Присъда № 3 от 11.03.2026, Районен съд - Средец

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3/11.03.2026 г. по НЧХД № 34/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Средец.

Районен съд – гр. Средец е сезиран с тъжба от Й. И. Г., с ЕГН:

********** с адрес: обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, кв. Сарафово, ****, против С. Д. О., с ЕГН: **********, с адрес: обл. Бургас, общ. Средец, гр.

Средец, *****, с която последният е предаден на съд, с обвинение, за това, че на 20.09.2025 г., между 14:00 и 15:00 часа, гр. Средец, обл. Бургас, ул.

„Янтра“, С. Д. О., с ЕГН: ********** казала публично, в присъствието на тъжителката Й. И. Г., с ЕГН: ********** унизителни думи за честта и достойнството й, а именно „П,,,,,“ и „ХА*************ЯТ“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

Частният тъжител Й. И. Г., редовно призован се явява лично в с.з и с адв.

С. Г.. Поддържат в с.з. повдигнатото с тъжбата обвинение, и молят съда да постанови присъда, с която признае подсъдимата за виновна, като се наложи съответното за това престъпление наказание – 2500 евро и обществено порицание.

Подсъдимата С. Д. О., редовно призована се явява лично в с.з. с адв. Д.

Ч. от БАК – служебен защитник. Не се признава за виновна по повдигнатото обвинение, дава обяснения, в които твърди, че не е обиждала тъжителката.

Иска се подсъдимата да бъде оправдана, респективно да се приеме, че се касае за малозначителност на деянието или маловажност.

Тъжбата е подадена на 12.01.2026 г. Съдът намира, че същата е подадена в преклузивния 6-месечен срок, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана.

Доказателствата по делото са писмени и гласни и веществени.

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:

Подсъдимата С. Д. О. е родена на 25.01.1946г. в град Средец, с адрес: обл. Бургас, общ. Средец, гр. Средец, *****, българка, с българско гражданство, неосъждана, вдовица, с начално образование, с ЕГН:

**********.

Установи се, че подсъдимата и тъжителката са роднини по права линия, като С. О. е баба на Й. Г..

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че установява, че частният тъжител, на 20.09.2025 г. посетил гр. Средец, заедно със съпруга си Г.Д.Г. и децата си - Д. и И., като повод за това е било, провеждането на ежегодния празник на града, като на празника е отишла сама с децата си, а съпругът й е отишъл в къщата на родителите й, за да си почива.

Между 14.00 - 15.00 часа, частният тъжител посетила дома на чичо си, който се намира в гр. Средец, обл. Бургас, *****, за да се види с него и семейството му, заедно с децата си и нейната майка М.Т.К.. Пред входната врата на дома на чичото на тъжителката, последната се срещнала със С. Д. О., 1 която живее точно срещу неговата къща на адрес гр. Средец, *****, като последната започнала да я обижда. Казала й многократно „П,,,,,“ и започнала и да кълне децата й, като изрекла следната фраза: „ХА*************ЯТ".

Тези фрази от страна на подсъдимата О. били изречени към частния тъжител в присъствието на М.Т.К., П.Т. БО. и С.К.К., които са станали очевидци на случилото се.

По делото не се събраха доказателства тъжителката да е провокирала по какъвто и да е било начин подсъдимата, за да изрече посочените изрази.

Горепосочената фактическа обстановка се установява от представените по делото заверени с „Вярно с оригинала“ копия на материали от пр. № 18964/2025 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО – гр. Средец, както и от показанията на разпитаните свидетели С.К.К. (чичо на тъжителката), М.Т.К. (майка на тъжителката и дъщеря на подсъдимата) и П.Т.

Б. (съседка на подсъдимата, без родство със страните). При кредитиране на показанията на свидетелите съдът взе предвид установените родствени връзки със страни по делото, обосноваващи евентуална заинтересованост от изхода на процеса, но изгради изводите си въз основа на показанията на цитираните свидетели, тъй като те са последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от събраните по делото обстоятелства. Съдът кредитира и показанията на св.

П.Т. Б. (съседка на подсъдимата, без родство със страните), но намира, че те не опровергават соченото от останалите свидетели относно поведението на подсъдимата и установяват обстоятелства относно поведението на последната.

Съдът кредитира показанията на М.Т.К. и С.К.К., като макар и роднини на тъжителката, а К. и дъщеря на подсъдимата, дават показания, които кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и с показанията дадени от св. П. Б.. Показанията не се изключват взаимно или по отделно, а напротив, същите се допълват едни с други, като излагат една и съща фактическа обстановка.

В случая образуваното наказателно производство е от частен характер, като повдигането и поддържането на обвинението се осъществява от частния тъжител, посредством частна тъжба, която определя обективните и субективни предели на съдебното производство. Също както обвинителния акт по наказателните дела от общ характер, тъжбата определя рамките на обвинението, в които всяка страна в процеса осъществява функция по обвинение и функция по защита. И тъй като съдът може да проведе съдебното следствие и да постанови своята присъда само в пределите на тъжбата и повдигнатото с нея обвинение, последната следва да отговаря на изискванията по чл. 81 от НПК.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен начин, подс. О. е осъществил състава на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, за това, че на 20.09.2025 г., между 14:00 и 15:00 часа, гр. Средец, обл. Бургас, ул. „Янтра“, С. Д. О., с ЕГН: ********** казала публично, в присъствието на тъжителката Й. И. Г., с ЕГН: ********** унизителни думи за честта и достойнството й, а именно 2

„П,,,,,“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл.

146, ал. 1 от НК.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на чувството за достойнство и самооценка на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и доброто име. По делото се установи, че на 20.09.2025 г., между 14:00 и 15:00 часа, гр. Средец, обл. Бургас, ул. „Янтра“, С. Д. О., с ЕГН: ********** казала публично, в присъствието на тъжителката Й. И. Г., с ЕГН: ********** унизителни думи за честта и достойнството й, а именно „П,,,,,“, повече от един път, които от една страна безспорно обективно са от унизителен характер за честта и достойнството на Г., от гледна точка на приетите в обществото морални норми, а от друга страна обективно са довели до засягане на чувството за достойнство и чест на тъжителката, с което подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК. От субективна страна подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Тя е съзнавала унизителния характер на казаното от нея в присъствието на тъжителката, съзнавала е, че тези реплики могат да доведат до засягане на чувството за достойнство и чест на тъжителката и е искала настъпването на тези общественоопасни последици.

При обидата по чл. 146 от НК деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел (Решение № 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев). За да са налице допълнителни квалифициращ признак по чл. 148, ал. 1 пр. 1 от НК на престъплението обида по чл. 146, ал. 1 от НК, то следва обидата да е нанесена публично, респ. на публично място и пред повече хора. В случая обидата е нанесена пред входната врата на двора на чичото на тъжителката, в присъствието на двете и деца Д. и И., М. К., П. Б. и С.К..

Съдът намери за безспорно установено че по същото време и на същото място в присъствието на тъжителката подсъдимата е отправила израза „ХА*************ЯТ“. По отношение на тези думи съдът намира, че деянието не е съставомерно от субективна страна. Както бе посочено необходимо е от обективна страна използваните от дееца думи и реплики да са с унизителен характер за честта и достойнството, от гледна точка на приетите в обществото морални норми, но и деецът да съзнава, че те са такива и да ги използва с цел да засегне личностната самооценка на адресата на обидата.

Според съда отправяйки изразът „ХА*************ЯТ“ подсъдимата не е имала такава цел. С тази дума подсъдимата е искала да нарани емоционално тъжителката, и да я провокира, като влезе в конфликт. В случая, изразът „ХА*************ЯТ“, по своя характер представлява клетва, която настоящият съдебен състав намира, че представлява пожелание за бъдещо събитие, а не квалификация за качествата на тъжителката в момента на изричането им. Посочения израз не приписва позорно обстоятелство и не 3 съдържа директна обидна квалификация. По изложените съображения, съдът оправда подсъдимия О. по обвинението за извършено престъпление по чл.

148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, в частта му относно изречените думи „ХА*************ЯТ“.

По приложение разпоредбата на чл. 78а от НК:

С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на подсъдимата О., инкриминирано деяние – престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл. 78 А от НК, както следва – подсъдимата е пълнолетна, предвиденото наказание за деянието по чл. 147, ал. 1 от НК е глоба от 511,29 евро до 7669,38 евро и обществено порицание. Подсъдимата О. не е осъждана за престъпление от общ характер, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК изключения от приложното поле на чл. 78а, ал. 1 от НК, а извършеното престъпление е от категорията на формалните престъпления. Поради това подсъдимата О. следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“, по реда чл. 78а от НК.

По наказанието по реда на чл. 78а от НК:

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК граници, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съобрази добрите характеристични данни относно личността на подсъдимата, нейната напреднала възраст – същата е на 80 години, отчете затрудненото материално положение на подсъдимата, поради което намери, че административното наказание следва да се определи в минималния предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК размер, а именно – „Глоба“ в размер 520 евро. Този размер ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 1 от НПК, подсъдимата С. Д. О., с ЕГН **********, със снета по делото самоличност е осъдена да заплати на частният тъжител Й. И. Г., с ЕГН: ********** от гр. Бургас направените по делото разноски в размер на 526,14 евро, за адвокатско възнаграждение и държавна такса, а по сметка на Районен съд – гр. Средец ДТ в размер на 2,56 евро, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист Воден от горните съображения, съдът постанови присъда, обявена в откритото съдебно заседание, проведено на 11.03.2026 година.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ ЗА ИЗГОТВЯНЕТО НА МОТИВИТЕ!

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№3 гр. Средец, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Д. Д.А като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Наказателно дело частен характер № 20262170200034 по описа за 2026 година ПРИСЪДИ: