Решение № 356 от 28.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000502710 по описа за 2023 година

С решение № 263213 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 5548/2020 г., СГС, І-12 с-в, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на П. П. Х. сумата 8 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и сумата от 16 600 лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от 30.03.2016 г. до цялостното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 8 000 лв. до пълния размер от 170 000 лв., иска за обезщетение на имуществени вреди за сумата над 16 600 лв. до 16 910 лв. и за сумата от 191 527,50 лв., представляваща неполучени доходи от търговска дейност. С решението се присъждат в полза на П. Х. разноски в размер на 239,46 лв.

С определение № 260 от 13.01.2022 г. решението по делото е изменено по реда на чл. 248 ГПК като се осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Х. общо разноски в размер на 474,60 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от П. П. Х.. Твърди, че съдът не е ценил всички доказателства по делото и не е отчел, че наказателното преследване е продължило почти 5 години, че е бил в ареста 11 месеца и 7 дни, че му е била наложена забрана да напуска пределите на 1 страната. Подчертава, че поради престоя му в ареста и продължилото след това наказателно производство бил принуден да излезне в отпуск, а след това бил прекратен трудовия му договор. Същевременно не можел да развива допълнителните си дейности, които му носели приходи като озеленяване и сергийна търговия. Изтъква, че по време на процеса е имал малко дете със здравословен проблем (епилепсия), както и че жена му била бременна с второто им дете, което се родило, докато той бил в ареста. Сочи, че това оказало изключително неблагоприятно въздействие в психо-емоционален план както върху него, така и върху съпругата му. Подчертава, че обвинението за участие в ОПГ във връзка с наркотични вещества било оповестено в медиите и това допълнително създало затруднения за него по отношение на намирането на работа, накърнило доброто му име и той загубил пазарни позиции. Настоява, че въпреки активното му участие в производството, прокуратурата е отказала да уважи исканията му за събиране на доказателства за неговото оневиняване. Моли да се отмени решенето в отхвърлителната част и да се уважат исковете в цялост.

Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба, като се претендира то да бъде отменено и да се увеличи размера на присъдените разноски, тъй като той не съответства и на минималния такъв, като се съобрази, че адвокатския хонорар от 3530 лв. е платен.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва жалбите в о.з.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

Ищецът П. П. Х. твърди, че на 15.06.2011 г. след претърсване на жилището му и автомобила му, му било повдигнато обвинение за извършване на престъпления, свързани с образуване и ръководене на организирана престъпна група (ОПГ), създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и за придобиване и държане с цел разпространение на високо рисково наркотично вещество – марихуана (чл. 321, ал. 3, пр. 3 и чл. 354а, ал.

2, изр. 2, алт. 4, т. 1, предл. 2 НК). Той бил задържан, а в последствие му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ (за 11 месеца и 7 дни), 2 която от 22.05.2012 г. по разпореждане на съда е изменена в „парична гаранция“ от 3000 лв. Сочи още, че му била наложена и забрана за напускане на страната. На 24.03.2016 г. с постановление на СГП производството било прекратено, поради липса на доказателства. Сочи, че към момента на задържането си бил семеен с дете на 1 г. и 6 месеца, болно от епилепсия, а съпругата му била бременна с второ дете, като основните доходи за домакинството и за кредитите им били осигуряване от него, в това число от работа на сергия и озеленяване на хотелски комплекс в к.к. "Слънчев бряг".

Ищецът загубил работата си вследствие дългия престой в ареста, а след освобождаването му било изключително трудно да възобнови търговската си дейност или да се върне на работа, тъй като всички го отбягвали и не желаели да работят с него, поради повдигнатото му обвинение. Съпругата му изпаднала в депресия, родила преждевременно, влошили се отношенията им, тъй като тя мислела, че той ще влезе в затвора, а в последствие се развели.

Сочи, че всички загубили доверие в него, отбягвали го, той се страхувал от осъждане, изпаднал в депресия, влошило се здравословното му състояние. За претърпените неимуществени вреди претендира обезщетение от 170 000 лв., ведно със законната лихва. Като обезщетени на имуществени вреди моли да се присъди сумата от 191 527, 50 лв., ведно със законната лихва, съставляваща неполучени доходи от търговска дейност за времето от привличането като обвиняем до края на 2015 г. Сумата ищецът изчислява като разлика от реализираната печалба за първото полугодие на 2011 г., в размер на 27 776, 87 лв. и финансовия резултат на дружеството му за всяко полугодие на следващите години до 2015 г. включително. Отделно от това счита, че има право да получи от ответника сумата от 16 910 лв., ведно със законната лихва, съставляващи нереализирани доходи от трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за периода 01.02.2012 г. - 01.03.2016 г. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер, като счита, че не е доказан и не е установена причинна връзка. Оспорва претенциите като неоснователни. Намира, че липсват доказателства за реално претърпени неимуществени вреди. Подчертава, че наложената забрана да се напуска страната е действала за сравнително кратък период от време - в промеждутъка на 16.07.2013 г. - 15.10.2013 г., като не е доказано реално да са търпени вреди вследствие на тази мярка. Оспорва верността на твърденията 3 относно сключения трудов договор, с оглед твърденията за паралелно развивана търговия. Сочи, че договорът за озеленяване е изпълнен и деклариран пред НАП преди повдигането на обвинение, поради което не съставлява пропусната полза.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищецът е привлечен като обвиняем на 15.06.2011 г. за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3 и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 4, т. 1, предл. 2, (наказуеми с лишаване от свобода до 15 години), а спрямо него е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", което е продължило 11 месеца и 7 дни, когато е постановена промяна на мярката в парична гаранция от 3000 лв., като мотивът на съда е бил единствено дългият срок на прилагане на мярката. Не се спори, че спрямо ищеца, считано от 16.07.2013 г. до 15.10.2013 г. с постановление на прокуратурата е наложена забрана за напускане на пределите на Република България. С постановление от 24.03.2016 г., влязло в сила на 30.03.2016 г., наказателното производство е прекратено.

Няма спор, че през 2015 г. е започнал бракоразводен процес, който е приключил с решение за прекратяване на брака на ищеца. (л. 114) В хода на процеса се установява (л. 49, 50 и л. 100), че считано от 2009 г. ищецът е имал сключен трудов договор с „Барболови“ ООД, който бил прекратен на 29.03.2013 г ., поради продължителния престой на ищеца в ареста и липса на възможност от негова страна да представи документ, от който да е видно, че наказателното преследване срещу него е прекратено. От допълнително споразумение от 01.01.2011 г. се установява, че договореното възнаграждение е в размер на 310 лв. за 8-часов работен ден.

Приетата ССЕ е установила, че за периода м. февруари 2012 г. - м. март 2016 г., в случай, че ищецът е полагал труд по представения трудов договор, е щял да получи сума, в общ размер на 16 910 лева.

От представените по делото договори за наем и фактури за извършени плащания (л. 51 - 59) се установи, че от месец април 2011 г. ищецът е извършвал търговия на плодове и зеленчуци посредством две наети от него сергии, чийто месечен наем е на обща стойност от 900 лева. От справките от 4

НАП се установява, че за извършената през първото полугодие работа, ищецът е реализирал чиста печалба, в размер на 27 776, 87 лв.

Св. Г. К. В. се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, депресирал се, изпитвал срам и неудобство около 3-4 години след привличането като обвиняем. Ищецът не се чувствал добре и от породените от обвинението проблеми с развитието на започнатия бизнес, както и заради семейните му проблеми.

Пред настоящата инстанция майката на ищеца, Д. П. Х., разказва, че задържането му било зрелищно, обърнали къщата наопаки, изкарали го с белезници и бил в ареста около година. Това било много изненадващо за всички, тъй като те били сигурни, че нищо не е направил. По това време съпругата му била в напреднала бременност, а в последствие родила преждевременно. Наложило се родителите да помагат на семейството, тъй като имали кредити, както и защото първото дете на ищеца било със здравословен проблем (епилепсия). Започнали проблеми със съпругата му и няколко месеца след като той излезнал от ареста тя се изнесла с децата, тъй като се страхувала, че ще го осъдят, ще остане сама с децата, те ще се срамуват от него. Това съсипало ищеца, той изпаднал в депресия, потърсили помощ от психолог за срок от 6 месеца по настояване на свидетелката.

Според последната синът й се затворил, променил, сякаш това не било тяхното дете, отслабнал с 15-20 кг след ареста, приятели го канели да излиза, но той отказвал. Сега вече бил по-добре, вдигнал се на крака, имал доход, макар че изцяло променил работата си, и въпреки че се развел, поддържал контакт с децата. Разказва, че той имал един изпълнен договор за озеленяване в „Слънчев бряг“, трябвало да сключи нов договор за поддръжката му, а имал и нова покана за същата дейност от друг хотел, но поради ареста нищо не станало. Към момента на задържането той работел като офис организатор, но след освобождаването му тази дейност не се развила добре, тъй като всички имали едно на ум и му казвали да изчака делото и да види какво ще стане.

Ищецът не можел да изкарва същите доходи и да поддържа стандарта на семейството си. Според свидетелката задържането станало, защото ищецът занесъл кашон с банани на свой приятел, който в този момент е бил следен.

Случаят бил отразен медийно и всички разбрали, вкл. и бизнес партньорите му и това също донесло негативи на работата му.

5

Другият свидетел, разпитан пред въззивната инстанция – Г. З. Д., знаел за наказателното производство и задържането. Не е посещавал приятеля си в ареста, само е носел необходими консумативи до там, а когато пуснали П. видял, че той бил отслабнал с 10-15 кг. Ищецът твърдял, че е невинен и всички, които го познавали знаели, че не се занимава с такива неща, тъй като имал сравнително успешен бизнес с две сергии, както и имал успешно изпълнен договор за озеленяване в Слънчев бряг, с предстоящ договор за поддръжка и ново предложение за друг обект. Свидетелят помагал на съпругата на П. при нужда, вкл. и финансово заедно с други приятели. След излизането от ареста ищецът бил много променен – пречупен, затворен, отчужден, смачкан и без самочувствие. Около половин година след като ищецът бил освободен настъпила раздяла със съпругата му – тя го обвинявала за дългото отсъствие, за финансовите проблеми, че вече не виждала мъжа в него и тя била глава на семейството. Според показанията трудовият договор на П. бил прекратен и не бил подновен именно заради ареста. На пазара отказвали вече да му дадат сергия тъй като всички знаели за задържането му.