Решение № 2564 от 23.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5329/2022
- Вид
- Решение № 2564
- Подписан
- 23.05.2026
- Състав
- Весела Петрова Кърпачева
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 203, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.351, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.403, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2564 гр. Пловдив, 23.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20225330105329 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, от Т. Я. К. против „Дженерали Застраховане“ АД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 250 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен между страните застрахователен договор КАСКО НА МПС по полица № ****, вследствие на настъпило застрахователно събитие - пожар, възникнал в гр. Р., К. Н. на *** г., изразяващи се в пълно погиване на застрахованото имущество - лек автомобил Ф. Ш. с peг. №****, ведно със законна лихва върху считано от *** г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в полица № ***, като на *** г. в гр. Р., К. Н. е настъпило застрахователно събитие. Твърди се, че е възникнал пожар, вследствие на който автомобилът изгаря напълно. Изложено е, че най-вероятният механизъм на инцидента е запалване на намираща се в непосредствена близост сграда, след което пожарът се е разпространил в гаража, където е бил паркиран автомобилът.
За случая е уведомена местната полиция в Район З. З. Б., Регион д. М., Полицейско управление Р., която е съставила протокол под peг. № ****-**********. В него е отразено, че не е установено съмнение за подозрителна схема. Твърди се, че тъй като автомобилът е изгорял напълно по разпореждане на компетентните полицейски органи, останките са унищожени в гр. Р., което е възложено от полицията на лицензирана фирма. Ищецът сочи, че е уведомил ответника за инцидента на ****г. и му е представил намиращите се в него документи и снимков материал. По случая е образувана ликвидационна преписка № *** г. След продължителна кореспонденция ответникът е настоявал за полицейски протокол. Същият се е свързал с негов партньор в чужбина - „Еврохелп България“ ЕООД за съдействие и оглед, като в крайна сметка признава в последващата кореспонденция между страните, че е извършен оглед на изгорялото МПС и е установено, че щетата е тотална. Въпреки това застрахователят отново е настоял за предоставяне на полицейски протокол за събитието и документ за прекратяване на регистрацията на автомобила на основание ,,Тотална щета“, който 1 документ пък не може да бъде издаден без съдействието на застрахователя, което е отказано. Твърди се, че ответникът е признал, че се е снабдил с полицейския протокол за събитието, но не можело да се разбере дали процесният автомобил е сред изгорелите в пожара, с който довод е отказано да се заплати дължимото според застрахователно обезщетение. Предвид изложените твърдение, предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор ответникът „Дженерали Застраховане“ АД, възразява за отхвърляне на предявения иск. Иска да бъдат отделени за безспорни обстоятелствата, че на *** г. между „Дженерали Застраховане“ АД и Т. Я. К. е сключена застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ по отношение на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с регистрационен №***, c период на застрахователно покритие от *** г. до *** г., с номер на рама ****. Оспорва се настъпването на застрахователното събитие, а именно, че автомобилът се е намирал гр. Р., К. Н. и че е изгорял при пожар.
В тази връзка се обосновава, че представения по делото протокол съдържа единствено обща информация за настъпило събитие, тъй като в него по-голямата част от информацията е заличена, поради което и не може да бъде ползван като надлежно доказателство по делото. Твърди се, че протоколът не представлява документ с доказателствена стойност, доколкото в него липсва подпис на лицето, съставило документа и печат на учреждението, от което произлиза и какво е отношението на същия към предмета на спора. Оспорва се твърдението процесният лек автомобил да е бил унищожен по разпореждане на полицейските органи в гр. Р. Акцентира се върху това, че застрахователната полица е сключена за МПС с номер на рама ***, а в представения по делото частен документ фирма „Х." уведомява трето лице за унищожаването на автомобил с номер на рама ***, т.е. за различен от описания по застрахователния договор автомобил. Съгласно т. 8.2 от Общите условия, не се осигурява застрахователна защита, ако се установи несъответствие между номера на рамата на застрахованото МПС и записания в полицата номер. По тези съображения се иска цялостно отхвърляне на предявения иск. Твърди се още, че с т. 64.3 от ОУ по застрахователни договор страните са приели, че отговорността на застрахователя при „пълна загуба” /тотална щета/ на МПС, при непредставяне от страна на застрахования на доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС от компетентните държавни органи, се лимитира до 60 % от действителната стойност на МПС към деня на събитието. Предвид изложените доводи, моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ, следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за имуществено застраховане, който да е действал по време на реализиране на пожара – *** г.; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди, които се изразяват в тотална щета на МПС-то; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. размера на вредите.
В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
По делото се установява, а и страните не спорят, че между тях е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ по отношение на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“, с регистрационен № ****, c период на застрахователно покритие от *** г. до*** г., с номер на рама ***. Уговорена е застрахователна премия в размер на 983,18 лв., за която няма спор по делото, че е платена от ищеца на ответника. От този момент – заплащането на застрахователната премия, съгласно чл.351, ал.3 КЗ застрахователното покритие е започнало, което означава, че договорът е влязъл в сила и е породил за страните съответните права и 2 задължения, в това число и задължението на застрахователя да заплати обезщетение за покритите от застраховката рискове.
Спорно от фактическа страна е обстоятелството дали е настъпил твърденият от ищеца застрахователен риск, а именно – пожар на дата *** г. в гр. Р., кралство Н., при който автомобилът е изцяло опожарен и впоследствие унищожен. От съвкупната преценка на всички ангажирани по делото доказателства, за съда се налага изводът, че процесното МПС се е намирало в гараж в гр. Р., кралство Н. в деня на произшествието, където е възникнал пожар, в резултат на който същото е изгоряло.
Тези факти се установяват от верига от косвени доказателства, които анализирани в своята съвкупност, навеждат единственият логичен извод, че процесното МПС е било в гаража и същото е опожарено. Така, от представения от ищеца протокол от полиция З. – З. Б. (л.22 и сл. от делото) се установява, че на ***г. в *** ч. е възникнал пожар на адрес Б. 42, *** Р., фирмен терен/ сграда. От показанията на разпитания в последното открито съдебно заседание свидетел, се установи, че ищецът е работил в Х. във фирма „Ерелди Транс“, като заминал с процесния автомобил, който съхранявал именно в гараж на посочения в полицейския протокол адрес в гр. Р. След възникване на събитието ищецът е уведомил застрахователя на следващия ден – *** г., за което е образувана ликвидационна преписка № ***г. – данни за това се съдържат във водената между страните кореспонденция по случая, представена от ответника (л.70 – 79 от делото). По този начин е спазен предвиденият в закона 7-днесен срок за уведомяване на застрахователя, регламентиран в нормата на чл.403, ал.1 КЗ. Застрахователят посредством дружество сътрудник – Еврохелп, е посетило мястото на инцидента и е установило, че именно вследствие на пожара е унищожен лек автомобил, който по външни белези отговаря на застрахованото МПС, но предвид увредите по него не е идентифицирана рамата на МПС-то. Налице са данни (писмо на л.36 от делото), че след пожара МПС „Ф. ш.“ с рег. № ***, рама **** година на производство – ****г., е унищожено след изгаряне при лицензирана фирма във фирмен имот в Р. В действителност, в писмото е налице техническа грешка по отношение на последните две цифри на рамата, но доколкото е налице пълно съвпадение с останалите индивидуализиращи белези на лекия автомобил, то съдът приема, че се касае именно за застрахованото МПС. Предвид така изложеното, съдът стига до извода, че е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит застрахователен риск по договора за имуществено застраховане, при твърдения от ищеца механизъм на реализирането му, в резултат на което лекият автомобил е погинал изцяло, или е налице т.нар. „тотална щета“.
Ответното дружество застраховател отказва изплащането на застрахователно обезщетение с мотива, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи доказателства за прекратяване на регистрацията, поради тотална щета, като едновременно със същия довод оспорва размера на обезщетението и счита, че е дължимо в размер от 60 % от действителната стойност на МПС-то към деня на застрахователното събитие. По този начин ответното дружество е упражнило правото си да откаже застрахователно обезщетение, на основание чл.408, ал.1, т.3 КЗ. Съгласно цитираната разпоредба застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. В доказателствена тежест на застрахователя при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154 ГПК е да установи не само неизпълнение на задължение по договора, но и факта, че това неизпълнение е значително с оглед неговия интерес. За да е значително, то трябва да е такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.
Преценката във всеки случай е конкретна и е изключително правомощие на решаващия съд. В този смисъл е налице обилна съдебна практика на ВКС – решение № 102 от 02.10.2012 г., по т.д. № 615 по описа за 2011 г. на ВКС, решение № 32 от 11.08.2014 г. по т.д. № 1262 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о., решение 30/ 28.04.2017 3 г. по т.д. № 2334 от 2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 124/ 04.08.2015 г. по т.д. № 440 по описа за 2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 207 от 13.01.2017 г., постановено по т.д.
№ 3394 по описа за 2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 147/ 06.02.2017 г., постановено по т.д. № 2481 по описа за 2015 г. на ВКС, II т.о. и др.
В случая, застрахователят не доказа да са налице основанията, въз основа на които би могъл да упражни правото си да откаже заплащането на застрахователно обезщетение. На първо място, ищецът е изпълнил незабавно задължението си да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, като още на следващия ден след инцидента е образувана ликвидационна преписка. Съдействал е по всякакъв възможен начин с оглед конкретиката на случая за установяване на вредите по МПС-то, като причината, поради която Еврохелп, не е констатирало пълно съответствие на опожареното МПС, посредством номера на рамата, е била цялостното увреждане на автомобила в резултат от пожара.