Определение № 68 от 29.01.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Добрич, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова

Членове:

Анна В.

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20243200500646 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № 13245/05.07.2024 г., уточнена с молба вх. № 16946/03.09.2024 г., на А. Х. В. с ЕГН ********** от гр. Б., Й. Х. Б. с ЕГН ********** от гр. Д., Х. Ж. Г. с ЕГН ********** и К.

Й. Г. с ЕГН **********, и двете от гр. Д., всички чрез адвокат С. Н. от АК Варна, срещу протоколно определение, постановенo в открито съдебно заседание на 27.06.2024 г. по гр. Дело № 255/2022г. по описа на Районен съд Добрич, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за преразглеждане на постановеното в открито заседание от 06.07.2023г. протоколно определение, с което е отказано приемане за съвместно разглеждане в делбеното производство на предявените от жалбоподателите в условията на евентуалност инцидентни установителни искове за собственост на идеални части от недвижим имот, представляващ сграда с кадастрален идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич със застроена площ от 38 кв.м. и с предназначение: хангар, депо, гараж, построена в дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. Добрич, както и за включване на същия имот в делбената маса.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд погрешно е приел че постановеното от него определение не подлежи на обжалване. Навеждат се доводи, че определението по чл. 341, ал. 2 от ГПК, с което се отказва 1 включването в наследствената маса на други имоти има преграждащ производството характер. Същото препятства възможността за включване на повече имоти в делбената маса, което би имало значение по отношение възможността за постигане на по-благоприятен от гледна точка на целите на делбата и способа за извършването , правен резултат във втората фаза на делбата. Произнасянето на съда, с което не са приети за съвместно разглеждане насрещните установителни искове на ответниците за имот с кадастрален идентификатор *** с площ от 38 кв.м., е постановено в противоречие с решение № 167/24.06.2013 г. по гр. дело № 1889/2012 г. на ВКС, I г.о. Прави се искане за отмяна на протоколното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК отговор от насрещната страна – ищецът Г. Х. Г. не е постъпил.

След като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

Производството по гр. дело № 255/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба на Г. Х. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Д., с която срещу А. Х. В. с ЕГН ********** от гр. Б., Й.

Х. Б. с ЕГН ********** от гр. Д., Х. Ж. Г. с ЕГН ********** от гр. Д. и К. Й. Г. с ЕГН ********** от гр. Д., са предявени искове за съдебна делба с пр. осн. чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК на следните недвижими имоти, находящи се на административен адрес в гр. Д., съставляващи: 1. ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Добрич, целият с площ от 300 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 302 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план – парцел 10 в кв.16, планоснимачен № 2369 по плана на гр.Добрич, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори

***,

***,

№***, №*** и №***, като се иска допускане на делба по отношение на този имот при следните квоти между съделителите: за Г. Г. – 7/10 ид.ч.; за А. Х. – 1/10 ид.ч.; за Й. Х. – 1/10 ид.ч.; 3а Х. Ж. – 1/10 ид.ч.; 2. Сграда на един етаж с идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич, цялата със застроена площ от 70 кв.м., с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, построена в ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич, целият с площ от 300 кв.м. по 2 документ за собственост, а по скица – 302 кв.м., като се иска допускане на делба по отношение на този имот при следните квоти между съделителите: за Г. Г. – 7/10 ид.ч.; за А. Х. – 1/10 ид.ч.; за Й. Х. – 1/10 ид.ч.; за Х. Ж. – 1/10 ид.ч.;

3. Сграда с идентификатор № *** със застроена площ 8 кв.м., брой етажи – 1, предназначение – друг вид сграда за обитаване.

Според исковата молба съсобствеността между страните е възникнала на основание наследствено правоприемство /съделителите са наследници на Н. Й. Н., б.ж. на гр. Добрич, починала на *** г./ и сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 86, том 3, дело № 498/20202 г., вх. рег. №1084/14.02.2020 г. – СВ-Добрич, по силата на която Н.

Н. е продала на ищеца 7/10 ид.ч. от процесните два имота: еднофамилната сграда и дворното място, в което тя е построена. Г. Г. твърди, че с ответниците не може доброволно да се разбере как да прекратят съсобствеността, поради което е предявил настоящите искове и желае съдът да допусне до делба гореописаните имоти при горепосочените квоти. По делото като съделител съдът е конституирал и К. Й. Г., в качеството й на преживяла съпруга на Живко Г., който е бил син на общата наследодателка Н. Й. Н..

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на исковата молба, според който предявените искове са процесуално допустими, но посочените от ищеца квоти не съответстват на действителните. По отношение на заявените за делба имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич и построената в него еднофамилна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, цялата със застроена площ от 70 кв.м., следва да се поделят между страните при следните квоти: за Г. Г. – 1/4 ид.ч.; за А. Х. – 1/4 ид.ч.; -За Й. Х. – 1/4 ид.ч.; за Х. Ж. – 4/20 ид.ч.; за К. Й. – 1/20 ид.ч.

А. Х. В., Й. Х. Б., Х. Ж. Г. и К. Й. Г. оспорват договора за покупкопродажба от 14.02.2020 г., по съображения, че той не е произвел транслативен ефект и ищецът не е придобил продадените му 7/10 ид.ч. от имотите, също така ответната страна оспорва валидността на нотариалния акт, в който сделката е обективирана, като излагат, че в отделно производство, извън настоящото делбено, ще предявят искове срещу Г. във връзка с изложеното.

Ответниците са предявили срещу Г. Х. Г., обективно и субективно съединени искове да бъде признато за установено в отношенията между 3 страните, както следва: А. Х. В. притежава 5/20 идеална част от имот, представляващ сграда с кадастрален идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич със застроена площ от 38 кв.м. и с предназначение: хангар, депо, гараж, построена в дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. Добрич; Х. Ж. Г. притежава 4/20 идеална част от посочения имот; Й. Х. Б. притежава 5/20 идеална част от същия имот; К. Й. Г. притежава 1/20 идеална част от същия имот. В условията на евентуалност всеки от ответниците предявява срещу първоначалния ищец отрицатален установителен иск, че същият не притежава ¾ ид. части от имот №***.

Предвид на това, че за същия имот: сграда с кадастрален идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич със застроена площ от 38 кв.м. и с предназначение: хангар, депо, гараж, построена в дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. Добрич, първоначалният ищец се снабдил с констативен нотариален акт №133, том 14, дело №4495/2018г. по описа на СВ-Добрич, ответниците са поискали неговата отмяна, като в делбената маса да се включи описания имот. Ответниците настояват, че Г. не е придобил по давност идеалните части на останалите наследници/съсобственици и поради това не може да се легитимира като единствен собственик на гореописания имот.

Ответната страна излага, че констативният нотариален акт е нищожен, поради липса на предмет, защото сградата, описана в акта, не представлявала самостоятелен обект /хангар/депо/ и нямала самостоятелно предназначение, а била с обслужващ характер. Отделно от горното, хангарът бил построен приживе от наследодателите Н. Н. и съпруга и Христо Г. Николов и бил ползван по предназначение до тяхната смърт, както и от страните по делото.

Едва с получаването на исковата молба, ответниците узнали, че ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт по отношение на депото/хангара. В отговорите по исковата молба, ответната страна излага, че ищецът Г. през 1972 г. е заминал за Германия, там се е оженил и живее постоянно и понастоящем.

Предвид горното, ответниците молят, съдът да отмени констативния нот. акт, с който Г. Г. се легитимира като единствен собственик на горния имот и той да бъде включен в делбената маса и да бъде поделен при следните квоти между съделителите: за Г. Г. – 1/4 ид.ч.; за А. Х. – 1/4 ид.ч.; за Й. Х. – 1/4 ид.ч.; за Х.

Ж. – 4/20 ид.ч.; за К. Й. – 1/20 ид.ч.

4

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.07.2023г., първоинстанционният съд е оставил без уважения исканията на жалбоподателите за включване в делбената на посочения имот, а именно: сграда с кадастрален идентификатор №*** по КККР на гр.Добрич. С определение от същата дата ДРСне е приел за съвместно разглеждане предявените от инцидентни установителни искове за собственост в условията на евентуалност. Посочено е от ДРС, че определението не подлежи на обжалване.

Впоследствие с молба вх. № 12397/24.06.2024 г. от страна на жалбоподателите е направено искане за отмяна на протоколното определение от 06.07.2023г. и за приемане за съвместно разглеждане на предявените от тях в условията на евентуалност установителни искове за собственост. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 28.06.2024г. молбата отново е оставена без уважение, като съдът е препратил към определението си от 06.07.2023г.

По отношение на искането на ответниците по реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК посоченият по-горе имот да бъде включен в делбената маса, при следните квоти: ¼ ид.ч. за Г. Г.; ¼ ид.ч. за А. В.; ¼ ид.ч. за Й. Б.; 4/20 ид.ч. за Хр. Г. и 1/20 ид.ч. за Кр. Г., районният съд е приел, че имотът не следва да бъде включван в делбената маса, доколкото за да е допустим искът за делба, то следва да е налице собственост към датата на предявяване на иска за делба.

Районният съд е цитирал т. 3 на ППВС 7/74 г., т. 3 (допусната е техническа грешка при изписване на годината, в която е издадено това Постановление – Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд), според която съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иска за създаването на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове.

Добричкият окръжен съд като взе предвид доводите на жалбоподателите и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Съдебната практика приема, че в делбеното производство съдът следва да установи действителните права на страните. Нотариалният акт по обстоятелствена проверка, с който се легитимира едно лице не създава повече 5 права, отколкото то притежава. Същият може да се противопостави на истинския собственик. Последният може да установи правата си не само в спор за собственост, а и в производство за делба, където решението за допускане до делба се ползва със сила на пресъдено нещо между страните относно това кои имоти, на които е поискана делба са съсобствени.

Решението, с което се допуска делбата има установително действие - с него се установява кои имоти от тези, на които е поискана делба са съсобствени, между кои лица от страните в производството и при какви квоти. Затова в тази фаза на делбата следва да се разгледат и оспорванията на правни сделки, с които някой от съсобствениците е поискал и е бил признат за собственик с констативен нотариален акт. Само по този начин може да се достигне до решение, въз основа, на което да се отмени констативния нотариален акт изцяло или частично. При оспорване на правата, удостоверени с тези нотариални актове, те не се ползват с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на право на собственост на прехвърлителя, или на молителя за издаване на констативен нотариален акт по чл. 537, ал.1 или ал. 2 от ГПК. Доказателствената тежест е за този, който оспорва признатите с констативния нотариален акт права и при какви квоти.