Решение № 378 от 25.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501559 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6510 от 19.12.2025 г. на СГС, 1 – 18 с-в, по гр. д. № 642/2022 г.,е отхвърлен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявен от Г. Б., роден в гр. ***, ФРГ, на ******** г., с лична карта № L9GC1FKFM, издадена на 11.09.2013 г. от ***, срещу „Вива Арт Билд“ ЕООД, с ЕИК : 205350849, за сумата от 75 600 евро, платена без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото - 21.01.2022 г. до окончателното заплащане.

Със същото решение вторият ответник И. Г. В., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на Г. Б., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, сумата от 73 518 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото 21.01.2022 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 75 600 евро.

С решението Г. Б. е осъден да заплати на „Вива Арт Билд" ЕООД, с ЕИК:

205350849, сумата от 5 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи, И. Г. В., с ЕГН:********** е осъдена да заплати на Г. Б., сумата от 3 562, 48 лв. направени по делото разноски за държавна такса, обезпечение и експертизи, в съответствие с уважената част от иска, а Г. Б. също е осъден да заплати на И. Г. В., с ЕГН : ********** сумата от 135 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение и експертизи, в съответствие с отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца: Ю. В. А.. ЕГН **********.

1

Решението се оспорва от ищеца Г. Б., чрез представителя му, само в частта, в която искът по чл. 55, ал. 1 ГПК, предявен срещу И. Г. В., е отхвърлен над размер от 73 518 евро до пълният размер от 75 600 евро. Ищецът счита, че в тази част решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че от приетата по делото като доказателство декларация от 20.08.2021 г., подписана и неоспорена от ответницата, се установява непротиворечиво, че пълният получен от нея размер по предварителния договор е 75 600 евро. Счита, че тази декларация представлява писмено признание на неизгодния факт, че ответницата е получила цялата претендирана от него сума, която е представлявала покупко-продажната цена за процесния имот по прекратения предварителен договор. Излага доводи, че декларацията е приета като доказателство и в процеса не е оспорено авторството или съдържанието й от страна на В.. Поддържа доводи, че тя следва да се разглежда като разписка за полученото плащане. Първоинстанционният съдебен състав е пропуснал да вземе предвид тази декларация от 20.08.2021 г. поради което е достигнал до неправилен извод, че сумата, която е платил на ответницата е 73 518 евро, вместо да съобрази действително платената цена за имота от 75 600 евро. Съдът не обсъжда останалите доводи на ищеца изложени във въззивната жалба, доколкото те касаят спор за разноските по делото, по който въпрос вече е постановено определение па чл. 248 ГПК, което не е обжалвано от ищеца. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се уважи изцяло иска му срещу тази ответница. Претендира разноски за двете инстанции. Не прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответник И. Г. В., оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и законосъобразно в оспорената от ищеца част, като е постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Сочи, че исковете са заявени в условията на евентуалност, а не алтернативно, както поддържа ищеца. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част. Претендира разноски. Не прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Ю. В. А., чрез особения си представител, също е подало отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК, в които поддържа въззивната жалба като основателна. Счита, че решението в оспорената от ищеца част е необосновано и незаконосъобразно. Излага доводи, че от доказателствата в съвкупност е установено, че сумата, която подлежи на връщане е в размер на 75 600 евро, а не както е приел съда в размер на 73 518 евро. Съдът не е взел предвид представената пред него декларация от 20.08.2021 г., подписана и неоспорена от ответницата И. В., от която се установява, че получената от нея сума, като продажна цена на имота по предварителния договор, е в размер е 75 600 евро. Моли да се отмени решението в оспорената част и да се уважи изцяло иска срещу тази ответница.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателката, след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно в цялост по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. За допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, съдът следи и без довод на страните.

2

Решение е валидно и допустимо в оспорената от ищеца част, в която иска по чл.

55, ал. 1 ГПК, предявен в условията на евентуалност срещу втория ответник И. Г. В., е отхвърлен над размер от 73 518 евро до пълният размер от 75 600 евро.

Решението е влязло в сила в цялата останала неоспорена от двете страни отхвърлителна и уважителна части, предвид което съдът не обсъжда доказателствата касаещи въпросите, засегнати от тези части.

Съдът приема, че при постановяване на решението в оспорената част не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност изложени в жалбата на ищеца.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал.

1 ГПК в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпване факта на плащане на съответната сума, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

В този смисъл е трайна практика на ВКС - решение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2012 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 276/17.02.20 г. по гр. д. № 4663/18, ІV ГО ВКС, решение № 60152 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 3755/2020 г., г. к., ІІІ Г. О. на ВКС и др.

В съответствие с цитираната практика СГС е приел, че основателността на иска се обуславя от доказване от ищеца на негово обедняване в претендирания размер - т. е. на реално заплащане на сумата, с която се е обеднил, обогатяване на ответника в същия размер и причинна връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответника, при липса на правно основание за извършеното разместване на блага.

Ответникът следва да установи, че е налице валидно правно основание за плащане на престираната от ищеца сума.

В случая от доказателствата събрани в първоинстанционното производство се установява, че на 10.03.2021 г. третото лице - помагач Ю. В. А. е сключило с първия ответник „Вива Арт Билд" ЕООД, представлявано от И. Г. В. - като пълномощник на управителя на дружеството В. Б. В., ЕГН **********, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в сграда „The Doll“ София, България за посочения в договора обект. Общата покупко - продажна цена за имота е 75 600 евро, която е следвало да бъде платена на 5 вноски по посочената в т. 2.1 от същия акт банкова сметка в ПИБ АД, а именно: IBAN: ********, BIC: FINVBGSF.

Според заключението на допълнителна ССчЕ, изслушана пред СГС и неоспорена от страните, според доказателствата, преведени на български език, са извършени 18 броя банкови превода от страна на ищецът Г. Б. по банкова сметка „ПИБ“ АД, с IBAN: ********, BIC: FINVBGSF. Общата преведена сума е в размер на 73 518 евро. Не е спорно, че титуляр на посочената банкова сметка е ответника И. Г.

В.. Основанията на извършените банкови преводи са различни : капаро, депозит, апартамент, остатък и др.

Не е спорно, че последната е получила посочените в преводите суми, като от писмо от „ПИБ“ АД, стр. 292 от делото на СГС, се установява, че сметката е на ответницата В..

Тъй като решението е влязло в сила в частта, в която е уважен иска общо за сумата от 73 518 евро, въззивният състав намира, че по делото са установени посочените по - горе предпоставки по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и тази сума е получена от ответника В., която не е доказала основание за извършване на преводите от страна на 3 ищеца. Следователно имущественото разместване е без основание и получената сума подлежи на връщане, както приема и СГС.

Единствения останал спорен въпрос между страните е : какъв е размера на дължимата за връщане сума от страна на ответника И. Г. В..

Действително, както се поддържа и в жалбата на ищеца, пред СГС, на стр. 24 и 25 от делото, е представена и не е оспорена от ответницата И. Г. В., подписана от нея декларация от 20.08.2021 г. В тази декларация се съдържа изявление от страна на В., че е получила пълно плащане на сума в размер на 75 000 евро във връзка с предварителния договор за покупка на имот, представляващ - Ателие 2, на етаж 3, със застроена площ от 63, 01 кв., в жилищна сграда с гаражи и фитнес, цялата със застроена площ от 272, 54 кв. м., която към онзи момент е била в процес на изграждане в Поземлен имот е идентификатор ***, находящ се в гр. София, Община Столична, област Столица, по КККР. В декларацията е вписано, че имотът ще бъде прехвърлен на третото лице Ю. В. А.. В хода на производството ответницата не оспорва авторството и подписа си на декларацията, нито оспорва получаването на сумата.

Следва да се посочи, че частните документи подписани от страните имат доказателствена стойност относно обстоятелството, че изявленията, които са направени в тях, изхождат от тези лица . арг. от чл. 180 ГПК. В същото време частните документи съставляват и годно в процеса доказателство за неизгодните за страните факти, които удостоверяват.

В случая, в посочената по – горе декларация е направено изявление, че ответницата И. Г. В. е получила пълно плащане на сумата от 75 000 евро във връзка с предварителния договор за покупка на имот. В декларацията липсва изявление от кого е получено плащане на сумата, нито може да се направи извод, че плащането е направено от ищеца Г. Б., както се твърди във въззивната жалба.

Както се посочи и по – горе, по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпване факта на плащане на съответната сума – т. е. че конкретна сума е излязла от неговия патримониум и е постъпила в патримониума на ответника и е налице имуществено разместване, което следва да се възстанови.

Такова имуществено разместване по делото категорично е установено посредством ССчЕ само относно сумата от 73 518 евро, за която иска е уважен.

До пълния претендиран размер от 75 000 евро не са ангажирани доказателства да е извършено заплащане от страна на ищеца Г. Б. в полза на ответницата И. Г. В.. Не се доказва реално заплащане на сумата до пълния претендиран размер от страна на ищеца, с която твърди да се е обеднил. Липсва още първата изискуема предпоставка за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД до пълния размер.

По изложените съображения в съвкупност, доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СГС, решението в оспорената от ищеца част, в която е отхвърлен предявеният в условията на евентуалност срещу втория ответник И. Г. В. иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, над размер от 73 518 евро до пълният размер от 75 600 евро, е постановено при съобразяване нормите на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.