Определение № 1162 от 24.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1162 гр. Бургас, 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20242100600333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С определение № 270 от 26.01.2024 г., постановено по ЧНД № 183/2024 г., Бургаският районен съд е потвърдил постановление от 2.01.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3292 ЗМ-201/2022 г. по описа на 04 РУ на МВР Бургас, пр. пр. № 4518/2022 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас.

Срещу това определение е подадена жалба от „Алпетранс България“ ЕООД, ЕИК: ****, чрез Т. Ю. С., юрисконсулт на дружеството. С жалбата се претендира отмяна на съдебния акт като неправилен и незаконосъобразен и връщане на делото за допълнително разследване.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:

Досъдебно производство № 3292 ЗМ-201/2022 г. по описа на 04 РУ на МВР - Бургас е започнато на 14.04.2022 г. за това, че в гр. Маростика- Италия, около 23:30 ч. на 12.04.2022 г., от паркинг противозаконно е отнето моторно превозно средство – лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № *****, собственост на „Алпетранс България“ ООД, от владението на Г. П. без негово съгласие с намерение да го ползва, което е оставено без надзор - в близост до ОУ „Найден Геров“, кв. „Меден рудник“, гр. Бургас – 1 престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. второ вр. ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, проведен е оглед на местопроизшествие, извършени са ДНК-експертиза, техническа експертиза, оценъчна експертиза, събрани са писмени доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.

С постановление от 2.01.2024 г. прокурор при Районна прокуратура Бургас е изразил окончателното си становище за делото на тази процесуална фаза. Приел е, че поведението на свидетелите А. С. Я. и И. Н. Т. не би могло да се субсумира под който и да е наказателноправен състав, като подробно е аргументирал изводите си защо деянията на двамата свидетели не са съставомерни по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. второ вр. ал. 1 НК, по чл. 206 НК, по чл. 144 и по чл. 201 от НК. Посочил е, че в случая работодателят би могъл да прецени наличието на основание за търсенето на дисциплинарна отговорност в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда, с оглед на евентуално допуснати нарушения на трудовата дисциплина от двамата служители на дружеството.

Срещу това постановление е подадена жалба в Бургаския районен съд от „Алпетранс България“ ООД, чрез юрисконсулт Т. Ю. С., въз основа на която е образувано ЧНД № 183/2024 г. С определение № 270 от 26.01.2024 г., постановено по посоченото дело, районният съд е потвърдил обжалвания прокурорски акт. Прието е, че в случая не е налице обективният признак на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. второ вр. ал. 1 НК – превозното средство да е било отнето от владението на другиго. Посочено е, че не е извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, тъй като липсват данни деецът да е имал реално намерение или да е демонстрирал такова да пристъпи към каквото и да е действие на закана с убийство. Мотивиран е и извод за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 319 НК. Това определение е обект на въззивна проверка в настоящото производство.

В жалбата се оспорва извода на районния съд, че не е налице обективният признак на престъплението по чл. 346 НК – отнемане на превозното средство от владението на другиго. Твърди се, че първият съд „удобно премълчава“ и не коментира обстоятелството, че процесният автомобил е бил изоставен в гр. Бургас отключен, без какъвто и да е надзор, в тъмната част на денонощието, на 250 км от базата на дружеството в гр.

2

Пловдив.

Настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346, ал. 1 НК се състои в противоправно отнемане на превозното средство, тоест прекъсване на владението без съгласието на владелеца и установяване на свое владение. От субективна страна е необходимо намерение на дееца да ползва превозното средство, а не да го присвоява. В случая се установява, че свидетелите А. С. Я. и И. Н. Т. са могли да ползват автомобил „Рено Канго“ с рег. № ***, собственост на „Алпетранс България“ ООД, без да искат разрешение и без да имат задължение да уведомяват някого за това. Ясно свидетелстващи в тази насока са показанията на С. П. - управител на „Алпетранс България“ ООД. На досъдебното производство той недвусмислено заявява, че „Няма кого да се пита и не е необходимо да се пита изрично, когато се ползва автомобила.

Реално всеки, който работи в търговското дружество има право да го ползва за лични и служебни нужди, като служителите се уведомяват за това … в деня на подписване на трудовия договор.“ /т. 2, л. 8 гръб от ДП/. Нещо повече – при извършения оглед на процесния автомобил, в него е намерена заповед № 152/2.12.2021 г., издадена от управителя на „Алпетранс България“ ООД, с която той упълномощава всички служители на дружеството с правото да управляват лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № **** /вж. огледен протоколт.1, л.22 от ДП/. При така установеното по делото районният съд е направил законосъобразен извод, че лекият автомобил не е бил противозаконно отнет от владението на другиго. Вярно е, че на свидетелите Я. и Т. е било разпоредено да оставят автомобила в базата на дружеството в гр. Пловдив, което свидетелите не изпълнили. Използването на автомобила за пътуване до гр.

Бургас представлява неправомерно ползване на превозното средство. Това обаче не е елемент от състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 НК. За да бъде деянието съставомерно по този текст от НК е необходимо незаконното отнемане на превозното средство, а не ползването му по начин, различен от обичайно наложения в дружеството.

Съдът не игнорира обстоятелството, че процесният автомобил е бил оставен в кв. „Меден рудник“ в гр. Бургас със затворени, но отключени врати, като в ниша на арматурното табло се намирал ключът за превозното средство.

По този начин автомобилът действително е бил изоставен без надзор. В принципен план такова обстоятелство би обусловило наличието на 3 квалифицираното престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 2 от НК, но само при условие че то се явява допълнително обстоятелство с оглед на основния състав на престъплението по чл. 346, ал. 1 НК. Именно затова в ТР № 42/20.06.1984 г. по н.д. № 34/84 г. на ВКС, ОСНК, т. 1, б.“б“, на което жалбоподателят се позовава, изрично е посочено, че „Изпълнителното деяние по ал. 2, б.“а“ на чл. 346 НК изисква освен отнемането на моторното превозно средство с намерение за ползване … то да е изоставено без надзор“. Тоест, след като не е налице обективен признак на основния състав на престъплението /в случая противозаконно отнемане на моторно превозно средство/, то в нарушение на материалния закон би било обсъждането на квалифицирано престъпление от същия вид.

Несъстоятелно е и възражението в жалбата, че районният съд е направил необоснован извод за неосъществен състав на престъпление по чл. 319 НК. От материалите по досъдебното производство е видно, че на 15.04.2022 г. свидетелят А. С. Я. доброволно е предал на разследващия полицай 35 броя касови бележки за зареждано и платено гориво, 16 бр. пътни листи, 1 брой отчет за извършени разходи, 12 броя касови бележки за платени такси за ползване на магистрали, 33 броя ЧМР и 2 броя извадки за измерване на температурата на транспортиране на товара. За предадените документи свидетелят е заявил, че същите са му били издавани по повод осъществяваната транспортна дейност от него и от колегата му И.Т. в „Алпетранс България“ ООД /т. 1, л. 154 от ДП/. Към този момент нито управителят на посоченото дружество, нито юрисконсулт С., чийто разпит е проведен на 14.04.2022 г., са заявили липсата на 33 броя ЧМР. Обстоятелството, че свид. Я. е предал посочените документи преди изобщо да е имало сигнал или някакви данни за извършено престъпление, свързано с тях, ясно илюстрира отсъствието на специалната цел, необходима за квалификацията на деянието по чл. 319 НК – да се причини другиму вреда или да се набави полза. С други думи, след като още в деня след пристигането си в гр. Бургас свидетелят Я. е предал документите, без те да са били търсени и без въобще да е бил поставян въпрос за тях, не може да се обоснове субективна съставомерност на деянието по чл.

319 НК.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи и с твърдението в жалбата, че картите за зареждане с гориво от определени бензиностанции 4 представляват платежни инструменти. Съгласно чл. 93, т. 24 НК „платежен инструмент“ е веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. Не са платежен инструмент по смисъла на НК карти, които не са издадени от банки или други финансови институции, например карти на бензиностанции, карти, издадени от търговци за ограничен асортимент на стоки и услуги, карти за търговия само в магазините на издателя на картата, карти за обществения транспорт и др. При използването на тези карти няма връзка с разплащателна сметка, не се издава платежно нареждане и не се прехвърлят пари или парични стойности.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд прие, че прокурорът правилно е прекратил наказателното производство. С потвърждаването на прокурорския акт районният съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което налага потвърждаване и на обжалвания съдебен акт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 270 от 26.01.2024 г. по ЧНД № 183/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, с което е потвърдено постановление от 2.01.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас за прекратяване на наказателното производство по ДП № 3292 ЗМ-201/2022 г. по описа на 04 РУ на МВР - Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5