Определение № 2608 от 17.09.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2608 гр. Бургас, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501458 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 6951/22.05.2026 г. (имаща характера на частна жалба), подадена от В. А. З., гражданин на ***, срещу Решение № 221 от 27.05.2026 г. по гр.д.109/2026 г. по описа на РС Несебър, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от жалбоподателя В. А. З. иск за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на Общото събрание на Етажната собственост на комплекс „Кот Д'Азур“, сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, кв.Пясъците № 133, проведено на 22.12.2025г., поради предявяването на иска след 30-дневния преклузивен срок и е прекратено производството по гр.д.№ 109/2026 г. по описа на РС Несебър.

Твърди се, че обжалваното решение, имащо характер на прекратително определение, е неправилно, необосновано и постановено в съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

По-конкретно се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че исковата молба е подадена след изтичането на 30-дневния преклузивен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, като също неправилно е приел, че срокът е започнал да тече на 29.12.2025 г. - датата, на която управителят е поставил съобщение за изготвения протокол от ОС на входа на сградата, съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС, тъй като неправилно е приложил фикцията за уведомяване по чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Твърди се, че този извод почива на формалистично и несъобразено с доказателствата по делото тълкуване на закона предвид представените по делото и приети като доказателство самолетни билети, от които се установява, че жалбоподателят и съпругата му са били извън пределите на Република България в периода от 25.12.2025 г. до 18.01.2026 г.; сградата е ваканционен комплекс със сезонен характер; съотв.за 1 жалбоподателя е било обективно невъзможно да узнае за поставеното на 29.12.2025 г. съобщение. Твърди се, че прилагането на законовата фикция по чл.16, ал.7 от ЗУЕС при доказана обективна невъзможност за узнаване, противоречи на целта на закона и на принципа за добросъвестност в гражданските правоотношения. Заявено е твърдение, че съдебната практика последователно приема, че при ненадлежно оповестяване или обективна невъзможност за узнаване по общия ред, срокът за оспорване тече от момента на реалното узнаване.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства и от признанията на самия ответник се установява съществувала трайна практика за комуникация между страните чрез електронна поща, още повече, че самият управител на ЕС е изпратил протокола от ОС на имейл адреса на съпругата на ищеца на 30.12.2025 г., което, според жалбоподателя, ответникът признава електронната поща за надлежен и ефективен канал за комуникация, и дерогира на общия ред по чл.16, ал.7, изр.1 от ЗУЕС.

На следващо място се твърди, че от представената и приета по делото електронна кореспонденция, се установява, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на изпратения документ на 10.01.2026 г., когато е отворил електронната си поща, съотв.именно тази дата - 10.01.2026 г. следва да се приеме за начален момент на 30-дневния преклузивен срок, тъй като това е моментът на действителното узнаване от него за взетите решения.

Предвид горното и подаването на исковата молба на 09.02.2026 г., жалбоподателят твърди, че искът е предявен в преклузивния срок и се явява процесуално допустим.

Допълнително са изложени твърдения, че изпратеният по имейл документ е бил неподписан, поради което не представлява „протокол" по смисъла на чл.16, ал.6 от ЗУЕС, нито „решение", чието получаване да задейства срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, а следва да се приеме, че има единствено информативен характер и не може да породи предвидените в закона преклузивни последици.

С „Допълнение към въззивна жалба“, подадено в указания от съда срок, жалбоподателят е навел и твърдения, че протоколът с обжалваните решение на ОС на ЕС е подаден в кметството едва на 5 март 2026 г., без подпис на протоколиста, като едва по-късно са направени промени и подписът на протоколиста се е появил върху документите, представени в съда, т.е.дори и да е бил публикуван на 29.12.2025 г., той не е бил официално оформен. В същото Допълнение към въззивна жалба е посочено, че Законът изисква документите да бъдат изпратени на имейл адреса на собственика на имота, ако собственикът на имота е уведомил управителя за това, което жалбоподателят Зиновиев е сторил на 10.01.2026 г., като е изпратил директно искане до управителя да изпрати комплект документи, изготвени в съответствие с всички изисквания на българското законодателство, а управителят не е направил това.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по подадения иск. Претендират се съдебни разноски. Няма искания по доказателствата.

2

С допълнителна молба (вх.№ 7186/26.06.2026 г. – извън срока по чл.260, вр.чл.259 ГПК) жалбоподателят е представил документи (4 бр.уведомления – от 01.10.2028 г., 23.06.2016 г., 23.09.2020 г. и 25.01.2022 г.), за които твърди, че установяват, че „винаги когато е отсъствал, е предупреждавал управителя на ЕС и е оставял адрес за кореспонденция по поща или куриер, и и-мейл (електронна поща) за електронна кореспонденция“.

В предоставения му срок ответникът по жалбата и по иска ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес: гр.Несебър, к.к.„Слънчев Бряг- Запад“, кв.„Пясъците“ № 133, комплекс „Кот Д'азур“, с идентификатор ***, представлявана от Управителя на ЕС- Т. С. Б., чрез Адвокатско Дружество „Трендафилова и Гьорчева“ представя писмен отговор, с който оспорва като неоснователна подадената от ищеца В. А. З. жалба срещу Решение № 221 от 27.05.2026 г. по гр.д.109/2026 г. по описа на НРС.

Оспорени са твърденията в жалбата за наличието на пороци в атакувания съдебен акт.

Твърди се, че правилно съдът е приел исковата молба за недопустима, тъй като е подадена след преклузивния срок по чл.40 ал.2 от ЗУЕС, както и, че правилно съдът е приел, че този срок е започнал да тече от обявяване на взетите решения по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Посочва се, че е без значение къде се е намирал въззивникът към момента на провеждане и оповестяване на проведеното ОС на ЕС и Законът не вменява на Управителя на ЕС да издирва кой етажен собственик къде се намира, тъй като обратното би довело до нестабилност на взетите решения за дълъг и неизвестен период от време.

Посочва се още, че Управителят на Етажната собственост не е бил длъжен да изпраща покана и протокол от проведеното ОС на ЕС на етажните собственици, в частност на ищеца, и доколкото в случая е изпратил покана за свикване на ОС на ЕС на етажните собственици, с електронната поща на които разполага, това е било с цел осигуряване на по-голяма представителност на етажни собственици на общото събрание и запознаване с взетите решения.

На следващо място се твърди, че дори да се приеме, че е следвало ищецът да бъде уведомен по електронна поща за свикване на ОС на ЕС и обявяване на протокола от същото, срокът за оспорване на взетите решения отново е изтекъл преди подаване на исковата молба, тъй като ищецът е получил протокола от проведеното ОС на ЕС на 10.01.2026 г. и е без значение кога е отворен от него изпратеният му е-мейл.

Оспорени са твърденията на жалбоподателя, че протоколът не му е бил обявен надлежно, защото изпратеният по електронна поща препис не е заверен, бил е без приложенията и без поставени подписи. Твърди се, че в случая управителят на ЕС не е бил длъжен да връчва на ищеца протокола от ОС по реда на чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Отделно се посочва, че от приложените с подадената допълнителна молба документи е видно, че винаги когато въззивникът отсъствал е предупреждавал управителя на ЕС и е оставил адреса си за кореспонденция. Твърди се, че тези документи не следва да се обсъждат, тъй като са представени извън преклузивните срокове, както и поради това, че са на руски език без превод.

3

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, имащо характера на определение.

Няма искания по доказателствата.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване (решение, имащо характера на определение, тъй като с него е прекратено производството по делото), и в указания от съда срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на жалбоподателя В. А. З., за отмяна на основание чл.40 от ЗУЕС на взетите решения на проведено на 22.12.2025 г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс „Кот Д'Азур“, сграда с идентификатор ***, в к.к.Слънчев бряг-запад, квартал Пясъците № 133, в който ищецът (в съсобственост със съпругата си) притежава апартамент. В исковата молба ищецът твърди, че за взетите решения от това ОС е узнал на 10.01.2026 г., когато е отворил полученото на електронната му поща писмо с неподписан протокол от събранието. Изложил е подробни оплаквания за незаконосъобразност на свикването и провеждането на ОС, както и на взетите на него решения.

В депозирани в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба ответната Етажна собственост е изразила становище за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, а по същество – и за неговата неоснователност като са изложени подробни съображения в тази насока.

С определението си по чл.140 ГПК първоинстанционният съд е докладвал делото, изрично е разпределил доказателствената тежест между страните като конкретно на ищеца е указал, че не сочи доказателства, че е предявил иска в преклузивния 30-дневен срока.

Във връзка с дадените му от съда указания, с молба от 07.05.2026 г. ищецът е представил писмени доказателства, между които и: писмо от 10.01.2026 г. на руски език (л.204 и 205), изпратено от електронната поща на съпругата на ищеца до електронната поща на управителя на ЕС, с което ищецът и съпругата му във връзка с изпратения им „проект от протокола от общото събрание“ са поискали да им бъде изпратено копие от Протокола от ОС, съответстващ на изискванията на чл.16, ал.7 и ал.6 от ЗУЕС, ведно с приложенията към него; и електронни билети за самолетен полет за ищеца и съпругата му, от Баку, Азербайджан до Лондон, Великобритания на 25.12.12025 г. и от Лондон, Великобритания до Баку, Азербайджан на 18.01.2026 г. Посочените документи, въпреки липсата на изготвен превод на български език на текста им, са приети като доказателства по делото.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустим предявения иск и прекратил производството по делото. Съдът е приел, че поради липсата на уведомяване от ищеца на Управителя на ЕС за това, че ще отсъства от адреса повече от месец, за управителя на ЕС не е възникнало задължение да изпраща на ищеца протокола от проведеното ОС по електронен път на електронната поща на 4 ищеца. По изложените съображения съдът е приел, че срокът за предявяване на иска по чл.40 ЗУЕС за ищеца е започнал да тече от залепването на съобщението за изготвения Протокол от ОС на 30.12.2025 г. и е изтекъл на 29.01.2026 г. – преди завеждането на иска на 09.02.2026 г.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите и съображенията на първоинстанционния съд за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС.

Съгласно чл.40 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС е преклузивен.

Съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал.6 (7-дневен от провеждането на събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 ЗУЕС се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението.