Решение № 12 от 29.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Кюстендил, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20251500500271 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 1756/11.02.2025 г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1766, ул.

„Околовръстен път“ № 260, чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт И. Б., и частна жалба вх. № 1433/03.02.2025 г. на М. Д. Й. с ЕГН **********, с адрес с. Н., ул. "*****" № **, чрез пълномощника адв. В. М. от АК – Перник със служебен адрес гр. С., ул. "*******" № **, ет. **, ап. **, насочени против Решение № 43/14.01.2025 г. по гр.д. № 1198/2024 г. по описа на РС-Кюстендил.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е прогласил, на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, нищожността на сключения между М. Д. Й. и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като праводател на „Юробанк България“ АД Договор за потребителски кредит PLUS-17285889/03.09.2019г. ; оставил е без разглеждане предявения от М. Д. Й. чрез адв. В. М. от АК - Перник, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че М. Д. Й. не дължи на „Юробанк България“ АД /като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“/ суми по договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г. в размер на 50 лева (частично от общия размер 12 265, 92 лева), на основание нищожност на Договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г., като недопустим; съответно прекратил е производството по гр. д. № 1198/2024 г. по описа на Районен съдКюстендил по отношение на предявения от М. Д. Й., чрез адв. В. М. от АК-Перник, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че М. Д. Й. не дължи на „Юробанк България“ АД /като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“/ суми по договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г. в размер на 50 лева (частично от общия размер 12 265, 92 1 лева), на основание нищожност на Договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г.

С първоинстанционното решение КнРС е осъдил „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да плати на М. Д. Й. сума в размер на 501 лв.разноски в първоинстанционното производство, респ.осъдил е М. Д. Й. да плати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сума в размер на 150 лв. разноски в първоинстанционното производство.

Въззивното дружество „Юробанк България“ АД обжалва първоинстанционното решение в частта, в която РС- Кюстендил е прогласил, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожността на сключения между М. Д. Й. и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като праводател на въззивника, договор за потребителски кредит, като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Оспорва изводите на решаващия състав, че застрахователната премия е следвало да бъде включена в разходите, формиращи ГПР по процесния договор. Аргументира се, че доколкото застраховката е допълнителна и незадължителна услуга, сключена по желание и след изрично изразено от ищцата съгласие, и същевременно не представлява условие за отпускане на кредита и/или отпускането му при предложените параметри, тя не съставлява задължителен разход по смисъла на пар. 1, т. 1 от ЗПК. Позовава се на чл. 5.6 от ОУ на застраховката, с който е предоставено право на отказ от застраховката, без последващи промени по параметрите на заема. Акцентира върху приети като доказателства по делото 3 броя договори за кредит без застраховка, които останали необсъдени от решаващия състав и не били взети предвид при постановяване на обжалвания акт, с което съдът допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до формиране на необосновани крайни изводи. Възразява като неправилни срещу изводите на районния съд за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и недействителност на договора поради нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Подчертава, че застраховката не се включва към ГПР, защото не се финансира от банката, а се плаща на месечна база до момента, в който клиентът желае да ползва покритието на полицата. Поддържа, че невключването й при изчисляване на ГПР не е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК и размерът на ГПР не е над допустимия максимален размер.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение, с което предявената искова претенция бъде отхвърлена. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. Д. Й., чрез пълномощника адв. В. М., с който се изразява становище за нейната неоснователност и се оспорват наведените в нея оплаквания по пространно изложени съображения. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски за въззивното производство. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски с искане за определянето им в минимален размер.

Частната жалбоподателка М. Й. обжалва решението на КнРС, в частта му с характер на определение, с което е прекратено производството по отношение на предявения срещу ответника отрицателен установителен иск поради неговата недопустимост, като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон. Възразява срещу изводите на решаващия състав, че искът е недопустим, тъй като по него следва да отговоря цесионерът, а не ответникът - цедент. Поддържа, че фактът, че вземането е прехвърлено с договор за цесия, е ирелевантно за пасивната легитимация на цедента по предявен отрицателен установителен иск за недължимост на суми по нищожен договор за кредит, тъй като претенцията не е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума на основание чл. 55 ЗЗД. Подчертава, че тъй като вземането преминава с всичките му принадлежности, обезпечения и привилегии, по силата на решението за обявяване на нищожност на договора за кредит, преминават и последствията на тази нищожност, а 2 именно недължимост на всички суми над чистата получена по кредита сума. Счита, че ищецът не следва да носи последствия от некоректното поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на законовото му задължение за уведомяване на длъжника от страна на кредитора за цесията. Изтъква, че отрицателният установителен иск е коректно заведен срещу цедента, доколкото се атакуват сключени с него клаузи по договора за кредит, като е недопустимо да се предявява иск срещу трето лице, купило вземането, без да е участвало в подписване на обявените за нищожни клаузи. Заявява се искане за отмяна на обжалваното определение, инкорпорирано в постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото на районния съд за продължаване на производството по него.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк България“ АД чрез пълномощника му юрисконсулт И. Б., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че доколкото към момента на подаване на исковата молба банката не е титуляр на спорното вземане, прехвърлено с договор от 15.02.2022 г., липсва правен интерес за ищцата от предявяване на процесния иск.

Иска се отхвърляне на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение.

Претендират се присъждане на разноски за производството.

С Определение № 337/15.03.2025 г., постановено по гр.д. №1198/2024г. по описа на КнРС е отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК на М. Й., чрез адв. М. с искане за изменение на решение № 43/14.01.2025г., постановено по делото в частта му за разноските като бъдат увеличени тези на молителката, и бъде присъдено възнаграждение на процесуалния й представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока за обжалване срещу така постановения съдебен акт е депозирана частна жалба вх. № 4243/09.04.2025 г. от М. Д. Й., чрез пълномощника адв. В. М.. Частната жалбоподателка релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон на обжалваното определение. Възразява срещу изводите на решаващия състав, че ищцата следва да провежда доказване на оспорванията на ответника в посока финансовите си възможности, като неотносими към предмета на делото.

Поддържа, че адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се присъжда, без да се изследват какви са финансовите възможности и икономическо състояние на клиента. Счита, че в обжалваното определение съдът не е посочил принципа и начина, по който са формирани и е определен размер на присъдените в полза на ищеца разноски. Твърди, че разноските в полза на ищеца са определени неправилно в занижен размер.

Иска се отмяна на обжалваното определение и увеличаване размера на присъдените в полза на ищеца разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАДв. в размер, определен от съда.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Юробанк България“ АД чрез пълномощника юрисконсулт И. Б., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Иска се оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на обжалваното определение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски в производството.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба и въззивните частни жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата инстанция, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от М. Д.

Й. срещу „Юробанк България“ АД.

С исковата молба са предявени два главни и един евентуален иск, както следва:

1. Да се признае за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г., сключен между М. Д. Й. и „БНП 3

Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, е нищожен;

2. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме договора за валиден, да се прогласят за нищожни клаузите от договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г., с които М. Д. Й. се задължава да заплаща застрахователна премия, както и такса ангажимент, поради противоречие със ЗПК;

3. Да се признае за установено в отношенията между страните, че М. Д. Й. не дължи претендираните по договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г. суми в размер на 50 лева (частично от общия размер 12265, 92 лева), на основание нищожност на договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г.

Претендират се и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е квалифицирал предявените искове: главен и евентуален с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

От фактическа страна районният съд е приел, че между ищцата М. Д. Й., в качеството й на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, в качеството на кредитор, е сключен договор за кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г., по силата на който на кредитополучателя-ищец по делото е предоставен паричен заем за потребителски цели, в размер на 12 000 лева, вид на вноската – месечна в размер на 252, 77 лева, 96 бр. погасителни вноски, срок на договора до 20.08.2027 г., при годишен лихвен процент 14, 05 %, годишен процент на разходите 16, 26 % . В параметрите и условията на договора било предвидено, че заемополучателят дължи такса ангажимент в размер на 420 лева, чиято цел била обслужване на кредита и била в размер, определен в Тарифата.

Предвидено било, че заемната сума следвало да се застрахова за сметка на потребителя – "защита на плащанията".