Протокол № 1790 от 09.10.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1790 гр. Пазарджик, 04.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220102114 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха: и на второ повикване в 10:37 часа

Ищцата М. Б. Т., редовно призована на посочения съдебен адрес, не се явява и не се представлява.

Съдът докладва постъпилата молба от пълномощника на ищцата – адв.

Д., с вх. № 23277/24.09.2024 г., с която сочи, че не са налице пречки по смисъла на ГПК за разглеждане на делото, поради което моли да се даде ход на делото и същото да бъде разгледано в отсъствие на ищцата и адвоката й. Моли да се даде ход на устните състезания. Поддържа исковата молбата и моли да бъдат приети представените с нея документи по делото. Няма допълнителни доказателствени искания. Направено е искане за неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките за това. Претендират се разноски, вкл. заплатения адвокатски хонорар, за което представям списък на разноските.

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар/юрисконсултското възнаграждение. Моли на основание чл.50, ал.5 от ГПК съдът да връчи на ответника решението по настоящото гражданско дело на посочен от него електронен адрес съобразно чл.38, ал.2 от ГПК. В случай, че делото бъде отложено за друга дата или дати се моли съдът същите да бъдат разгледани в негово отсъствие. Към молбата е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с приложени Договор за правна защита и съдействие, справка за регистрация на адв. Д. и становище от НАП.

1

Ответното дружество „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

Съдът докладва постъпилата молба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, чрез процесуалния му представител мл. адвокат В. Б.-К., вписана в САК, с вх. № 24207/03.10.2024 г., с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.

Не възразява да се даде ход на делото, тъй като счита, че не са налице процесуални пречки за това. Моли да й бъде дадена възможност за вземе становище по проекто доклада по делото. Поддържа изцяло отговора на исковата молба и направените в него твърдения и възражения. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице предпоставките за това. В случай че съдът прецени, че делото е изяснено и се премине към пледоариите по делото са изложени съображения в тази насока.

Искането към съда е да отхвърли исковите претенции, тъй като процесният договор за кредит и анекс към него се явяват изцяло действителни, включително клаузата за неустойка, следователно претенциите на ищеца срещу моя доверител „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД се явяват неоснователни и необосновани. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна. Към молбата са представени Договор за правна защита и списък на разноските.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

В настоящият случай не може да бъде постигната спогодба, поради неявяваяне на страните.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД; при 2 условията на евентуалност чл.10а, ал.2 и чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 26, ал.1, предложение второ ЗЗД; иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е обективно кумулативно съединен с главният иск по чл. 22 от ЗПК и евентуалните искове.

В подадената искова молба се твърди, че на 29.08.2020 г. между ищцата и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с ЕИК: 202255877, е сключен договор за потребителски кредит № 390385, който по-късно бива предоговорен посредством Анекс № 405818 от 18.01.2021 г., към който Анекс са предоставени съответно приложение №1 и погасителен план с параметрите на паричния заем, които по съдържание са от съществено значение за Договора, с оглед посочването на параметрите на паричния заем, възнаградителната лихва, неустойката и погасителните вноски.

Твърди се, че съгласно Приложение №1, към Анекса Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя Кредит при следните параметри: Сума на кредита(главница по кредита): 800.00 лева; Срок на погасяване на кредита:

18.01.2022 г.; Размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение: 82.20 лева; Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение: 154.23 лева;.

Брой на погасителните вноски: 12; Годишна лихва за ползване на кредита:40.55%; Общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 986.39 лева; Годишен процент на разходите /ГПР/ по Кредита: 49.00%

Сочи се, че съгласно чл. 7 от Приложение №1 към Договор за потребителски кредит размера на годишната фиксирана лихва е в размер на 40,55%, като за срока на кредита Кредитополучателят дължи на Кредитодателя лихва за ползване на кредита в размер на 186.39 лева (видно от Погасителния план). В Приложение №1 (чл. 9) към Анекса се посочва и годишният процент на разходите (ГПР).

Сочи се, че съгласно чл. 7. от Анекса „в срок най-късно до края на следващия ден, считано от сключване на настоящия договор за кредит, Кредитополучателят е длъжен да предостави на Кредитодателя следните обезпечения по кредита: а) Банкова гаранция или б) Поръчителство на поне две физически лица“.

Сочи се, че съгласно чл. 11 от Анекса в случай че Кредитополучателят 3 не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията по-горе или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение.

Твърди се, че размерът на неустойката, посочен в Приложение № 1 възлиза на общо 864.36 лв. за целия период на договора, дефинирана по следния начин - 2.37лв на ден съгласно чл. 10 от Приложение №1 или 72.30лв на месец съгласно колона 5 от Погасителния план. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска в размер на 154.23 лв. на месец или общо 864.36 лв. за целия срок на кредита.

Сочи се, че съгласно Приложение № 1 към Договора за потребителски кредит страните уговарят, че сумата на предоставения кредит е в размер на 800.00 лева, срокът на кредита е 18.01.2022 г., като в чл. 12 е посочено, че общият размер на всички суми, дължими от Кредитополучателя при неизпълнение е в размер на 1850,75 лева.

Сочи се, че съгласно чл. 7 от Анекса кредитополучателя е длъжен да учреди следните обезпечения: 1. Поръчителство на две физически лица или 2.

Банкова гаранция в размер, посочен в Приложение №1, именно 986.39 лв. (чл.

11), представляваща сбора на дължимата главница и лихви за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия Договор.

Сочи се, че съгласно чл. 8 „В случай че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на Кредитополучателя Кредитодателят може да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели 4 или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от Кредитополучателя Поръчители .“

Сочи се, че съгласно чл. 11 „В случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията по-горе или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към настоящия Анекс и Погасителния план. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.“.

Твърди се, че от направения анализ на посочените документи се прави извода, че ищецът следва да върне сумата от 1850.75 лева, която включва: 800 лева - главница; 186.39 лева - лихва; 864.36 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е 18.01.2022г.

Сочи се, че в нито един от посочените по-горе документи не е изяснено какво точно се включва в ГПР. Отделно от това, в ГПР не е включена и посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение в посочения срок, вид и размер от кредитодателя.

Твърди се, че видно от представена по делото извадка от имейл кореспонденция между ищцата и ответника, ищцата е заплатила общо сумата от 1036.00 лв. В доказателствените искания ще бъде заявено и изискването на справка за извършени плащания от ответника на основание чл. 190 ГПК, за да се потвърди ответниковото изявление в приложената имейл кореспонденция.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Твърди се, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал.

3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на Договора е действала извън 5 рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт е Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Сочи се, че на първо място, изискването, което е заложено в договора за потребителски кредит (чл. 7 от Анекса) за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в еднодневен срок от сключването на договора в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора е очевидно нищожна като представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде (но не е!) включено в ГПР. Невключването на подобна клауза в ГПР означава, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в Приложение № 1 към Анекс № 405818 към Договор за потребителски кредит № 390385. Също така подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по Договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означава, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. Ето защо, само на тези основания договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. В съдебната практика се приема (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г., влязло в сила):

„че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване.