Решение № 565 от 22.09.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002103713 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. И. П., касационна жалба на ищцата Д. А. П. и касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 432 от 09.04.2025 год., постановено по в. гр. дело № 2365/2024 год. по описа на Апелативен съд – София, като всяка от страните го обжалва съобразно правния си интерес: ищците – в частта му, в която исковете за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са отхвърлени за разликите над 10 000 лв. до размера от 25 000 лв., а ответникът – в частта му, в която тези искове са уважени за сумите от по 10 000 лв. /или общо за 20 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2020 год.

С определение № 1116 от 09.03.2026 год., постановено по настоящото дело, по жалбите на страните, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: За определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на 1 принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение?

В жалбата на ищцата М. И. П. се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 51 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не било отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че наказателното преследване било продължило над разумния срок. От началото на наказателното преследване на 15.07.2016 год. до влизане в законна сила на оправдателната присъда на 17.04.2018 год. били изтекли една година и девет месеца, като през този период първоначалният ищец бил обвинен в извършване на няколко тежки умишлени престъпления от общ характер. Спрямо него били извършени множество процесуални действия, като това допълнително било осуетило воденето на нормален и пълноценен живот и попречило на професионалната му реализация. От показанията на свидетелите било установено, че в резултат на незаконните действия на прокуратурата първоначалният ищец бил търпял неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, психически тормоз, перманентно състояние на тревожност и несигурност, непрекъснат страх от изхода на делото, неудобства и унижения. Неправилен бил и изводът на въззивния съд, че по делото не били доказани престижът и доброто име, с което се бил ползвал ищецът. В противоречие с формалната логика било заключението, че единствено наличието на диплома е критерият за престиж на нейния титуляр. На формалната логика противоречал и извода в обжалваното решение, че ответникът не отговаря за медийните публикации, тъй като не било установено да е давал гласност на обвинението. Единствената причина за появата на тези медийни публикации било повдигнатото и поддържано обвинение от ответника. Всяка една публикация, в която се съдържала информация относно обвиняването в извършване на престъпление, засягала в голяма степен живота на лицето, за което се отнася и влияела отрицателно на отношението на близки, познати, колети и обществото като цяло към него. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответната страна Прокуратурата на Република България счита, че касационната жалба на ищцата е неоснователна.

В жалбата на ищцата Д. А. П. се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно е приел, че първоначалният ищец не бил доказано известна и авторитетна личност и че от наказателното производство с продължителност от 1 година и 9 месеца той не бил 2 претърпял никакви специфични вреди, които да обуславят по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Макар първоначалният ищец да бил привлечен като обвиняем на 15.07.2016 год., наказателното производство било образувано срещу него още на 16.08.2013 год., т.е. той търпял вреди за период от 4 години и 8 месеца. В хода на наказателното производство било изследвано кои са неговите роднини, каква собственост притежава той, в управлението на кои дружества участва, разкрити били и разследвани наличности и операции по негови банкови сметки за период от 7 години назад. По делото било доказано въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че първоначалният ищец бил известна личност, бизнесмен, университетски преподавател, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, активно ангажиран с развитието на каратето в България, както и че в резултат на незаконното обвинение за тежки престъпления в област, която била свързана с професионалната му реализация, той бил загубил бизнес партньори, накърнени били честта и достойнството му, загубил възможности за професионални изяви и реализация, загубил преподавателски престиж. Първоначалният ищец изпитвал страх, че наказателните дела срещу него никога няма да приключат и до безкрай ще продължават да се роят, с оглед обвиненията било образувано срещу него и производство пред КПКОНПИ, а освен това била извършена цялостна проверка на имуществото му и в рамките на самото наказателно производство. Неправилен бил и извода в обжалваното решение, че показанията на свидетелката Л. следва да се кредитират с „резерва“. Присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил занижен, поради което и несправедлив. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответната страна Прокуратурата на Република България счита, че касационната жалба на ищцата е неоснователна.

В жалбата на ответника Прокуратурата на Република България се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд бил нарушил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Видно било от мотивите към обжалваното решение, че не било установено настъпването на вредни последици, извън обичайните такива, които се предполагат по закон от всяко едно незаконно обвинение. Твърденията на ищеца били останали изцяло недоказани в това отношение.

Приложената спрямо първоначалния ищец наказателна репресия била с разумна продължителност. Същият бил привлечен към наказателна отговорност с постановление от 15.07.2016 год. и производството спрямо него било приключило с влязла в сила на 17.04.2018 год. оправдателна присъда, като общата му продължителност била една година и девет месеца. Определена му била една от найлеките мерки за неотклонение – парична гаранция в размер на 5 000 лв. и спрямо него 3 не били прилагани други мерки за процесуална принуда. Нямало доказателства за настъпили допълнителни вредни последици и личният живот на първоначалния ищец не бил съществено засегнат.

Ответните страни М. И. П. и Д. А. П. считат, че касационната жалба на ответника е неоснователна.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 /раздел ІІ от мотивите/ от ППВС № 4/1968 год., т. 11 и 13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. гр. дело № 3/2004 год., ОСГК, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр. дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1960/2023 год.., III г. о., ГК, решение № 192 от 27.03.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4814/2022 год., ІV г. о., ГК, решение № 234 от 17.04.2024 год. на ВКС по гр. дело № 889/2023 год., ІV г. о., ГК, решение № 377 от 19.06.2024 год. на ВКС по гр. дело № 4064/2023 год., III г. о., ГК, цитираните от касаторите-ищци решение № 310 от 02.11.2015 год. на ВКС по гр. дело № 410/2015 год., ІV г. о., ГК, решение № 71 от 11.07.2023 год. на ВКС по гр. дело № 3713/2022 год., ІV г. о., ГК, решение № 154 от 12.11.2018 год. на ВКС по гр. дело № 728/2018 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 62 от 05.02.2025 год. на ВКС по гр. дело № 892/2024 год., ІV г. о., ГК и др. Според тази практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления, какъв е техния вид – от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден; дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу 4 ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр.

Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.