Решение № 2052 от 04.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2052 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА

ГАЧЕВА при участието на секретаря ВАСКА Т. И.А като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА

Гражданско дело № 20251110114944 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба на Р. Н. С., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и законен представител на С. Н. К., ЕГН **********, срещу Н. Н. К., ЕГН **********. Твърди се, че ответникът е осъществил спрямо молитЕ.та С. актове на домашно насилие на 10.03.2025 г, 11.03.2025 и на 29.03.2025, а спрямо детето – на 11.03.2025 г., подробно описани в сезиращата молба и последващата такава.

Ответникът взима становище по молбата, като я оспорва. Претендира разноски.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по указания в закона ред да бъде установен осъществен спрямо молителя/молителите конкретен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място - наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.

Не се спори по делото, че ответникът попада сред кръга от лица, посочени в чл. 3, т.

2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

1

Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения между страните обстоятелствата, че Р. С. и Н. К. са живели във фактическо съпружеско съжителство, като от връзката си имат едно дете С. Н. К., както и че на 10.03.2025 г. между 16:30 часа и 17:00 часа страните са се намирали в жилището, което са обитавали, находящо се на адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. Букурещлиев № 16 А (л. 94 от делото).

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане молитЕ.та С. К. е дете на страните, като същата в хода на процеса е станала непълнолетна (л. 17 от делото).

Съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет по делото е постъпил социален доклад от компетентната ДСП, в който е посочено, че отношенията между родителите на С. са отдавна влошени, като вследствие на това в семейната им среда периодично се случват ескалации. И двамата родители са насочени за индивидуално ползване на социални услуги „Психологическа подкрепа и консултиране“. Детето е споделило, че не се чувства комфортно в семейната си среда, вследствие поведението и на двамата си родители. Докладът не следва да се ползва с материална доказателствена сила, придадена му от разпоредбата на чл. 13, ал.

2, т. 1 ЗЗДН досежно факта на осъществено насилие от ответника спрямо молителките, доколкото съдържа единствено преразказ на твърденията на майката и на детето (л. 69-71 от делото).

По делото е постъпила справка от 06 РУ-СДВР, от която се установява, че през 2024 г. няма подавани сигнали от молитЕ.та С. за акт на домашно насилие, като през 2025 г. адресът (гр. София, ул. „Ангел Букурещлиев“ № 16А) е посетен по сигнал за домашно насилие, за което са изготвени докладни записки (л. 109-л. 112 от делото).

По делото е постъпила пр.пр. № 18741/2025 г. по описа на СРП с приложено постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 18.06.2025 г. по повод проверка по подадена жалба от Р. Н. С. за инцидент на 29.03.2025 г., като не се констатират данни за извършено престъпление от общ характер (л. 135-л.178 от делото).

Съдът не обсъжда постъпилата по делото пр.пр. № 23973/2025 г. по описа на СРП, доколкото същата е неотносима към предмета на делото (л. 116-л.134 от делото).

Видно от писмо на Дирекция „Национална система 112“ в периода от 10.03.2025 до 12.03.2025 г. включително, не е открита информация в базата данни на НС 112 за обаждания от Р. С. (л. 184 от делото).

Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са ангажирани.

Изслушана по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет С. К. е споделила, че на 11.03.2025 г. сутринта тя и родителите й били вкъщи в гр. София, кв. Драгалевци, като се спречкала с майка си.

Баща й, който спял през това време, се събудил и й се ядосал, защото била изнервила майка си, като след това я ощипал по бузата. Детето заявява, че не се страхува от баща си, чувства се добре с него, има му доверие и се чувства спокойно, когато е с него. Сочи, че не знае, че майка й търси защита за нея срещу баща й, като заявява, че не й трябва такава, тъй като не се страхува от него и се чувства добре и спокойно в негово присъствие (л. 187 от делото).

От показанията на св. Росен Илиев, съсед на страните, се установява, че на 10.03.2025 г. същият се прибрал към 14:00 часа в дома си, като в този ден не е чувал кавги между Р., Н. или С., вкл. и когато е бил на двора в къщата си. Свидетелства, че през годините е чувал Р. да вика, включително и истерични викове, трясъци по портата отвън, но никога не е чувал Н. да вика (л.188 от делото).

Съдът кредитира показанията на свидетеля, в обсъдената им част, като обективни, логични и последователни. Съдът не цени показанията на свидетеля в останалата им част, тъй като същите в една част са неотносими към предмета на делото, а в друга – противоречат на отделеното като безспорно между страните, а именно, че на 10.03.2025 г. между 16:30 часа и 17:00 часа същите са се намирали в жилището, което са обитавали, находящо се на адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. Букурещлиев № 16 А.

Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и 2 нарушена комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява както от изложението на молитЕ.та в молбата, така и от становището на ответника.

Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното и нападателно поведение от страна на ответника, спрямо молитЕ.та, изразяващо се във вербална агресия, граничи с ненормално ниво на комуникация между тях. Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които, противоречията, независимо от техния характер, следва да се разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи.

В конкретния случай следва да бъде придадена на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща лично от молитЕ.та (л. 6 от делото) силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН - същата индивидуализира актовете на насилие, извършени на 10.03.2025 г. и на 11.03.2025 г по начина, по който са описани в молбата за защита (арг. от чл.

9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН) - по време, място и начин на извършване на съответния акт и т.н.

МолитЕ.та в декларацията е посочила всяко едно от тези обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В конкретния случай, са налице предпоставките за уважаване на молбата въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други доказателства. Следва да се отбележи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който е индивидуализиран в редовната молба за защита по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН – по място, време, начин на извършване. Когато за акта на насилие липсват други доказателства, какъвто е настоящия случай, декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал.

1 от ЗЗДН ( арг. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН).

По отношение на представената по делото декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от молитЕ.та, в качеството й на майка и законен представител на детето, следва да се има предвид, че изявлението, предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, има характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление на негов представител, доколкото наказателната отговорност, която следва при деклариране на неверни обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна отговорност за деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че след като декларацията не е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не установява релевантни за спора факти и следва да се изключи от доказателствената съвкупност.

Предвид това разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната хипотеза.

Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал.

3 ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице. В случая декларацията, приложена към молбата за защита, изхождаща от Р. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетната С. К., се явява недопустимо доказателствено средство (л. 6 от делото). Отделно от това, самото дете относно случилото се на 11.03.2025 г. е заявило, че баща му го е ощипал по бузата, както и че не се страхува от него, чувства се спокойно в негово присъствие.

Поради това, и доколкото по делото не са ангажирани други доказателства относно осъществен от ответника спрямо детето С. акт на домашно насилие на 11.03.2025 г., то 3 молбата се явява неоснователна.

По отношение на акта на домашно насилие, който се твърди да е осъществен спрямо молитЕ.та С. на 29.03.2025 г., съдът намира, че същият остана недоказан. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства за установяването му (в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН същият не е описан).

Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.

Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице по отношение на молитЕ.та Р. С..

По вида на мярката за защита.

Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).

Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъде приложена посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита по отношение на молитЕ.та Р. С., като за нея не следва да се определя срок (арг. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН).

Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл.

5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 4 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.

Мярката съдът определи като взе предвид, че от извършените актове на домашно насилие не са настъпили за молитЕ.та значителни вредни последици за живота и здравето й, в т.ч. настъпили сериозни емоционални и психически увреждания, което от своя страна не обуславя налагането на друга по вид мярка, степен на интензивност и продължителност.