение за нищожност на клаузите на чл.3;чл.4 ал.1;чл.4 ал.2 ;чл.5;чл.6;чл.7 от допълнителните споразумения към договора на осн.чл.26,ал.1 ЗЗД във вр.чл.143т.3,т.10 и т.12 от ЗЗП като неравноправни по смисъла на чл.143-144 ЗЗП.В тази насока са изложени подробни доводи и съображения.В заключение моли съда да постанови съдебен акт,с който исковата претенция спрямо Ф.А.М. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.В съдебното заседание на 14.09.2021г.ответникът Ф.М. чрез назначения му особен представител адвокат Х.Т. от ПАК поддържа така изразеното становище в писмения отговор и моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат Х.Т. писмени бележки.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕМ. Д. М. чрез назначения й на осн.чл.47 ал.6 ГПК особен представител- адвокат Е.П. от ПАК.В същия е взето становище,че 4 предявеният иск е недопустим и неоснователен,че ответницата не дължи посочените в ИМ суми или не в размера,в който са предявени. Твърди се,че обявяването на кредита за предсрочно изискуем от банката,не е извършено по надлежния ред .Изложени са доводи,че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на волеизявлението на кредитора от длъжника ,ако към този момент са настъпили обективните факти,обуславящи настъпването й . Направено е възражение ,че пълномощниците на кредитополучателите не са имали необходимия обем представителни права ,както да бъде сключен договора , така и последващите допълнителни споразумения .Посочено е,че е налице прекомерност на претендираното от банката възнаграждение,касаещо санкционни и възнаградителни лихви .Твърди се,че договорните клаузи не са индивидуално уговорени ,доколкото са изготвени предварително от банката, липсват доказателства за проведени преговори,поради което ответникът счита,че клаузите са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143-144 ЗЗП.Посочено е че в допълнителните споразумения също се съдържат нищожни клаузи относно извършеното увеличаване на размера на дълга с просрочени лихви ,като по този начин размерът на главницата се олихвява и на практика с допълнителните споразумения са налагани по-тежки условия от основния договор за кредит чрез капитализиране на лихвите и превръщането им в нова главница.Изложени са доводи,че клаузата за „облекчен ред“е подвеждаща , тъй като в резултат на нейното прилагане се е стигнало до неколкократно увеличен размер на задължението и представлява неравноправност по смисъла на чл.143,т.10,т.12 от ЗЗП,че по този начин ответникът е заплащал вноски по погасителен план към договора за банков кредит в завишен размер от първоначално договорения,а увеличението на размера на дължимата месечна вноска се дължи на нищожни разпоредби на договора и споразуменията,че при завишен размер на вноските,поради по-висок лихвен процент е покривана по-малка част от дължимата главница ,с което е завишавана годишната такса за управление на кредита.Твърди се,че по делото не е представено доказателство , че законните представители на банката са направили конкретно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,че не е налице предсрочна изискуемост на кредита,поради неплащане на погасителна вноска по последния погасителен план от допълнителното споразумение,с оглед нищожността на разпоредбите на 5 последното,а и на всички допълнителни споразумения с оглед капитализиране на изтеклите лихви ,приобщени към главницата.Направено е възражение,че не са налице условията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.18 от договора ,поради това,че липсват доказателства кога е бил падежът на неплатената вноска, нейният размер и данни,че същата не е изплатена,както и не са представени погасителни планове с актуалните размери на анюитетните вноски.В отговора е посочена практика на ВКС в подкрепа на доводите за наличие на неравноправни клаузи.В съдебното заседание на 14.09.2021г.ответникът ЕМ. Д. М. чрез назначения й особен представител адвокат Е.П. от ПАК поддържа направените с отговора възражения и моли съда да постанови решение,с което предявеният от „***“АД иск бъде отхвърлен.В случай,че съдът приеме иска за основателен моли съда да възприеме трети вариант от заключението на ВЛ,касаещо настъпила предсрочна изискуемост едва с постъпване на ИМ.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат Е.П. писмени бележки.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника А.Г.

/Д./ М. чрез неговия особен представител адвокат Н.Д. от ПАК ,назначен на основание чл.48 ал.2 ГПК,с оглед призоваването на ответника чрез публикация в „Държавен вестник“. В отговора е взето становище,че предявените от „***“АД искове са допустими. Оспорва се по основание и размер искът по чл.430 и чл.432 ТЗ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,предявен срещу А.М. за сумата 108 124,73евро-главница, частичен иск от дължима главница в размер на 190 431,36 евро,така и искът за сумата 1875,27 евро дължими такси по договора за периода 10.09.2017г. до 10.08.2020г.,частичен иск за вземане за такси в размер на 2 972,92 евро. Оспорва се и искането за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на ИМ като неоснователно.Направено е възражение,че А.Г. /Д./М. не дължи и няма задължение към ищеца „***“ АД гр.С.,респ.банката няма вземане към ответника в горепосочените размери,предмет на ИМ,поради което моли съда исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.Оспорват се твърденията в ИМ,че А.Г. /Д./ М. е надлежна страна и е сключил като кредитополучател процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него от 26.05.2009г.,от 07.07.2010г.,от 31.08.2011г.,от 27.06. 2012г.,от 28.06.2013г.и от 22.08.2014г.В 6 тази насока е посочено,че договорът за кредит и допълнителните споразумения/без последното/ са подписани от кредитополучателите чрез пълномощник Д.Б.В., последното доп.споразумение от 22.08.2014г.също е подписано от пълномощник –Р.Д.В., без по делото да са представени пълномощни.На това основание е направено възражение ,че между страните не е налице валидно облигационно правоотношение,че ответникът А.Г./Д./М. не е сключвал лично и не е подписвал процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него .Оспорва се размера на претенциите за главница и такси като се твърди,че извършеното с допълнителните споразумения преоформяне на кредита чрез капитализиране на начислени възнаградителни и наказателни лихви и отнасянето им в увеличение към размер на главницата е незаконосъобразно и недействително. Направено е възражение за нищожност на клаузата на чл.4.2 от договора за т.н.“договорни такси“,като неравноправна и поради противоречие с добрите нрави на осн.чл.146 ал.1 вр.чл.143 т.10 от ЗЗП.Оспорва се настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,тъй като от страна на банката –ищец няма валидно отправено волеизявление за упражняване правото да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем ,което да е достигнало до А.М..В заключение моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани,със законните от това последици.В съдебното заседание на 14.09.2021г. А.Д. М. чрез назначения му особен представител адвокат Н.Д. от ПАК моли съда да постанови решение,с което предявените частични искове бъдат отхвърлени като неоснователни.