Решение № 83 от 28.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Търговище, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530101010 по описа за 2024 година

Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от 824,52 лв.- главница и лихви.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на дружеството по договор, сключен при ОУ за предоставяне на услуги ВиК и има открита партида № 1007203, за имот в ***************************, като за периода 27.09.2021 год. – 25.03.2024 год. не бил изпълнил задължението си да заплати цената на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди в размер на 718,68 лв. – главница, а поради забавата дължал и лихва за забава в размер на 105,84 лв., начислена за периода 01.11.2021 г. – 01.04.2024 год. Поради това ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 525 / 2024 год. на РСТ за вземането си, ведно с законната лихва от подаване на заявлението и разноските в заповедното производство. Твърди се, че заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК, и съобразно указанията на заповедния съд, ищецът предявява иск за установяване на вземането, за което е издадена заповедта. В съдебно заседание, чрез писмено становище заявява, че след завеждане на исковата молба е извършено погасяване на вземането, чрез плащане, но поддържа искането за присъждане на разноски в исковото и заповедно производство.

В месечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата 1 молба от ответникът, чрез назначения от съда особен представител. В отговора е изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че ответникът не е собственик на имота, в който ищецът твърди, че е доставил услугите, считано от 25.11.2022 год., поради което и не дължи заплащане на същите. В условия на евентуалност е заявено, че иска ще е частично основателен за период до отчуждаването на имота - 25.11.2022 год.

По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. В съдебно заседание особения представител поддържа изложените в отговора доводи.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 525 / 2024 год. на РС-Търговище ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 268 / 16.04.2024 год. за сумата от 718,68 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение за доставени водоснабдителни услуги за периода от 01.11.2021 г. до 01.04.2024 г., за което са издадени фактури, ведно със законната лихва от 15.04.2024г. до изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 105,84 лв., за периода от 01.12.2024 год. до 01.04.2024г., като на ищеца са присъдени и разноски в заповедното производство. Заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.

Безспорно е, че по силата на договор за предоставяне на услугите ВиК, сключен при действие на ОУ ищецът се е задължил да предоставя на ответника ВиК услуги, срещу насрещно задължение ответника да заплаща тяхната стойност по начините и в сроковете, посочени в договора и ОУ.

Безспорно е, че на ответника е открита партида № 1007203, за имот в ***********************. По делото са приложени фактури, издадени в периода 01.11.2021 год. – 01.04.2024 год. и справка – извлечение по партидата на ответника, видно от които в периода 27.09.2021 год. – 25.03.2024 год. ответникът не е заплащал предоставените му ВиК услуги и питейна вода за битови нужди, като общото му задължение възлиза на 718,68 лв., а поради изпадането му в забава и съгласно договора ищецът е начислил обезщетение за забава в размер на 105,84 лв.

От представената по делото справка от СВ при РСТ се установи, че ответникът е прехвърлил собствеността върху имота, за който е открита партида при ищеца на 25.11.2022 год., с договор за покупко - продажба на 2 трето лице.

При така установеното съдът прави следните изводи : Ищецът основава иска си на твърденията, че ответникът не е изпълнил задълженията си вменени в договор за предоставяне на услугите ВиК, сключен при действие на ОУ, да заплати стойността на използвана в имота на потребителя вода за битови нужди, в сроковете и по начините посочени в ОУ. Основното възражение на ответникът е, че не е ползвал реално соченото от ищеца количество вода, тъй като от 25.11.2022 год. не е бил реален ползвател на имота, чиято собственост е прехвърлил на трето лице.

Това възражение съдът счита за неоснователно. Съгласно чл. 9а от Наредба № 4 / 14. 09. 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи на министъра на регионалното развитие и благоустройството, промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В чл. 64, ал. 1 от ОУ, относими към договорите, сключени с ищеца е посочено, че ако предишния собственик, или ползвател не закрие партидата си, дължимите суми се събират от него до датата на откриване партида на новия собственик, или ползвател.

От установената по-горе фактическа обстановка е безспорно, че след промяната на собствеността през 2022 год., нито ответникът, нито новите собственици са изпълнили задълженията си да уведомят ищеца, като съответно нито ответникът не е предприел действия по закриване на партидата, нито новите собственици са предприели действия по откриване, или промяна на партидата при ищцовото дружество и при съобразяване на посочената нормативна уредба и разпоредбите на ОУ ответникът дължи на ищеца заплащане на всички установени задължения в периода, за който има издадена заповед за изпълнение.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ответникът, в качеството си на потребител на водоснабдителните услуги на ищцовото дружество е имал задължение към ищеца, произтичащо от незаплатени суми за доставена и ползвана вода за битови нужди, в имота в ************************. Ищецът признава, че след издаване на заповедта за изпълнение и предявяване на иска ответникът на 08.01.2025 год. е изплатил изцяло задължението си, за което е издадена заповедта за изпълнение, погасявайки изцяло главницата и обезщетението за забава. Принципно положение в гражданския процес е, че съдът взема предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право чл. 235, ал. 3 от ГПК и поради това следва да се вземе предвид извършеното от ответника плащане в рамките на висящия спор, още повече, че същото е 3 признато от ищеца. Съобразявайки плащането на задължението съдът счита, че искът за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 525 / 2024 г. следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането на ищеца чрез плащане.

По разноските : Ищецът е направил искане за присъждане на направените разноски в исковото производство, както и на тези в заповедното производство. Действително, както беше посочено по-горе, ответникът в хода на съдебното производство по установяване вземането на ищеца, за което има издадена заповед за изпълнение на 08.01.2025 год. е изплатил дължимите като главница и лихва за забава суми, но видно от ч. гр. д. № 693 / 2023г. на РСТ заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от ищеца на 15.04.2024 г., а исковата молба е от 23.07.2024 г., като причина за образуване на исковото производство е липсата на изпълнение от страна на ответника.

Поради това съдът приема, че с поведението си ответника е станал причина за завеждане на делата, а погасяване на вземането, чрез плащане в хода на производството не го освобождава от задължението да заплати сторените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в исковото производство и то в пълен размер, доколкото е безспорно, че задължението е съществувало към момента на подаване на заявлението и към момента на предявяване на иска по чл.422 от ГПК.

С оглед на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 75,00 лв. и разноски в исковото производство в размер на 375,00 лв., от които 75,00 лв. - държавна такса,

200,00 лв. – възнаграждение за особен представител и 100 юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 835014989, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. "29 януари", № 3, представляван от инж. Яв. К. М., в качеството му на Управител на „ВИК” ООД гр.Търговище, действащ чрез пълномощник юрк. Р. С. М. против Д. Ж. Р., ЕГН: ********** от гр. *******************************, иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на 718,68 лв. - главница, представляваща неизплатено задължение за доставени водоснабдителни услуги за периода от 01.11.2021 г. до 01.04.2024 г., за което са издадени фактури, ведно със законната лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на задължението и обезщетение 4 за забава в размер на 105,84 лв., за периода от 01.12.2024 год. до 01.04.2024г., за което има издадена Заповед за изпълнение № 268 / 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 525 / 2024 г. на РСТ, като неоснователен, поради погасяване на вземането чрез плащане.

ОСЪЖДА

Д.

Ж.

Р.,

ЕГН:

********** от

********************************* да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 835014989, със седалище и адрес на управление: гр.

Търговище, бул. "29 януари", № 3, представляван от инж. Яв. К. М., в качеството му на Управител на „ВИК” ООД гр.Търговище, действащ чрез пълномощник юрк. Р. С. М. направените по делото разноски в размер на 375,00 лв., както и направените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5