Определение № 1394 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1394 гр. Варна, 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500670 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №12904/17.02.2023г. от „Варна Брокер“ ООД, ЕИК 103886506, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Гавраил Кръстевич“ №4, ет.6, ап.12, представлявано от С.И.Й. срещу определение №1565/06.02.2023г., постановено по ч. гр. дело №20233110101330/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, предявими от С. Г. С., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ********* срещу „Варна брокер“ ООД, ЕИК 103886506 със седалище и адрес на управление гр. Варна, *********** с правно основание чл.133 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 2500лева, представляваща 1/2ид.ч. от дължимата част от печалбата на дружеството за 2016г. разпределена с протокол на общо събрание на съдружниците от 05.12.2017г. съразмерно дела на ищеца в качеството му на съдружник във „Варна брокер“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; 5000лева, представляваща 1/2ид.ч. от дължимата част от печалбата на дружеството за 2017г. разпределена с протоколи на общо събрание на съдружниците от 10.04.2018г. и 21.05.2018г. съразмерно дела на ищеца в качеството му на съдружник във „Варна брокер“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; 7500лева, представляваща 1/2ид.ч. от дължимата част от печалбата на дружеството за 1

2018г. разпределена с протоколи на общо събрание на съдружниците от 08.03.2019г., 14.03.2019г. и 08.10.2019г. съразмерно дела на ищеца в качеството му на съдружник във „Варна брокер“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба ЧРЕЗ обезпечителна мярка ПОСЛЕДОВАТЕЛНО налагане на „ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА” по БАНКОВИ СМЕТКИ НА „Варна брокер“ ООД, ЕИК 103886506 в следните кредитни институции: 1. „УниКредит Булбанк” АД; 2. Банка ДСК” АД;

3.“Обединена българска банка“ АД; 4. „Юробанк България” АД; 5. „Кей Би Си Банк България“ ЕАД; 6. „Алианц Банк България” АД; 7. „Първа Инвестиционна Банка” АД; 8. „Ти Би Ай Банк” ЕАД; 9. „Инвест Банк” АД;

10. „Българо- Американска Кредитна Банка” АД; 11. „Прокредит Банк България ЕАД; 12. „Търговска Банка Д” АД; 13. „Токуда Банк” АД; 14.

„Тексим Банк” АД; 15. „Централна Кооперативна Банка” АД; 16. „Общинска Банка” АД; 17. „Българска Банка за развитие” АД; 18. „Интернешънъл Асет Банк” АД; 19. „ИНГ Банк Н.В. – клон София; 20. „Ситибанк Европа АД, клон България“; 21. „БНП Париба С.А. – клон София“; 22. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“; 23. „Те–Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ – Клон София“ ; 24. “Варенголд Банк АГ, клон София“ ДО ДОСТИГАНЕ НА СУМАТА ОТ 15000лева.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се обстоятелството, че на бъдещия ищец не са изплатен девиденти за 2018г. и 2019г. На следващо място се посочва, че С. С. е разполагал с пълномощно от 2004г. за опериране с банковата сметка на дружеството, въз основа на което е изтеглил сумата от 417113.26лв., които не са отчетени в касата на дружеството. По тези причини му е съставен акт за начет и е сигнализирана прокуратурата.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и отхвърли молбата за обезпечение.

По делото е постъпил отговор от С. Г. С., в който оспорва подадената жалба. Оспорва се обстоятелството, че е изплатена печалбата за посочените години. По отношение на пълномощното се твърди, че същото е оттеглено, поради което бъдещия ищец не може да оперира с тях.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли частната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно 2 и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл.396, ал.1 от ГПК, което я прави процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на предявени искове с правно основание чл.133, ал.1 от ТЗ да бъде осъден бъдещия ответник да заплати сумата от 2500лева, представляваща 1/2ид.ч. от дължимата част от печалбата на дружеството за 2016г., сумата от 5000лева, представляваща 1/2ид.ч. от дължимата част от печалбата на дружеството за 2017г. и сумата от 7500лева, представляваща 1/2ид.ч. от дължимата част от печалбата на дружеството за 2018г., разпределена с решения на общото събрание на „Варна брокер“ ООД.

Молителят излага твърдения, че от 20.07.2004г. е съдружник в капитала на ответното дружество при 50% дялово участие. През годините дружество ежегодно е реализирало печалба, която не е била разпределяна между съдружниците и счетоводно е отразявана като неразпределена печалба от минали години в годишните счетоводни баланси. На проведените събрания на 05.12.2017г., 10.04.2018г., 21.05.2018г., 08.03.2019г., 14.03.2019г. и 08.10.2019г. са били взети решения за изплащане на част от печалбата на съдружниците съразмерно дела им и в размер на бъдещите претенции. В решенията не е бил определен срок за изплащане на печалбата, поради което бъдещият ищец отправил покана. Дружеството не заплатило процесните суми.

По изложените съображения за ищецът се е породил правния интерес от воденото на така предявените искове и моли съда да постанови определение за допусне исканата обезпечителна мярка.

Съдът по основателността на молбата за обезпечение, съобрази, че за да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на 3 обезпечителната нужда.

Настоящата съдебна инстанция намира, че исковете с правно основание чл.133, ал.1 от ТЗ са допустими, същите ще бъдат предявени от процесуално легитимирана страна с правен интерес.

Съдът приема, че са налице достатъчно убедителни писмени доказателства досежно вероятната основателност на предявените искове с оглед наведените фактически твърдения. Установява се, че ищецът е съдружник в дружество с ограничена отговорност с 50% дял от неговия капитал. Представени са протоколи от проведените общи събрания на съдружниците, които обективират взети решения за изплащане на печалба на всеки един от двамата съдружници в размер на бъдещите претенции. Липсват доказателства за изпълнение на решенията за изплащане на печалбата.

Ирелевантни към предпоставките за допускане на обезпечение и към фактическия състав на иска по чл.133, ал.1 от ТЗ са възраженията на частния жалбоподател, че бъдещият ищец е разполагал с пълномощно да тегли от сметката на дружеството и, че е реално е изтеглил сумата от 417113.26лв., която сума не е отчетна в касата на дружеството.

Налице е обезпечителна нужда. Исканата мярка, досежно запор за банковите сметки на бъдещия оветник е подходяща и адекватна на търсената с предявения иск защита.

По изложените съображения съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, а първоинстанционния акт постановил същия резултат следва да бъде потвърден.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА №1565/06.02.2023г., постановено по ч. гр. дело №20233110101330/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5