Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 53 от 24.09.2021, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 174/2021
Вид
Решение № 53
Подписан
24.09.2021
В сила
24.09.2021
Състав
Светла Миткова Цолова, Мая Петрова Величкова, Благой Гавраилов Потеров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Бургас, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла М. Цолова

Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20212000600174 по описа за 2021 година Производството е по Глава двадесет и първа от НПК, вр. чл.306 ал.3, вр. ал.1 т.1 от НПК.

С Определение № 94/08.07.2021г. по ЧНД № 150/2021г. по описа на Окръжен съд Ямбол, по предложение на прокурор при Окръжна прокуратура Ямбол за определяне на общо наказание по посочените в предложението наказания по различни наказателни дела, окръжният съд е определил на осъденото лице Н. ПЛ. П., на основание чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК, общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му наказания по присъдата и определенията за одобряване на споразумение, постановени по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС Ямбол, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.25 ал.2 от НК е зачетено времето, през което осъденият П. е търпял наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол, считано от 10.02.2021г. до 21.05.2021г., както и времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, считано 1 от 24.06.2021г. до влизането на определението в сила.

Недоволен от така постановеното определение е останал осъденият П., който чрез защитника си адв.С.Д. от АК Ямбол, го обжалва в срок по реда на въззивното обжалване пред Апелативен съд Бургас. Счита, че при така определената съвкупност, най-тежкото наказание е в размер на една година лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален общ режим, наложено по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, което е ефективно, а не наложеното условно наказание по НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико Търново в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от четири години. По този начин моли за изменение на атакуваното определение, като се определи общо наказание на осъдения П. в размер на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, т.е. наказанието, наложено по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, което е най-тежкото.

В съдебно заседание жалбоподателят П. и защитникът му адв.Д., се явяват лично и заявяват, че поддържат въззивната жалба и изложените в нея доводи.

Защитникът на осъдения пледира за изменение на атакуваното определение на ЯОС, като на осъдения се определи общо наказание в размер на една година лишаване от свобода – наказанието, наложено му по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол. В своя защита осъденият поддържа казаното от защитника си и съжалява за извършеното от него.

Представителят на Апелативна прокуратура Бургас намира жалбата за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, поради което предлага да се остави без уважение. Излага доводи, че новото осъждане на П. по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол е основание за ново групиране на наложените му наказания. Твърди, че не наложеното наказание по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол в размер на една година лишаване от свобода е по-тежко от наложеното наказание една година и шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 282/2020г. на РС Велико Търново, тъй като при групирането на наказанията за тежестта на наложеното наказание се съди от неговия срок, а не дали е условно или ефективно.

Посочва, че при включване в съвкупността, условните присъди губят самостоятелното си правно значение и съдът извършва нова, самостоятелна преценка за наличието на предпоставките по чл.66 от НК. Представителят на прокуратура обсъжда приложената по делото справка за съдимост, видно от 2 която П. е осъден с девет отделно влезли в сила съдебни акта, деянията по които се намират в отношение на съвкупност и рецидив помежду си, поради което са групирани в различни съвкупности, като предмет на преценка от страна на решаващия съд са били последните пет осъждания на лицето.

Безспорно се твърди, че деянията по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС Ямбол се намират в отношение на рецидив с деянието по НОХД № 905/2019г. на РС Ямбол, защото деянията по тях са извършени, след влизането в сила на този съдебен акт, поради което е приложена нормата на чл.68 от НК и е приведено в изпълнение това наказание, като съответно е налице пречка за приложение на чл.66 от НК. Прокурорът посочва, че деянието по НОХД № 282/2020г. на РС Велико Търново се намира в отношение на съвкупност с това по НОХД № 905/2019г. на РС Ямбол, както и с деянията по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС Ямбол, но най-благоприятно за дееца е определяне на общо наказание, като се групират наказанието по НОХД № 282/2020г. на РС Велико Търново с наказанията по последните три дела. Поради това, прокурорът счита, че правилно е определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при правилно определен общ първоначален режим, а наказанието по НОХД № 905/2019г. на РС Ямбол следва да се търпи отделно. Пледира за оставяне на жалбата на осъденото лице без уважение и потвърждаване на определението на ОС Ямбол като правилно и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на определението, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата за неоснователна.

Въз основа на приложената справка за съдимост първоинстанционният съд е направил обосновани изводи относно съдимостта на осъденото лице П..

Въззивната инстанция намира, че П. е осъден както следва:

1. С Определение № 260006/08.06.2021г., постановено по НОХД № 396/2020г. по описа на Окръжен съд Ямбол, влязло в сила на 08.06.2021г., е одобрено споразумение, с което на осъдения П. за осъществени в периода от 01.03.2020г. до 16.03.2020г и от 07.04.2020г. до 08.04.2020г. деяния по чл.194 3 ал.1, вр.чл.20 ал.4 от НК и по чл.249 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, като при условията на чл.23 ал.1 от НК, е определено едно общо наказание от една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

2. С Определение № 260067/11.11.2020г., постановено по НОХД № 1009/2020г. по описа на Районен съд Ямбол, влязло в сила на 11.11.2020г., е одобрено споразумение, с което на осъдения П. за осъществено в началото на м.март 2020г. деяние по чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, е определено наказание пробация.

3. С Определение № 260050/27.10.2020г., постановено по НОХД № 986/2020г. по описа на Районен съд Ямбол, влязло в сила на 27.10.2020г., е одобрено споразумение, с което на осъдения П. за осъществено на 27.03.2020г. деяние по чл.198 ал.1 от НК, е определено наказание четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

4. С Присъда № 260009/06.10.2020г., постановена по НОХД № 282/2020г. на Районен съд Велико Търново, влязла в сила на 22.10.2020г., на осъдения П. за осъществено на 22.11.2019г. деяние по чл.195 ал.1 т.3 предл.2, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, е определено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от четири години.

5. С Присъда № 115/25.10.2019г., постановена по НОХД № 905/2019г. на Районен съд Ямбол, влязла в сила на 12.02.2020г., на осъдения П. за осъществено на 24.03.2019г. деяние по чл.354а ал.3 т.1 от НК, е определено наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

С Определение № 260215/27.10.2020г. по НОХД № 986/2020г. на ЯРС е приведено в изпълнение наложеното наказание по НОХД № 905/2019г. на ЯРС в размер на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, отделно от наказанието по НОХД № 986/2020г. по описа на ЯРС.

Предмет на настоящото дело са осъжданията на П. по следните дела НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол, НОХД № 1009/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 905/2019г. по описа на РС Ямбол. При тези данни за предходните осъждания на осъденото лице, съобразно конкретните дати на извършване на всяко от деянията по тези 4 съдебни актове и като съобрази наложените наказания по вид и размер, както и всички относими към въпроса за начина на изпълнение на определеното общо наказание обстоятелства, въззивният съд намира, че фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са обосновани, правилни и законосъобразни, поради което обжалваното определение следва да се потвърди изцяло.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията по чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС Ямбол, тъй като деянията, предмет на влезлите в сила присъда и споразумения, са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Групирането на наказанията е извършено правилно от ОС Ямбол, тъй като последната влязла в сила присъда е на този съд (НОХД № 396/2020г. на ЯОС), т.е. при стриктно спазване правилата на чл.39 ал.1 от НПК - компетентен е съдът, който е постановил последната влязла в сила присъда, при определяне на общо наказания за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища.

Съобразена е и задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 3/16.11.2009г. по т.д.№ 3/2009г., ОСНК, ВКС, определянето на общо наказание винаги се пререшава след ново осъждане от последния съд. Допустимо е след ново осъждане за престъпление, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл.23-25 от НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965г. на ПВС и Решение № 11/1987г., ОСНК, ВС.

Действително, разглеждайки осъжданията по петте наказателни дела от общ характер, изброени по-горе, могат да се извършат две съчетания на осъжданията на П..

Първо групиране на осъжданията на П.:

- първа съвкупност по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС Ямбол; втора съвкупност- по НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико Търново и НОХД № 905/2019г. по описа на РС Ямбол. При първата съвкупност най-тежкото наказание е една година лишаване от свобода, а по 5 втората – една година и шест месеца лишаване от свобода, като по този начин осъденият П. следва да търпи една година лишаване от свобода и една година и шест месеца лишаване от свобода или общо две години и шест месеца лишаване от свобода.

Второ групиране може да се направи като се групират наказанията по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС Ямбол, и се определи най-тежкото от тях в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода което е сторил контролирания съд. Наказанието, наложено по НОХД № 905/2019г. на ЯРС, се търпи отделно от определената съвкупност. По този начин осъденият П. ще търпи общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и отделно три месеца лишаване от свобода, или общо една година и девет месеца лишаване от свобода.

Обсъждайки изложеното, въззивният съд намира, че окръжният съд правилно е определил най-благоприятната за осъдения съвкупност, а именно като е групирал наложените наказания по НОХД № 396/2020г. по описа на ОС Ямбол, НОХД № 282/2020г. по описа на РС Велико Търново, НОХД № 986/2020г. по описа на РС Ямбол и НОХД № 1009/2020г. по описа на РС Ямбол и е определил наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.