Решение № 896 от 17.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 896 гр. В. 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Райкова при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело № 20223110112524 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от И. К. З. срещу Р. Т. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се заплатено адвокатско възнаграждение за защита по изпълнително дело № 20188070400390 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 20.06.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че с Определение № 124 от 06.02.2018 г. по ВЧНД № 114/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна е потвърдено изцяло Определение № 23 от 98.01.2018 г., постановено по НЧХД № 2323/2016 г. по описа на Районен съд – В. с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1000 лв., представляваща направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че на 08.02.2018 г. от трето лице в полза на ищеца чрез банков превод по личната сметка на ответника дължимата сума е била изцяло погасена. Въпреки това ответникът се снабдил с изпълнителен лист и след датата на банковия превод е образувал изп. дело № 20188070400390 по описа на ЧСИ Н.Д., рег. № 807 на КЧСИ срещу ищеца, който узнал за това от получена покана за доброволно изпълнение от 06.06.2018 г., в която се претендирали общо 1496 лв., включващи и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. След получаване на поканата ищецът ангажирал адвокат, който да го представлява и изащитава по изпълнителното дело. С молба от 10.06.2018 г. по изпълнителното дело били представени доказателства от ищеца за вече извършеното погасяване и на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК било поискано да се прекрати изп. производство и да му бъдат присъдени направените в същото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Навежда се, че с Постановление от 20.07.2018 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на ищеца за присъждане на разноски, а изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

Излага се, че постановлението в частта за разноските било обжалвано пред ВОС, но жалбата била оставена без разглеждане с аргумент, че ЧСИ не е компетентен да възлага в тежест на взискателя сторени от длъжника разноски, макар и да са направени в рамките на това производство. При тези обстоятелства ищецът счита, че в качеството си на длъжник по изп. дело може да търси репариране на направените разноски по 1 общия исков ред в отделно производство. Сочи се, че ответникът не е проявил нужната грижа, доколкото към датата на образуване на изп. дело задължението на ищеца към него е било вече погасено чрез извършеното плащане, наредено на 08.02.2018 г., а изп. дело е образувано няколко месеца по-късно, т.е. отверникът е имал достатъчно време, в което да установи, че по банковата му сметка е постъпила въпросната сума. Според ищецът плащането е извършено при ясно индивидуализирано основание за извършването му и е без значение от кое лице е извършен преводът, тъй като за кредитора е безразлично от кого точно ще получи плащане на задължението на длъжника, доколкото целеният резултат по погасяване на задължението е постигнат.

Излага се, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар съставлява претърпяна от него имуществена вреда и е в пряка причинна връзка с образувания изпълнителен процес, а обстоятелството, че същият има юридическо образование и е действащ адвокат не изключва възможността му да ползва правна помощ и да упълномощава адвокат, чрез който да упражнява процесуалните си права. Акцентира се върху това, че самият ответник е упражняващ адвокатска професия, но също е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което е платил адвокатски хонорар от 300 лв. Навежда се довод, че поведението на ответника, изразяващо се в образуване на изп. процес за вече платено му вземане, е противоправно, тъй като нарушава правния порядък и е насочено към чужда имуществена сфера, чието засягане се иска при липса на законови предпоставки и чрез него са причинени имуществени вреди другиму, които следва да бъдат репарирани. В този смисъл се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Р. Т. Д. , с който се излага, че исковата молба е нередовна и се оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърдяната нередовност е неспазване на изискването за посочване на банкова сметка и представянето на неоргинално пълномощно без дата на издаване. Като аргумент за недопустимост на производството се сочи предявяването на осъдителен иск вместо установителен иск, каквито са препоръките на ВОС в определението от 07.01.2019 г. Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Излага се, че банковият превод е извършен от сметка на лицето В.Б.Н. по негова банкова сметка в ДСК, която не е давал никому, без да става ясно, че се погасява задължение на ищеца, а само е вписано определение по някакво НЧХД. Поддържа, че не е могъл да разбере, че се погасява задължение на ищеца, тъй като това не е указано в платежното нареждане и затова се е снабдил с изпълнителен лист от 20.02.2018 г. и е образувал изпълнителното дело при съзнанието и убеждението, че сумата от 1000 лв. не му е платена от ищеца. Едва след образуването му от депозираното от ищеца становище разбрал, че сумата е преведена от лицето, с което ищецът живее на съпружески начала и имат общо дете. Твърди, че ищецът е знаел, че сумата е била платена към 08.02.2018 г., поради което е необедителен доводът му, че е ангажирал адвокат, който да го представлява по изп. дело и след запознаване с него е установил, че сумата е заплатена. Сочи се, че адвокатът на ищеца е следвало единствено да подаде молба, с която да уведоми съдебния изпълнител за погасяването на задължението, а ответникът не е настоявал пред ЧСИ за сторените от него разноски. Поддържа, че претендираните от ищеца 300 лв. за адвокатски хонорар по изп. дело са прекомерни и недължими, с оглед осъществените процесуални действия в производството и ако условно се дължи такъв, следва да бъде редуциран на 150 лв.

Оспорва, че ищецът е заплатил тази сума на адв. Д. П. П., тъй като договорът за правна помощ е от кочана, издаден от АК Варна на адв. В.Б.Н. – бивш член на Варненска адвокатска колегия. Навежда довод, че ищецът не е претърпял никакви вреди, защото договорът за правна помощ с адвоката му е изкопиран от кочана на фактическата му съжителка, а по този начин са решили да се снабдят с парични средства, представяйки пълномощно и договор за правна помощ, които никой данъчен служител не може да проследи, а неговият адвокат е заплатил коректно данъците върху получения от него хонорар. В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане в размер на 2 сумата от 61 лв., която ищецът е осъден да му заплати, съгласно влязло в законна сила Решение № 678/08.04.2021 г. по в.гр.д. № 618/2021 г. по описа на ВОС. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложения по делото препис от изп.дело № 390/2018 г. по описа на ЧСИ Н.Д., че на 06.06.2018 г. Р. Т. Д. е депозирал искане за образуване на изпълнително производство като е приложил изпълнителен лист № 115/20.02.2018 г., въз основа на влязло в сила Определение № 23/08.01.2018 г., постановено по нчхд № 2323/2016 г. по описа на Районен съд – В. за сумата от 1000 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, дължими от И. К. З.. До длъжника е изпратена ПДИ, получена от него на 13.06.2018 г.

На 20.06.2018 г. И. К. З. чрез пълномощника си адв. Д. П. депозира пред ЧСИ молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар. Прилага платежно нареждане за кредитен превод от 08.02.2018 г., видно от което на посочената дата по сметка на Р. Т. Д. в „Първа инвестиционна банка“ АД от В.Б.Н. е преведена сумата от 1000 лв. с основание на превода „Определение No 23/08.01.2018 г. по нчхд № 2323/2016 г. ВРС“. Към молбата длъжникът е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 284101, според който е заплатил на адв. П. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за представителство и защита по изп. дело № 390/2018 г. на ЧСИ Н.Д.. В предоставения на взискателя едноседмичен срок за становище същият е депозирал такова с вх. № 10117/19.07.2018 г., в което изразява съгласие за прекратяването на изп. производство поради настъпило погасяване на задължението чрез плащане още преди образуването на изп. дело. Същевременно се противопоставя на искането на длъжника да му бъдат присъдени сторените от него разноски за процесуално представителство от адвокат, тъй като по делото не са били предприети никакви процесулани действия, същите са се изчерпвали с подаването само на молбата за образуването на изп.производство. С Постановление от 20.07.2018 г. ЧСИ е уважил искането на длъжника за прекратяване на производството по изп.дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК поради настъпило плащане преди образуване на делото.

Със същото Постановление е отказано присъждането в полза на длъжника на разноски за адв. възнаграждение, срещу което е депозирана жалба от длъжника.

С Определение № 39/07.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 277/2018 г. по описа на Окръжен съд – В. е прекратено производството по въззивната жалба на И. К. З. срещу Постановение на ЧСИ Н.Д., рег.№ 807, от 20.07.2018 г. по изп.дело № 20188070400390, с което е прекратено изп. производство, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, както и е отказано да бъдат присъдени в полза на длъжника сторените от него разноски по изп.производство. В мотивите си съдът е приел, че СИ не е компетентен да присъжда суми за разноски на длъжника, и въз основа на негов акт да се материализират права, равнопоставени на актовете, подлежащи на принудително изпълнение, съгл. чл. 404 ГПК, като това е от изключителната компетентност на съда, а СИ може единствено да удостовери, че разноските са били сторени, ако са били представени по изп.дело, а впоследствие длъжникът да ги претендира по съответния исков ред чрез установителен иск за съществуване на вземане.

От страна на ответника са представени служебна бележка от Председателя на Съвета на ВАК от 31.10.2022 г., според която на 11.11.2015 г. адв. В.Б.Н., бивш член на колегията, е получила кочан с договор за правна помощ № 8478, с поредни номера на договорите за правна помощ от № 284083 до № 284107, както и влязло в сила Решение № 678/08.04.2021 г., постановено по в.гр.д. № 618/2021 г. по описа на Окръжен съд – В. ведно с придружително писмо, съгласно което И. К. З. е осъден да заплати на Р. Т. Д. сумата в размер на 61 лв., представляваща сторени съдебни разноски.

3

Приобщен към доказателствения материал по делото е приемо-предавателен протокол от 12.11.2015 г., съгласно който В.Б.Н., адвокат от ВАК, е предала на посочената дата на адв. Д. П. П. и същият е приел 1 бр. кочан, издаден от АК – Варна от номер ********** до номер 0000284107.

При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие) – образуване на изпълнително дело за присъденото вземане в размер на 1000 лв., 2) противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), 3) причиняване на имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на процесното адвокатско възнаграждение по образуваното срещу ищеца изпълнително производство, 4) причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпИ. вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).