Решение № 260504 от 23.11.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4316/2020
- Вид
- Решение № 260504
- Подписан
- 23.11.2020
- В сила
- 19.01.2021
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 23.11.2020г. 23.11.2020г.
Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд X състав
На единадесети ноември Година
2020
В открито заседание в следния състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4316 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу А.Д.Л., с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град П., ул. Л. №*вх*ет*ап**в качеството на наследник на В.П.Т., с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо
58,06 лева, от които сумата 48,41 лв.
/четиридесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 7,65 лв. /седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 48,41 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като вземането произтича от следните обстоятелства: 1/12 от дължимите се суми за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот, находящ се гр. П., ул. М.С.******
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 14.11.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. №
01487 по описа на съда за 2020 година.
Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Моли се на основание чл.190 ГПК, ответната страна да бъде задължена да представи документ за собственост.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.Д.Л., с ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител – адв. В.- е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. В.- упълномощен представител на ответника. Навеждат се доводи на първо място за недопусимотст на производството като се сочи, че в исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. Сочи се, че посочените суми в исковата молба не може да се установи по никакъв начин как се образува претендираната от ищеца за заплащане сума имайки предвид, че тя представлява сбор от няколко суми за отделните компоненти при отчитането на доставената ТЕ в имота - за доставка на топлинна енергия, за подгряване на топла вода, за сградна инсталация, за общи части, за мощност и др. включително със съответните лихви към тях. От представеното като доказателство - Извлечение от сметка към дата 14.11.2018 г.
НА името на ответницата, не може да се установи как именно е формирана цифрово претенцията на ищеца. На следващо място е посочено, че в случай че съдът счете искът за допустим, то е налице нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил на какво основание се претендира заплащане на сумите посочени в ЗИПЗ от този ответник - в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, в качеството му на ползвател на този имот и за периода или на какво друго правно основание прави това искане, вкл. и дяловете въз основа на които се претендират такива суми, като ако не се изправят тези нередовности производството да се прекрати и се присъдят разноските сторени, както в настоящото, така и в заповедното производства съобразно представените за това доказателства, вкл. и в какъв размер.На следващо място заявява, че не притежава в гр. П. и подробно описан в ИМ със административен адрес: гр. П., М.С.******, респ. оспорва размера на правата на собственост и ползване от страна на ответника изцяло по 1/12 част заявена по исковата молба.На следващо място и видно от възражението с вх. № 12514/17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1487/2020 г. ПРС, 8 състав изрично е било заявено, че „не оспорваме и признаваме дължимост на 1/14 от главницата - 15.48 лева за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1/14 от лихвите към тях - 1.49 лв. представляващи 1/14 част от общата претенция спрямо длъжника”.
Периодите за непогасената главница са 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и за непогасеннте лихви са 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г.
Признатата главница за този ответник е в размер на 15.48 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и представлява 1/14 част от общата непогасена главница за този период от 216.67 лв.
Признатата лихва за този ответник е в размер на 1.49 лв. за периода от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г. и представлява 1/14 част от общата непогасена главница за този период от 20.81 лв.
Освен това представя на съда и заверено копие на вносна бележка от която се установява, че ответницата на 24.08.2020 е платила дължимата се непогасена главница в размер на 15.48 лв. 1.49 лв. лихва, 5.36 лв. разноски от ЗП /75 лв. делено на 14/ и законната лихва от 31.08.2020 г. в размер на 0.78 лв. или общо 23.11 лв.
Плащането е описано, че обаче е без значение за крайния изход на това производство.
Доколкото е извършено признание на съответната 1/14 част от непогасеннте главници и лихвите към тях,то настоящото производство и за тези суми сочи,, че е НЕДОПУСТИМО и моли съдът да го прекрати, като се присъдят разноските за това.
Представено е заверено копие на решение №
415/30.04.2002год., постановено по гр.дело № ****/**** год. по описа на ПРС от което се установява, че към момента на закупуване на процесния апартамент наследодателят на ответницата е бил в граждански брак с В.П.Т. и този брак е сключен на 28.10.1987 г. Доколкото към момента на смъртта - на Д.В.Л., бракът между наследодателя на ответницата и В.П.не е бил прекратен /бракоразводното решение е влязло в сила на 22.05.2002год. /,то след смъртта му последната се явява собственик на 9/16 ид.части от процесния апартамент, а останалите му наследници, включително и ответницата в настоящото производство-на по 1/16 ид.част от него.
От горното и доколкото не се представят други доказателства, то може да се приеме, че на база данните по делото относно момента на закупуване на процесното жилище и данните относно прекратяване на брака между съпрузите Д.Л. и В.Т.следва евентуално да се приеме, че процесното жилище е съставлявало СИО, прекратена със смъртта на наследодателя на ответницата, поради което и по наследство същата е придобила и се явява собственик на 1/14 ид.част от него, доколкото се явява наследник на починалата В.Т..
Освен това представя съдебно решение № 341/11.02.2020год., постановено по гр.дело № ****/****год. по описа на ПРС ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ искове, предявени от “Топлофикация - П..”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.Д.Л., В. Д.Л., Р. Д.Л. и А.Д.Л., всичките с адрес: гр. П., ул. М.С., бл. 4, вх. Б, ап. 26, че всеки от ответниците дължи на ищеца сума от 41,49лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр. П., ул.“М.С.”, бл. 4, вх. Б, ап. 26, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 6,56лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г. - 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 6289/29.11.2018г. по ч.г.д.№ ****/**** г. на ПРС, като от съдържанието на това съдебно решение се установява, че за процесния период и за другата 1/14 идеална част наследена от бащата - Д.Л. срещу ответницата вече е водено дело и е постановено решение по силата на което тя е признала дължимост по същия начин на 1/14 идеална част от непогасените суми и е прекратено производството поради това, а за другата част претенцията е отхвърлена изцяло. Сочи се, че възразява срещу допускането на СИЕ и СТЕ по делото, като не оспорва фактите, които експретите биха обследвали досежно размера и периода на претендираните суми, както и че се касае за топлоснабден имот. Моли съдът да се произнесе по това искане в първото по делото с.з.
Заявява, че не е СОБСТВЕНИК НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ по исковата молба за съответната 1/12 ид. част както се твърди в нея.
Заявява, че не оспорва твърдението на ищеца че е наследник на починалата съсобственица на имота В.Т.и поради тази причина съм наследила 1/14 част от задължението и, а не 1/12 част както се твърди в искковата молба.
Видно от удостоверението за наследници се установява, че наследниците са 7, а не 6 поради и което претенцията следва да е за 1/14 част от задължението, а не за 1/12 част както е по ИМ и това в синхрон на вече воденото производство по дело № ****/**** г.
ПРС, 9 състав за другата 1/14 ид. част наследена от Д.Л.. ОТНОСНО ДАВНОСТТА посочва, че заявява, че не оспорва исковите претенции в общ размер
56.06 лева, от които 48.41 лева главници за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г„ представляващи 1/12 част от главницата по извлечението от сметка, както и сумата от 7.65 лв. законни лихви върху главниците за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г. И представляващи също 1/12 част от лихвата по извлечението от сметка, но оспорвам че същите са правилно изчислени и претендирани в такива размери доколкото представлявагт 1/12 част от общото задължение, вместо 1/14 част от задължението по извлечението от сметка.
На следващо място заявява, че оспорва изцяло исковите претенции в общ размер 36.27 лева, от които 30.35 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. вкл. и 1/12 от тях претендирани спрямо нея, както и законните лихви върху главниците в размер на 5.92 лева за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г„ вкл. 1/12 от тях претендирани по извлечението от сметка и като претенция по исковата молба, като погасени по давност изцяло и последните недължими на това основание.
Правилното обаче сочи, че е да се изчисляват като 1/14 идеална част и при това положение се получават следните погасени суми, които оспорва изпяло, а именно: исковите претенции в общ размер 31.09 лева, от които 26.01 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. вкл. и 1/14 от тях претендирани спрямо ответницата, както и законните лихви върху главниците в размер на 5.07 лева за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г„ вкл. 1/14 от тях претендирани от ответницата по извлечението от сметка н като претенция по исковата молба, като погасени по давност изцяло и последните недължими на това основание.
По горе изложеното се получава и съответната разлика за недължимост на главницата и лихвата между предявената 1/12 и действителната 1/14 част, за които следва претециите да се отхвърлят изцяло.
От удостоверението за наследници сочи, че е видно, че ответниците са наследници на баща си Д.Л., починал на 13.04.2002г.
От съвкупната преценка на Нотариален акт №****/****г. на нотариус М. М. и Решение №415 от 30.04.2002г. по гр.д.№****/****г. на ПРС е видно, че наследодателят на ответниците Д. Л. е придобил собствеността върху процесния апартамент на 24.11.1994г. през време на брака си, поради което и същият апартамент е бил СИО, прекратена със смъртта на наследодателя. Поради това и всяко от децата му наследява по 1/ 14 идеална част от наследството на баща си.
Разпечатката съдържа 41 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da9d1896-ac30-47d6-a44f-501cff59a16a