Решение № 23 от 23.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

ДИМО КОЛЕВ

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Въззивно гражданско дело № 20224100500805 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на Н. Т. П. от гр. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А. Ч. от ВТАК против решение № 472 то 16.08.2022г. по гр. д.

№ ***/2021г. по описа на РС Г. О., с което е оставен без разглеждане като процесуално недопустим предявения от жалбоподателя срещу ищеца по делото инцидентен установителен иск за лична трансформация по чл. 23 ал. 1 СК и с което е допуснато извършването на съдебна делба на процесното жилище, находящо се в гр. ***, ул.

„***“ № ***, при равни квоти на страните - по 1/2 ид. част. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че районният съд в нарушение на правилата на формалната логика е приел, че страните извънсъдебно са уредили въпроса за прекратяване на възникналата между тях съсобственост. В тази връзка се изтъква, че противно на формирания от съда извод същите изобщо не са постигали спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Възразява се срещу начина, по който са кредитирани показанията на водените от жалбоподателя свидетели с оплаквания за 1 грубо нарушение на съдопроизводствените правила. По тези съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново решение, с което да бъде уважен иска за пълна трансформация по чл. 23 ал. 1 СК респ. отхвърлен иска за съдебна делба. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като излага доводи за съобразяване на произнасянето на районния съд по отношение на иска по чл. 23 ал. 1 СК със задължителната съдебна практика. Изтъква се, че първоинстанционният съд надлежно е обсъдил събраните по делото доказателства и е формирал правилни правни изводи въз основа на тях. С тези доводи въззиваемата страна моли за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за съдебна делба на недвижим имот, представляващ апарамент, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***. В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответника са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение по гр.д. № ***/2020г. по описа на ГОРС. Посочва се, че съгласно одобреното от съда споразумение между страните делбения имот, представляващ семейното жилище на съпрузите, е предоставен за ползване на ответника, а придобитите по време на брака движими вещи и недвижими имоти са останали в режим на обикновена съсобственост.

Уточнява се, че процесния имот е придобит от съпрузите през 2012г. чрез покупко – продажба, поради което се съпритежава от тях в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. По тези съображения и доколкото правата на съпрузите при 2 прекратяване на брака с развод са равни се иска делбения имот да бъде допуснат до делба при квоти на страните от по 1/2 ид. част за всеки от тях.

С отговора на исковата молба ответника оспорва да е налице съсобственост между страните по отношения на спорния имот, като твърди същият да е негова индивидуална собственост. Във връзка с последното изтъква, че платената на продавачите покупна цена в размер на 9500 лв. му е дарена от трето за делото лице в деня на нотариалното изповядване на сделката. Отделно от това възразява, че ищцата няма никакъв принос в придобиването на жилището, тъй като към момента на сключване на сделката не е работила и не се е грижила за домакинството и децата. С тези доводи ответникът моли за отхвърляне на иска за делба.

Наред с отговора на исковата молба и при изложените в него твърдения ответникът в срока по чл. 131 ГПК е предявил срещу ищцата инцидентен установителен иск за пълна трансформация на лично имущество по чл. 23 ал. 1 СК, с който иска да се приеме за установено спрямо нея, че е изключителен собственик на делбения имот, доколкото е закупен от него с лични средства дарени му от трето за делото лице.

Районният съд е приел инцидентния установителен иск за пълна трансформация на лично имущество по чл. 23 ал. 1 СК за съвместно разглеждане в делбеното производство. В първото по делото заседание ищцата е оспорила този иск с твърдения, че половината от покупната цена – сумата от 4500 лв. е осигурена от нея чрез заем от нейна приятелка, а друга половина е платена с общи средства на съпрузите.

С обжалваното решение иска с правно основания чл. 23 ал. 1 СК е оставен без разглеждане като процесуално недопустим с доводи, че в бракоразводния процес, съгласно одобреното от съда споразумение по чл. 51 СК, страните са изразили воля, че придобития по време на брака делбен имот е съсобствен между тях при равни права и доколкото това споразумение има характера на договорна спогодба по чл. 365 ЗЗД въпроса дали е налице съсобственост помежду им по отношение на спорната вещ не може да бъде пререшаван чрез иск за пълната трансформация на лично имущество по чл. 23 ал.1 СК. В тази част атакуваното първоинстанционно решение има характера на определение, поради което произнасянето на въззивния съд относно неговата правилност не е лимитирано от въведените в чл. 269 изр. 2 ГПК ограничения. При осъществяване на контролната си дейност върху законосъобразността на актове от тази категория окръжният съд действа в условията на пълен въззив и разполага с възможност да се произнесе по предмета на производството, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК, на ВКС/.

В тази част решението на районният съд е неправилно и следва да се отмени по следните съображения:

3

Принципно верни са изтъкнатите от първостепенния съд правни съждения, че не е допустим иск за пълна трансформация на лично имущество, ако съпрузите в споразумението по чл. 51 СК изразят воля, че придобитите по време на брака недвижими вещи след прекратяването му остават съсобствени между тях. Тези правни доводи почиват да даденото задължително тълкуване на закона с ТР № 3/29.11.2018г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГК, на ВКС. Съгласно дадените тълкувателни разяснения в производството по развод уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент от споразумението. По арг. от чл. 51 ал. 1 СК, то няма за цел да уреди изчерпателно всички последици на развода и затова съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения. Ако включат такива обаче, в тази част споразумението има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от съпрузите воля може да породи и вещно – транслантивен ефект. В споразумението страните могат да постигнат уговорки за прекратяване на съсобствеността върху всички или някой имущества, да ги разпределят помежду си, да запазят съсобствеността като се съобразят или се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложени лични средства и др. Ако в споразумението съпрузите са посочили, че придобитата по време на брака вещ, след прекратяването му остава в съсобственост, по този начин признават, че тя е имала качеството на СИО. В такъв случай следващ исков процес за установяване на пълна трансформация на лично имущество по отношение на нея е изключен т.е. е недопустим.

В нарушение на правилата на тълкуване на договори по чл. 20 ЗЗД и в разрез с материалния закон районният съд е приел, че в споразумение по чл. 51 СК, одобрено от бракоразводният съд по гр.д. № ***/2020г. на ГОРС, се съдържат уговорки между страните за наличието на съсобственост между тях по отношение на делбения имот. В споразумението последният не е упоменат изрично или по начин, който да го определи еднозначно – напр. като семейното жилище. Напротив в него страните са заявили, че нямат такова. Освен това в споразумението липсва конкретно изразена от съпрузите воля относно собствеността му и обема на правата им в нея. Никоя от клаузите на споразумението не отразява постигнато между страните съгласие относно наличието на съсобственост по отношение на този имот. Съдържащите се в него изявления, че придобити по време на брака движими вещи и недвижими имоти са поделени доброволно между съпрузите и нямат претенции един към друг, както и че са уредили всички имуществени въпроси във връзка с прекратяване на брака и ликвидиране на СИО и занапред няма и не могат да имат претенции един спрямо друг, не могат да се ценят като признание, че правото на собственост върху процесния имот се съпритежава от съпрузите. Дори това да е единствения недвижим имот придобит от тях по време на брака, посочените изявления, доколкото нямат необходимото за това 4 съдържание, нямат значението на съгласувана воля за наличието на съсобственост по отношения на спорния имот. Такъв извод не може да се направи и от обстоятелството, че в споразумението съпрузите са уредили изрично имуществените последици по отношение на придобитите по време на брака два броя автомобили. Материалният закон допуска в споразумението по чл. 51 СК съпрузите да постигнат уговорки относно всички или само за някой от придобитите по време на брака вещи. От начина, по който те са уредили имуществените се отношения за част от вещите не следва извод за идентично формирана воля относно останалите придобити по време на брака имущества, нито че последните са част от постигнатото споразумение, макар и да не са включени изрично в него. Изявлението, че съпрузите не правят уравнение на дяловете си и ги приемат за равностойни има значение само към включените в споразумението вещи и не може да служи за направата на извод, че е относимо и спрямо останалите придобити по време на брака права, които не са изрично уредени в съглашението по чл. 51 СК. За да има характера на спогодба по чл. 365 и сл. ЗЗД, в споразумението по чл. 51 СК страните по ясен и недвусмислен начин следва да уредят материално – правните последици на развода спрямо всички или част от имуществата придобити по време на брака. Само по себе си изявлението, че тези имущества са поделени има декларативен характер, но не придава на споразумение нито вещно – транслативен ефект, нито характер на установителен договор, а още по – малко може да служи за извод, че съпрузите са прогласили по този начин наличието на съсобственост между тях по отношение на делбения имот.

По тези съображения настоящият състав на ВТОС намира, че одобреното от бракоразводния съд споразумение по гр.д. № ***/2020г. на ГОРС не препятства възможността за предявяване на иск за пълна трансформация по отношение на процесната вещ, доколкото тя не е изрично упомената в него и доколкото не е налице изявено от съпрузите съгласие, че между тях е налице съсобственост спрямо нея.