Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 271 от 27.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 399/2025
Вид
Решение № 271
Подписан
27.11.2025
В сила
13.01.2026
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500399 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Русе „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати на П. И. А. сумата 16 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.02.2024 година на главен път I-5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2024 година до окончателното изплащане.

С посоченото решение са отхвърлени иска за неимуществени вреди за разликата над 16 000 лева до пълния предявен размер – 50 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата от 1.04.2024 година.

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Я. Д. сумата 1 840 лева на основание чл. 38, ал.

1, точка 2 от Закона за адвокатурата.

С посоченото решение П. И. А. е осъден да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД сумата 1 302 лева – разноски по делото.

1

Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Русе сумата 140 лева – държавна такса върху присъденото обезщетение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. Н. – пълномощник на П. И. А., против Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 432 от Кодекса за застраховането за сумата над 16 000 лева до размер на 25 000 лева. Във въззивната жалба се изтъква, че първостепенният съд неправилно е приложил принципа за справедлИ.ст по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения протИ.правен резултат, не съответства на степента на търпените от ищеца неимуществени вреди (отсъден е занижен размер на обезщетението). Съдът не е анализирал в съвкупност всички релевантни обстоятелства за търпените от П. И. А. неимуществени вреди. Съставът на Окръжен съд Русе маркира получената от пострадалия фрактура на дръжката на гръдната кост вдясно и охлузвания по тялото, не отчита цялостно тежестта на уврежданията, тяхната функция, анатомични последици и реалното отражение върху състоянието и ежедневието на пострадалия. Пренебрегнато е обстоятелството, че болките при травма от този вид са изключително силни, възстановителният процес е не само болезнен, но и свързан с дългосрочни функционални ограничения. Касае се за „трайна нарушеност в движението на снагата за срок над 30 дни“. Гръдната кост е част от остеофиброзната рамка, защитаваща жизненоважни органи (сърце, бели дробове, големи съдове).

Нейната анатомична позиция означава, че всяко дихателно движение (вдишване, издишване), кашляне, кихане или дори леко обръщане в леглото активира мускулите на гърдите и съответно предизвиква болка. Болката от фрактурата на стернума е определена в медицинската литература като „мъчителна, непрестанна и утежнена при всяко дихателно усилие“. Болките са най-силни след получаване на увреждането, а продължителността им варира според индивидуалния възстановителен потенциал и степента на натоварване. При П. И. А. същите са продължили над два месеца със заявени и документирани остатъчни оплаквания и при прегледа от експерта. Вещото лице допуска възможността от персистиране на болков синдром „с месеци и години“. Този извод се потвърждава от показанията на свидетелката Р. П. – майка на пострадалия. Съдът не е преценил реалното проявление на тези болки – невъзможност за самостоятелно съществуване, пълна зависимост от грижи, емоционално отчуждение и усещане за безпомощност. Налице е цялостна промяна на динамиката в жИ.та на млад човек – лишен е от активност, социален жИ.т и работа. При прегледа П. И. А. съобщил за болки в гръдната кост и дясно рамо, напрежение, лесна умора и задъхване – типични посттравматични симптоми при хора с гръдна травма. Изброяват се обстоятелства, които според пълномощника на жалбоподателя не са съобразени от първостепенния съд, а имат пряко значение за правилната преценка на вида и естеството на травмите. Следвало е да се отчете и актуалната икономическа обстановка в страната. Вредите, понесени от ищеца в резултат от инцидента включват:

2 тежка гръдна травма, месеци на пълна неподвижност, функционални ограничения, прекратяване на трудова дейност, изолация от социален и спортен жИ.т, емоционален срив, чувство на вина, възможност за персистиране на симптомите във времето, включително болки и задух при натоварване. Отнемането на възможността на млад човек да е самостоятелен, активен, трудоспособен и психически стабилен не може да се репарира адекватно с обезщетение, съответстващо икономически на временен доход. Излагат се доводи за правилност на заключението на първостепенния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалия.

Направено е искане да се отмени Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Русе в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което в полза на П. И. А. да се присъди разликата над 16 000 лева до 25 000 лева, ведно със законната лихва; претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат И. Ц. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, в който излага аргументи за нейната неоснователност. Към отговора е приложен препис от платежно нареждане за изплатена сума на П. И. А..

В съдебно заседание процесуалния представител на застрахователя оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявен от адвокат Я. Д. – процесуален представител на П. И. А., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД иск с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за присъждане на 50 000 лева – обезщетение за търпени неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 13.02.2024 година около 15.30 часа на път I-5 с посока на движение от гр. Бяла към гр. Русе се движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 01 ****, управляван от К. И. Ц.. В района на километър 31+100, при ясно време и суха пътна настилка той предприема маневра за изпреварване, като при прибиране в платното си за движение губи контрол над моторното превозно средство, напуска пътното платно вляво, преминавайки през банкета, след което вдясно по посока на движението излиза в крайпътната канавка, блъскайки се в множество дървета и храсти, с което причинява пътнотранспортно произшествие. При инцидента е пострадал П. И. А. – пътник в автомобила. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 115/34 от 13.02.2024 година; образувано е досъдебно производство № 4569р-29/24 година по описа на РУ Две могили (преписка № 1082/24 година на Районна прокуратура Русе). Вина за настъпилото произшествие има водачът на лек автомобил марка 3

„БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 01 ****, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на Закона за движението по пътищата, изброени в исковата молба.

Непосредствено след инцидента П. И. А. е откаран в УМБАЛ „Канев“ АД, където е хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош, десен горен крайник и главата. След проведени прегледи и изследвания му е поставена диагноза счупване на гръдна кост, мозъчно сътресение, травма на интраабдоминални органи на корема. С оглед характера на травматичните увреди е взето решение за провеждане на консервативно лечение чрез медикаментозна терапия и вливания, като след отпадане на необходимостта от денонощно лекарско наблюдение П. И. А. е изписан за домашно лечение с препоръки за спазване на ХДР, режим на покой и прием на лекарствени средства по предписана схема. Описват се болките и страданията, причинени на пострадалия, вследствие на произшествието; промяната на неговия начин на жИ.т; психическите последици от инцидента.

За лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 01 **** е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружествотоответник. „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е сезирано от ищеца с писмена претенция, изпратена по пощата на 1.04.2024 година. В предвидения тримесечен срок ответникът не се е произнесъл по искането на пострадалия.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД да заплати на П. И.

А. застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 13.02.2024 година, причинено при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“, с рег.

№ Р 01 ****, ведно със законната лихва от 1.04.2024 година (датата на сезиране на застрахователя), до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, представлявано от юрисконсулт Б. М., с който оспорва предявения иск; навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-застраховател оспорва иска.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

4

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявения иск от адвокат Я. Д. – пълномощник на П. И. А., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).

Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, протИ.правност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице кумулативно.