Решение № 153 от 07.07.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Провадия, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130101693 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на М. ИВ. Ж. срещу Потребителна кооперация „Заря“ за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните парични вземания:

1.

3а периода 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. брутно трудово възнаграждение в размер от 743.60 лева, на основание чл. 128 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

2.

3а периода 01.02.2021 г. до 03.02.2021 г. брутно трудово възнаграждение в размер от 97.50 лева на основание чл.40, ал.5 КСО, вр.чл.128 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

3.

3а периода от 16.04.2021г. до 30.04.2021г. брутно трудово възнаграждение в размер от 354.10 лева на основание чл.177 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

4.

3а периода от 01.05.2021г. до 31.05.2021 г. брутно трудово възнаграждение в размер от 743.60 лева на основание чл.177 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

5.

3а периода от 01.06.2021 г. до 31.06.2021 г. брутно трудово възнаграждение в размер от 743.60 лева на основание чл.128 от КТ, ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

6.

3а периода от 01.07.2021 г. до 09.07.2021 г. брутно трудово възнаграждение в размер от 212.46 лева на основание чл. 128 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

7.

На основание чл.222, ал. 3 КТ обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст общо в размер от 1487.20 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

8.

На основание чл.226 от КТ обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 09.07.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда до 09.12.2021г общо в размер от 3718.00 лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;

9.

Мораторна лихва върху горните главници за периода от 01.01.2021 г. до 09.12.2021 г. в общ размер на 397.47 лева.

Ищцата твърди в исковата молба, че работи в ответното дружество за периода от 15.10.2018 г. до 09.07.2021 г. на длъжност „продавач“ в магазин в с. **** по силата на трудов договор от 15.10.2018 г. С допълнително споразумение от 01.01.2019 възнаграждението на ищеца е 560.00 лева и 13.20 % за клас прослужено време, а от 01.01.2021 г. – 650.00 лева и 14.4 % клас прослужено време, или общо 743.60 лева брутно възнаграждение, предвид увеличаването на минималната работна заплата в страната, без подписано в тази насока споразумение. В исковата молба се посочва още, че за периода от 01.02.2021 г. до 16.04.2021 г. ищецът ползва отпуск за временна неработоспособност, а от 09.07.2021 г. правоотношение му с ответника се прекратява, поради пенсиониране.

Навеждат се доводи, че на 07.07.2021 г. ищецът предоставя на работодателя трудовата книжка за вписване на прекратяването, но към момента книжата все още не се връща.

Предвид тези твърдения ищецът по същество претендира заплащането на гореописаните парични вземания.

Ответникът депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Счита за неправилно претендирането на възнаграждение в брутен размер, а оттук и на лихва за забава. Заявява, че ищецът не се явява на работа за периода, за който се претендира трудово възнаграждение, включително възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО. Счита за неоснователен и иска за възнаграждение за ползван платен годишен отпуск по чл. 177, вр. чл. 173 от КТ, тъй като за процесния период не дава писмено разрешение за ползването му. Оспорва, че получава на 07.07.2021 г. трудовата книжка от ищеца и че към момента се държи от него – с тези мотиви 2 счита иска за неоснователен. Признава дължимостта на сумата от 1487.20 лева, представляваща обезщетение в размер на БТВ за два месеца, поради пенсиониране.

Признава и иска за трудово възнаграждение за м.януари за сумата до 577.02 лева, като за остатъка твърди, че не се дължи, поради това , че ищецът не отчита на работодателя и задържа парични средства без да посочва конкретен размер. Със същия мотив, посочва, че не се дължи и начисленото от работодателя в полза на ищеца обезщетение за неизполван платен годишен отпуск при прекратяване на ТПО по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 966.88 лева.

С определение № 200 от 17.03.2022 г. по делото се конституират лицата З.Н.Я. и „ЗКБ Консулт“ ЕООД в качеството им на трети лица помагачи на ответника Потребителна кооперация „Заря“.

Третото лице-помагач „ЗКБ Консулт“ ЕООД депозира писмен отговор. Посочва, че трудовата книжка се съхранява при нея по молба на ищцата.

В открито съдебно заседание ищцата поддържа предявените осъдителни искове чрез упълномощените от нея процесуални представители. Моли за уважаването им. Претендира разноски. Процесуалният представител на ответната страна поддържа писмения отговор.

Моли за отхвърляне на част от предявените искове. Претендира съответно и разноски.

З.Н.Я. и „ЗКБ Консулт“ ЕООД чрез своя процесуален представител не изразяват становище по същество на спора.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото се събират множество писмени доказателства, както и гласни такива чрез разпит на свидетели, включително се приемат две съдебно-счетоводни експертизи. По делото няма спор относно автентичността на писмените документи, нито относно правилността на приетите заключения. Анализ на свидетелските показания и тяхната доказателствена стойност ще се извърши при разглеждане на съответния релевантен по делото факт. В обобщение, преценени, както по отделно, така и в съвкупност, целият доказателствен материал дава възможност на съда да формира фактически и правни изводи относно релевантните по делото факти. Тъй като предмет на процеса са различни по вид юридически факти, настоящият съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по групи и извършване на съответен анализ.

1. Общи юридически факти, отнасящи се до всички предявени искове:

По делото се установява, че ищцата и ответника сключват на 15.10.2018 г. трудов договор № 5/15.10.2018 г., по силата на който ищцата, в качеството й на работник, се назначава в ответното предприятие, в качеството му на работодател, на длъжност „продавач“, с място на работа – магазин в с. ****, община **** с основно месечно брутно трудово възнаграждение 510.00 лева. Впоследствие основното брутно трудово възнаграждение на ищцата се повишава на 560.00 лева и допълнително възнаграждение за клас прослужено време – 13.20 %, равняващо се на 73.92 лева, или общо брутно възнаграждение в размер на 633.92 лева. С постановление № 331 от 26.11.2020 г., на 3

Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. минималната работна заплата се увеличава на 650.00 лева (чл. 244, т. 1 от КТ), като по делото няма данни страните да сключват допълнително споразумение за промяна размера на трудовото възнаграждение в съответствие с изискванията на горецитирания нормативен акт на изпълнителната власт.

Въпреки това, следва да се приеме, че след 01.01.2021 г. възнаграждението на ищцата е в размер на 650.00 лева бруто (с вкл. ДОД и задължителни осигурителни вноски). От приетата първоначално съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата след 01.01.2021 г. е в общ размер на 743.60 лева (650.00 лева основно възнаграждение и 93.60 лева клас прослужено време в размер на 14.40 %).

2. По отношение на иска за заплащане на брутно трудово възнаграждение на основание чл. 128 от КТ за периода от 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г.:

През този период е налице валидно трудово правоотношение между страните.

Ответникът е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на основание чл. 128, т. 2 от КТ. В случая, ответникът признава с писмения отговор, че дължи на ищцата нетно трудово възнаграждение в размер на 577.02 лева. Размерът на претенцията на ищцата е в брутен размер, или 743.60 лева. Както вече съдът посочи в изготвения доклад по чл. 146 от ГПК няма пречка да се претендира от работника трудово възнаграждение в брутен размер, тъй като дължимите към държавата данъци и осигурителни вноски следва да се удържат и заплатят от работодателя при доброволно изпълнение или от съдебния изпълнител при принудително изпълнение – вж. Р № 154/24.06.2015 г. по гр.д. № 6134/2014 г. на ВКС.

Следва да се приеме, че искът е основателен изцяло. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 743.60 лева. Основателно е и искането за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 64.45 лева (вж.ССчЕ-л.9) за периода от 01.02.2021 г. (1во число на месеца, следваща начисляване на главницата) до 09.12.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.

3. По отношение на иска за заплащане на брутно трудово възнаграждение на основание чл. 40, ал. 5 от КСО, вр. с чл. 128 от КТ за периода от 01.02.2021 г. до 03.02.2021 г.:

През този период е налице валидно трудово правоотношение между страните. От представените по делото и неоспорени от страните болнични листи за временна неработоспособност се установява, че ищцата е в отпуск по болест за периода от 01.02.2021 г. до 15.04.2021 г. включително. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото няма спор, че ищцата разполага с минимално изискуемия осигурителен стаж. Размерът на обезщетението, дължимо от работодателя, се урежда в чл.

40, ал. 5 от КСО – осигурителят е отговорен за заплащането на обезщетение за временна неработоспособност за първите три работни дни, като размерът на обезщетението е 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната 4 неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. От приложените по делото ведомости за заплати и приетата ССчЕ се установява, че за месец февруари 2021 г. размерът на среднодневното възнаграждение (осигурителен доход) е 97.50 лева (вж. л.5 от ССчЕ), съответно обезщетението възлиза в размер на 68.25 лева. По делото няма представени писмени доказателства, от които да е видно погасяването на това задължение. Във ведомостта работна заплата за януари 2021 г. липсва подпис на ищцата, от което следва да се заключи, че такова обезщетение не се заплаща от ответника. Искът се явява основателен за сумата от 68.25 лева, представляваща 70 % от брутното възнаграждение, като за разликата от 97.50 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Като последица от това е основателен и искът за заплащане на лихва за забава в размер на 7.69 лева върху главницата от 68.25 лева за периода от 01.03.2021 г. до 09.12.2021 г.

4. По отношение на исковете за заплащане на брутно трудово възнаграждение на основание чл. 177 от КТ за периода от 16.04.2021 г. до 31.05.2021 г. вкл.:

Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя – чл. 173, ал. 1 от КТ. За времето на платения годишен отпуск работодателят е длъжен да заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни – арг. от чл. 177, ал. 1 от КТ.