Решение № 74 от 04.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. ХАСКОВО, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500013 по описа за 2026 година

– 273 от ГПК.

Производството е въззивно – по реда на чл.258

ВЪЗЗИВНИКЪТ – ДЕТСКА ГРАДИНА *** – гр.*** е останал недоволен от Решение № 834 от 22.10.2025 год., постановено по гр.д. № 2618 / 2024 год. по описа на Районен съд - Хасково, с което са уважени предявените от К. М. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли исковете.

ВЪЗЗИВАЕМАТА – К. М. М. - оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от К. М. М. против Детска градина *** /ДГ**/ – гр.*** с искане за отмяна на Заповед № 76 - 236 от 27.08.2024 год. на директора на ДГ**, с която на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2-ро от КТ – „съкращение в щата“ е прекратено трудовото правоотношение с М., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност *** и за присъждане на сума в размер на 13 249.51 лева – 1 обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ - за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно от 28.08.2024 год. до 28.02.2025 год., съгласно допуснато изменение на иска, обективирано в определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 25.06.2025 год. при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд.

Изложените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на уволнението, ищцата е обосновала с твърдения за липса на реално съкращаване на щата; с това, че от страна на работодателя не е извършен реален подбор, поради допуснати нарушения на императивните изисквания и критерии, предвидени в чл.329 от КТ; не е дадено предварително съгласие за уволнението й от страна на синдикалната организация, в която членува, и не е спазена закрилата при уволнение съгласно чл.333, ал.5 от КТ.

Безспорно по делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено с трудов договор от 21.11.2016 год., изменен с допълнителни споразумения от 18.05.2017 год. и от 17.05.2024 год., с последното от които ищцата е била назначена на длъжността ***.

Безспорно е и това, че 26.06.2024 год. на ищцата е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради съкращаване на щата, след изтичане на срока по чл.326, ал.2 от КТ /два месеца/, както и това, че със Заповед № 76 – 236 от 27.08.2024 год. на директора на ответната ДГ**, е прекратено трудовото правоотношение между страните, на посоченото по-горе правно основание – съкращаване на щата.

Заповедта е връчена на ищцата на 27.08.2024 год.

Като писмено доказателство по делото и във връзка с твърдението на ищцата, че попада под закрилата на чл.333, ал.5 от КТ, е приета служебна бележка от 27.06.2024 год., входирана при ответника на 28.06.2024 год., от която се установява, че ищцата е пациент на Медицински център „Н.Р.С.“ и е в напреднал етап на *** процедура.

Изразеното от ответника становище се свежда до това, че последиците на предвидената в чл.333, ал.5 от КТ, закрила не са настъпили, доколкото посоченият документ е представен от ищцата на 28.06.2024 год., т.е след връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор – 26.06.2024 год.

Съдът намира за неоснователно становището на ответника, по следните съображения: От една страна, посоченото в предизвестието и в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.238, ал.2, предл.2-ро от КТ – „съкращаване на щата“ е предвидено да се извърши с предизвестие, а съгласно чл.333, ал.5 от КТ, служителка в напреднал етап на лечение ***, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл.328, ал.1, т.1, 7, 8 и 12 от КТ.

Съдържанието на посочената правна норма обосновава безспорният извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение, поради отсъствие на предпоставките за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, съгласно 2 цитираната правна норма, изключваща възможността прекратяването на трудовия договор със служителка в напреднал етап на лечение ***, да бъде извършено с предизвестие.

Като неоснователно съдът намира становището на ответника, че ищцата, позоваваща се на закрилата по чл.333, ал.5 от КТ, не го е уведомила своевременно за това, че е в напреднал етап на лечение ***, предвид константната практика на ВКС, съгласно която при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, същият се прекратява с изтичане на срока на предизвестието и към този момент следва да се преценява законосъобразността на уволнението, в каквато насока е и изричната разпоредба на чл.335, ал.2, т.1 от КТ. Безспорно е, че двумесечният срок на предизвестието е изтекъл на 26.08.2024 год., считано от връчването му – 26.06.2024 год., в рамките на който срок работодателят е бил надлежно уведомен от ищцата, че е в напреднал етап на лечение ***, съгласно представена от нея служебна бележка от 27.06.2024 год., изхождайки от факта на входирането й, сторено от ответника на 28.06.2024 год. В тази насока е и изричната разпоредба на чл.333, ал.7 от КТ, съгласно която закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение, сторено на 27.08.2024 год., към който момент работодателят е бил надлежно уведомен за провежданото от ищцата лечение, поставящо я по закрилата на чл.333, ал.5 от КТ.

Необосновано в тази насока ответникът се позовава на представената от него и приета като писмено доказателство декларация с вх.№ 906 от 24.06.2024 год., подписана от ищцата, в която последната е декларирала, че не попада под защита по смисъла на чл.333 от КТ, приемайки за доказано направеното от ищцата оспорване на съдържанието на документа, в т.10 от който с ръкописен текст е изписаната думата „не“, ценейки в тази насока заключенията – първоначално и допълнително, представени по допуснатата съдебно графологична експертиза, съгласно които, текстът вероятно не е изпълнен от ищцата.

Това обстоятелство съдът преценя и за ирелевантно, отчитайки изложените по-горе доводи за това, че ищцата е уведомила работодателя за това, че попада под закрилата на чл.333, ал.5 от КТ преди изтичане на срока на предизвестието.

Твърдението на ответника, че със несвоевременното му уведомяване от ищцата за това, че попада под закрилата на чл.333, ал.5 от КТ, същата е действала недобросъвестно, поради което не може да се ползва от последиците на закрилата, съдът намира за опровергано и от събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелката А. заемаща длъжност, идентична с тази на ищцата, от които се установява, че са ги викали да попълват формуляри за това дали разполагат с документи, които ги правят защитени. Твърди, че първоначално ищцата оставила празен параграфа за *** процедури, поради което повторно била извикана от директорката да даде обяснения за това защо не е попълнила декларацията в тази й част. Свидетелката споделя, че всички много добре знаели за провежданото от ищцата лечение, по повод на което вземала 3 отпуски, за да ходи на процедурите. В подкрепа на тези обстоятелства са и показанията си свидетелката П., посочена от ответника, от които се установява, че ищцата е споделяла за това, че провежда *** процедури.

Изложените по-горе съображения обосновават извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение, поради допуснато от страна на работодателя неспазване на закрилата при уволнение, съгласно изискванията, предвидени в чл.333, ал.5 от КТ, отчитайки и това, че от страна на ищцата е изпълнено вмененото й с нормата на чл.313 а, ал.1 от КТ задължение за удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи, съдържанието на представените в каквато насока писмени доказателства, удостоверяващи състоянието на ищцата, поставящи я под закрила при уволнение, не са оспорени от страна на ответника.

Изводът за незаконосъобразност на извършеното уволнение се обосновава и с допуснато от страна на работодателя неспазване на изискването, предвидено в чл.333, ал.4 от КТ, по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че ищцата е член на Синдиката на българските учители, данни в каквато насока съдът цени от приетата като писмено доказателство служебна бележка от 27.09.2024 год., издадена от Общински координационен съвет при СБУ – ***. В подкрепа на това обстоятелство е и приложеното по делото заявление от 01.05.2017 год. за членство на ищцата в Синдикалната организация /СО/ на КНСБ в ДГИ.

Съгласно чл.12, т.3 от приетия като писмено доказателство колективен трудов договор на предучилищно и училищно образование от 28.12.2023 год., прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ се извършва след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция, в това число и общинските детски градини, съгласно чл.2 от Устава. В подкрепа на твърдението, че е изпълнил изискванията да поиска и получи разрешение от синдикалния орган за прекратяване на трудовия договор с ищцата, от страна на ответника са представени искане с изх.№ 117 от 20.06.2024 год., адресирано до ръководството на синдикалната организация към Детска градина *** и служебна бележка с вх.№ 898 от 20.06.2024 год., подписана от М.П. като председател на СО и от С.К. – секретар на СО. В тази връзка от страна на ищцата е заявено оспорване легитимността на председателя и на секретаря, подписали служебната бележка, обективираща съгласието на СО за прекратяване на трудовото правоотношение, с доводи за това, че същите не са избрани по надлежния за това ред, поради неспазване на процедурата за насрочване и провеждане на Общото събрание, което опорочавало и даденото от тях съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищцата. В тази насока от страна на ответника е представен протокол от 12.06.2024 год. за проведено отчетно изборно събрание в организацията на СБУ в ДГ***, видно от който е, че за председател е избрана М.Е.П., а за секретар – С.Е.К. В протокола е отразено, че на събранието са присъствали осем членове, съгласно присъствен лист, неразделна част от протокола, приложен по делото, от който се установява още, че на събранието не са присъствали четирима членове, в това 4 число и ищцата. Като писмено доказателство е приета и служебна бележка от СБУ, Общински координационен съвет – *** от 12.05.2025 год., от която се установява, че в ДГ*** има изградена синдикална организация на СБУ и съгласно устава на синдиката, същата е легитимна и се представлява от М..П.

В чл.16 от приложения по делото Устав на синдиката на българските учители е уреден реда по насрочване и провеждане на Общо събрание /ОС/, редовността на което е обоснована с присъствието на най-малко половината от членовете на синдикалната организация, в правомощията на която е включена и възможността да взема решения по въпроси по защита на професионалните, социално – икономическите и трудовоправните интереси на своите членове.

Съдържанието на посочената уставна норма обоснова извод за това, че правомощие на ОС е вземането на решение за това да се даде или не съгласие за прекратяване на трудовите правоотношения с членове на синдикалната организация, доказателства за вземането на каквото решение не е представено по делото. Ето защо съдът приема, че съгласието за прекратяване на трудовия договор с ищцата, обективирано в служебна бележка с вх.№ 898 от 20.06.2024 год., подписана от председателя и секретаря на СО като нейни представители, не е породило своите прави последици, доколкото същото е дадено от ръководството на СО, а не от надлежния за това орган - ОС, на което единствено са възложени правомощията по защита правата на своите членове.