Решение № 187 от 28.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Б. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Таня Б. ГЕОРГИЕВА Търговско дело № 20245300900504 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Р. Д. и Д.

М. Д.- и двамата от с.****, представлявани по пълномощие от адв.Н. Д. от САК, с която са предявени искове против ЗД„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр.София за заплащане на обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществените вреди- болки и страдания, причинени от смъртта на Д. Д. М.-техен ****, настъпила в резултат на ПТП на 15.04.2024 г. по вина на водача на лек автомобил Мазда 3 с рег.№ **** , за който е имало валидно сключена задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, в размер от по 200 000 лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2024 г.- датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция, до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че на 15.04.2024 г. на главен път І-8, км.147.600, водачът Т. Г. Ж. при управление на лек автомобил Мазда 3 с рег.№ ****, нарушила правилата за движение по пътищата, напуснала лентата си за движение и ударила движещия се в лентата за насрещно движение л.а. Мазда 6 с реж.№ ****, управляван от Д. Д. М. , в резултат на което последният загинал.

За управлявания от виновния водач МПС имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" по полица с ответника застраховател.

Смъртта на Д. М., настъпила в резултат от ПТП, нанесла значителни 1 неимуществени вреди- мъки и страдания на ищците- негови родители.

Загубата на **** съставлявало едно от най-тежките житейски събития и дори интензивността на страданието да намалее във времето, мъката, която родителите търпят, не се преживявала до края на живота им. Това, наред с факта, че смъртта настъпила по такъв нелеп начин, още повече засилвала болките и страданията, които ищците изпитвали. Д. бил жизнен, всеотдаен, грижовен и деен мъж. В продължение на 18 години работел като служител във фирма «Т.» ООД , като от 01.01.2011 г. кат управител на търговски център на дружеството в гр.****. Като служител се отличавал с високи лични и професионални качества. Ищците изключително много се гордеели с постиженията на своя **** , особено с факта, че винаги и независимо от обстоятелствата, се грижил за тях и им осигурявал всичко необходимо- както подкрепа и любов, така и финансова и материална помощ. След инцидента ищците се затворили в себе си и съпреживявали постоянно трагичния инцидент. Трагедията от загубата на Д., починал едва на **** години, била изключително интензивна, тъй като загубили обичния си **** в разцвета на силите му, в момент от живота си, в който имали най-голяма нужда от неговата помощ, подкрепа и любов. Въпреки че Д. имал собствено семейство, той се грижел за своите родители, помагал им във всичко, от което имали нужда. След смъртта му ищците станали по-уязвими, по -неуверени и по – несигурни. Всеки ден плачели и страдали от загубата на ****а си. До настоящия момент страдали от депресия и посттравматичен стрес, изразяващ се от нарушение на съня, често главоболие и тревожност. През целия си живот починалия и неговите родители никога не се били разделяли за дълги период, винаги живеели в непосредствена близост или в едно домакинство. Предвид изложеното твърдят, че е налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху тяхната психика.

На основание чл.429, ал.З, изр. второ от КЗ застрахователното дружество било уведомено за настъпилото ПТП, като били отправени искания за изплащане на застрахователно обезщетение. По образуваните преписки застрахователят не изплатил обезщетение.

При тези твърдения са предявени исковете.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „ГО“ , действаща към датата на ПТП.

Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на водача на застрахования при него автомобил, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на ****а на ищците.

Евентуално, възразява, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който бил без поставен предпазен колан, движил се с несъобразена и превишена скорост.

Възразява за прекомерност на претендираните обезщетения за 2 неимуществени вреди.

В подадената ДИМ, ищците оспорват възраженията на ответника и поддържат изложените от тях фактически твърдения.

В отговор на ДИМ ответникът поддържа възраженията си.

Страните ангажират доказателства. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Исковете по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ са процесуално допустими , тъй като са предявени след отправени от ищците и получени на 24.06.2024 г. от застрахователя претенции , по които не е изплатено обезщетение, с което спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.

Разгледани по същество, исковете са частично основателни.

Не се формира спор по делото, а и е документално установено с представените материали от воденото досъдебно производство № 50/2024 г. на сектор РТП на ОД на МВР.-Пловдив, в т.ч. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024-1024-50676/15.04.2024 г. , съставен от длъжностно лице от РУ Асеновград, че на 15.04.2024 г. на главен път І-8/км.247.600/, се е състояло ПТП , при което л.а. с рег.№ ****, Мазда 3, управляван от Т. Г. Ж. навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в л.а. Мазда 6, с рег.№ ****, управляван от водача Д. Д. М., като вследствие на пътно транспортното произшествие е причинена смъртта на двамата водачи.

Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача на МПСл.а.Мазда 3, валидно към датата на произшествието.

Назначената САТЕ, изготвена въз основа на материалите от досъдебното производство / Протокол за оглед, скица, фотоалбум на местопроизшествие/ , определя следният механизъм на ПТП: Водачът Т. Г. Ж. е управлявала л.а.Мазда 3 по северната лента на платното за движение на път І-8 в посока от изток на запад. През това време водачът Д. Д. М. е управлявал л.а.Мазда 6 по южната лента на платното за движение на същия път, в посока от запад на изток. В един момент, водачът на Мазда 3 е допуснала автомобила й да се отклони на ляво, при което той е навлязъл в лявата лента. Така, след около 0,5 секунди е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а.Мазда и и в предна лява част на л.а.Мазда 6.

Според експертното заключение, причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е това, че водачът на Мазда 3 Т. Ж. е допуснала автомобила й да навлезе в лявата /южна/ лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., когато там насрещно се е движел л.а.Мазда 6.

3

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните. Въз основа на него се налага извод, че ПТП е настъпило в резултат на противоправно поведение на водача на л.а.Мазда 3- Т. Ж., която е нарушила правилата за движение, а именно: в нарушение на чл. 16 , ал.1, т.1 от ЗДвП, на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти - да не навлиза и да не се движи в лентата за насрещно движение.

Следва да се приеме, че деянието е извършено виновно – непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение и въпреки, че не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Установено е по делото, че в резултат на ПТП е починал ****ът на ищците- Д. Д. М.. Съгласно заключението на СМЕ, е налице пряка причинноследствена връзка между процесното ПТП и получените от него травматични увреждания и настъпилата от тях смърт.

От гласните доказателствени средства- показанията на разпитаните свидетели, се установява, че ищците са претърпели значителни неимуществени вреди- мъка и страдания от смъртта на своя ****.

Свидетелите И. Т., без родство, в близки приятелски отношения със семейството от дълги години, Я. Я., жител на същото село, чиято **** е живяла на семейни начала с починалия, и Л. И.- съжителката на Д., с който имат общо дете, еднопосочно установяват, че ищците са преживели и все още преживяват много тежко загубата. Д. и родителите му дълги години живеели заедно в с. ****. Д. бил лъчезарно , прекрасно момче. Грижел се постоянно в бита им да царува доброто, да се случват добри неща, по негова инициатива ремонтирали къщата и той се нанесъл на втория етаж . Закусвали, обядвали, вечеряли всички на една маса в една всекидневна стая . На по-късен етап, преди две-три години М. и Л. си взели апартамент в ****, но през почивните дни, още в петък след работа, отивали на село и си живее ли при родителите му. Преди това, от 2014-2015 г. живеели при Д. и Д.. Имало разбирателство между тях. Били учтиви един към друг, помагали си, решавали заедно всички проблеми. М. много им помагал- отглеждал селскостопански продукти, обработвали заедно лозовия масив. ПоС.но бил с баща си – било за бране на грозде, било нещо друго, за всичко му помагал. За двора – и на майка си, и на баща си помагал. Винаги, когато трябвало нещо да им се помага, или те на децата си, винаги били един до друг. Отношенията им били прекрасни. Когато разбрали, че М. е загинал при катастрофата рухнали и двамата, били съсипани. Известно време Д. и Д. били в едно шоково състояние. Д. грохнала, рухнала, сълзите винаги били на очите й, търсела подкрепа и не знаела как ще живеят по нататък. Отслабнали, на Д. косата се прошари ла, а на Д. – нацяло побелял а . Усмивките им изчезнали. Хапчетата станали техен неизменен спътник. Не били същите хора- вече не били усмихнати, лъчезарни, разговорливи както преди. Сега били съкрушени.

4

Изготвените СПЕ на ищците установяват, че при тях е налице промяна в психологичното и емоционалното състояние след процесното събитие и загубата на техния ****, която се изразява в продължително и трайно във времето негативно емоционално повлияване от случилото се и последиците от него, свързана е с неудоволствени изживявания в ежедневието, изводими от усещането за болезнената липса на починалия му ****, ограничените социални контакти, усещането за пагубност и непреодолима загуба, безнадеждност, малоценност, безсилие и категорична непримиримост.

Налични са трайни и трудно до невъзможно преодолими неудоволствени емоции, които във времето могат да бъдат редуцирани по интензивност, но не и преодолени напълно и по начин, по който да се възвърне предишното му обичайно емоционално и психично състояние, те оставят траен и болезнен белег в съзнанието му.

След процесното събитие при Д. и Д. са били налице симптоми на нарушение на съня, шок, нарушение на обичайните ежедневни дейности, тяхната интензивност и своевременност като резултат на загубата на техния наследодател, като нормалпсихологичен отговор на преживяването на загуба на най-близкия и доверен човек. Новината за неговата смърт е неочаквана, нежелана, което определя да се преживява принудително трудно преодолимо тежко психотравмено събитие, което по своето естество предизвиква шоково емоционално състояние и повлияване и може да се идентифицира със състояние на остра стресова реакция. Налице са непреодолени травми в психологическото и емоционалното им състояние заради естеството на случилото се и последиците от него, изразяващи се в болезненото усещане за загуба, празнота, обреченост, непримиримост, скръб, продължителна тъга, жалеене, мъка. Описаните неудоволствени емоции могат да избледнеят във времето по своя интензитет, но остават следа в емоционалната сфера и биват провокирани в поставени ситуации на спомени. Налице е постоянна тревожност, плачливост, изразен и видим вегетативен дисбаланс, особено при обсъждане на случилото се. Събитието се преживява поетапно, но продължително и болезнено във времето. Усещането за загуба на близки хора е преодолимо при добро психично здраве, но с остатъчен във времето характер с изпитване на тъга, мъка, жал.