Решение № 3222 от 16.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3222 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20211100512133 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № III – 139-20174974 от 22.08.2021 г. , постановено по гр. дело № 38259 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 139-ти състав е отменил, на основание чл. 253 ГПК, вр. с § 1 ЗР ЗЗДН, заповед за незабавна защита от 19.08.2020 г., допълнена с протоколно Определение от 20.01.2021 г., издадена по гр. дело № 38259/2020 г. на СРС, ГО, 139-ти състав. Издал е, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, заповед за защита срещу К. А. К., ЕГН **********, по повод актове на домашно насилие, извършени на 06.08.2020 г., 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г. в с. Мрамор, по отношение на С. Л. С., ЕГН **********. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, К. А. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Л. С.. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, К. А. К. да посещава специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието, предоставена от “Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“, град София, кв.“Хиподрума“, ул.“****, офис 1, като е постановил К. А. К. в едномесечен срок да се яви за начало на изпълнение на мярката. Предупредил е, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, К. А.

К., че при неизпълнение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Указал е на “Център за индивидуални и фамилни психологически консултации“, че ако К. К. е уведомен и не участва в програмата, на основание чл. 10, ал. 2 ППЗЗДН, следва незабавно да уведоми прокуратурата. Наложил е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на К. К. глоба в размер на 450.00 лева, платима в полза на държавния бюджет. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, К. К. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 лева. Осъдил е, на основание 1 чл.78, ал. 1 ГПК, вр. с § 1 ЗР ЗЗДН, К. К. да заплати на С. С., сумата от 500.00 лева разноски, сторени в производството.

Ответникът по молбата за защита К. А. К. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 25139584 от 16.09.2021 г. по описа на СРС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, че същият е необоснован, постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Изтъква доводи, че действията му на първата сочена дата – 06.08.2020 г., неправилно са приети от първата инстанция, че съставляват акт на домашно насилие. От свидетелските показания е установено, че ответникът е напсувал молителката, но изречените думи, за да бъдат съставомерни, следвало да целят накърняване на честа и достойнството на пострадалата, да я стресират и унижат. Процесният случай не бил такъв – репликата била изречена по време на словесен конфликт, за който съдът сам е приел, че по – голямо участие в скандала имала молителката. Излага доводи, че не са доказани твърдените в молбата действия на другите две дати – 10.08.2020 г. и 14.08.2020 г., за които събраните свидетелски показания установявали, че ответникът не е удрял шамари на молителката, нито я е блъскал. По отношение на заявеното от св. В.Т. за 10.08.2020 г. излага, че показанията й противоречат на останалия доказателствен материал и не кореспондират с твърденията на молителката. Поддържа, че неправилно са кредитирани от първата инстанция. Сочи, че за датата 14.08.2020 г. свидетелските показания на В. К.а установявали, че в твърдения час между 1730 и 1800 часа ответникът не е бил в къщата, а това се подкрепяло и от писмените доказателства по делото – материалите по полицейската преписка. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт. Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да остави молбата за издаване на заповед за съдебна защита без уважение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Молителката С. Л. С. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирала становище по подадената от ответника въззивна жалба.

Оспорва същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл.

17 ЗЗДН.

Решението в частта, имаща характер на определение, с която на основание чл. 253 ГПК, вр. с § 1 ЗР на ЗЗДН, е отменена издадената на 19.08.2020 г. заповед за незабавна защита, допълнена с протоколно определение от 20.01.2021 г., като необжалвано е влязло в сила.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото в двете съдебни инстанции и обсъди доводите на страните, приема следното:

Софийският районен съд е сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от С. Л. С. срещу бившият й фактически съжител - ответникът К. А. К.. От връзката на страните е родено едно дете - малолетната Е.К. А.а, родена на **** г. Молителката и ответникът живели заедно на съпружески начала в съсобствена къща на ул.“**** в с.

Мрамор. Впоследствие – в началото на 2020 г., молителката напуснала общото жилище, тъй като ответникът я тормозел физически и психически и останала да живее при родителите си в съседство – на ул.“****. В молбата за защита се сочат три акта на домашно насилие, както следва:

2

На 06.08.2020 г. във времето около 14.00 часа – 14.20 часа в с. Мрамор, ул. “****, докато се качвала в колата си, която била паркирана пред дома на родителите й, ответникът се появил пред нея, като й казал, че трябва да му прехвърли дела от къщата и, че няма да й дава повече време за размисъл. Крещейки, казал на молителката: “ще те смачкам, **** долна“, “повече няма да видиш детето си, ще те убия“. Ударил й няколко шамара и започнал да я блъска силно. В този момент, чувайки крясъците, майката на С. С. - Д.В. С., дошла и започнала да се моли на ответника да я остави на мира. Той се отдръпнал от нея, но продължил в присъствието на майка й да крещи: “няма да ти се размине, боклук, ще те унищожа, никой няма да те спаси“. След тези си действия ответникът си тръгнал.

На 10.08.2020 г. в периода между 23.00 – 23.20 часа, на паркинга на бензиностанция “Петрос ойл“, находяща се на ул.“Васил Левски“, с. Мрамор. Молителката излага твърдения в молбата, че на сочената дата и час ответникът, след като й се обадил по – рано – около 23.00 часа, я извикал на посочения паркинг, с уговорката, че ще разговарят за отношенията им във връзка с детето. Когато С. С. пристигнала около 23.10 часа, К. К. бил там - паркирал лекия си автомобил, където седяла и дъщеря им. Когато молителката паркирала до него и слязла от колата си, той скочил от неговата, бил видимо пиян и започнал да крещи в присъствието на детето: “****, боклук, ще те убия“. Приближил се до С., хванал я за косата, ударил й силен шамар. Казал, че я е извикал, да й каже лично, че ще я убие и ще я излежи, ако не му прехвърли своя дял от къщата. След това се качил в неговия автомобил и си тръгнал с бясна скорост. Молителката С. се обадила на телефон “112“ и дошъл екип на МВР и линейка. Направили й преглед на място, за което й е даден документ с отразеното й състояние.

На 14.08.2020 г., за времето около 17.30 - 18.00 часа, в къщата на ул.“****, ответникът влязъл в детската стая, в която молителката оправяла багажа на дъщеря им, която на следващия ден заминавала на летен лагер. Приближил се до С. С. и казал: “мършо, още ли си тук, имаш 5 минути да оправиш багажа и изчезвай“. Молителката го помолила да не се карат и да не разваля екскурзията на детето, но К. К. отново изкрещял “****, нали знаеш, че сега ако реша, ще те убия“. С. С., виждайки, че нараства агресията му с всяка секунда решила да тръгне, но когато казала, че тръгва, ответникът я сграбчил, изплюл се в лицето й и казал – “е сега ще ти ****, къде си мислиш, че отиваш“, започнал да я скубе.

Хванал С. за дясната ръка, като я извил силно. Тя започнала да крещи от болка. В този момент ответникът К. започнал да й удря шамари по лицето, като блъснал главата на С. С. в един от рафтовете в стаята. Не спирал да нанася удари по цялото тяло на молителката, като я ритал по краката. Молителката взела телефон, докато ответникът през прозореца говорел със съседите, които всичко чували и му казвали да я остави. Телефонът бил на леглото до С. С., която се обадила на тел. “112“. До 15 минути дошъл на място екип на МВР и линейка. Молителката от ударите не можела да ходи и я боляла цялата глава.

Медицинският екип я завел до болница “Пирогов“, където я прегледали и установили много високо кръвно, както и травма на носа. След оказана медицинска помощ, полицейският екип към болницата насочил С. С. към 09 РУ - СДВР, където депозирала сигнал срещу ответника.

Така описаните с молбата актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване и авторство, са декларирани от молителката по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН с декларация, приложена към молбата.

При постановяване на обжалвания съдебен акт първата инстанция е приела за установено, че и на трите процесни дати ответникът К. К. е извършил актове на домашно насилие спрямо молителката. По отношение на първата твърдяна дата 06.08.2020 г., след преценка на показанията на св. П. (доведен от ответника) и на св. С.

(майка на молителката и доведена от нея), съдът е установил, че пред дома на родителите на молителката около 14.00 часа е имало скандал между ответника и С. С.. Съдът е кредитирал показанията на св. П., като незаинтересовани и последователни, както и като по - преки, тъй 3 като св. С. преразказвала частично споделени й от молителката факти. Приел е, че поголямо участие в скандала - повече обидни реплики - има молителката. И двамата свидетели с категоричност сочели, че ответникът К. тогава е изрекъл по отношение на молителката обиди, и по – конкретно псувнята “Да ти ****!“. Употребата на тези думи Софийският районен съд е намерил да съставляват акт на домашно насилие, тъй като ЗЗДН не признавал реторсията като институт, а на обида не може да се отвръща с обида като форма на законна отбрана.

По отношение на втората твърдяна в молбата дата - 10.08.2020 г. съдът е намерил за установено, че малко преди полунощ молителката и ответникът са се срещнали на бензиностанцията в с. Мрамор. Разпитаните двама свидетели – св. П. (доведен от ответника) и св. Т. (доведена от молителката) сочели, че между молителката и ответника е имало скандал, включително и че ответникът К. е крещял на молителката. Обосновано е от първата инстанция, че разликата между показанията на двамата свидетели е в твърдяното участие на молителката в скандала и в това, че св. Т. давала показания за шамар от страна на ответника върху молителката. Съдът е кредитирал показанията на св. Т., въз основа на които е приел, че на сочената дата и в часа, описан в молбата, ответникът К. е нанесъл и шамар на молителката, както било посочено и в декларацията й по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Намерил е за правилно да даде вяра на показанията на св. Т., а не на тези на св. П., тъй като последният сочил при разпита му, че не е видял физическо насилие, но и че не е имал възможност да наблюдава цялата случка между страните.