Решение № 301 от 29.12.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Ихтиман, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840100969 по описа за 2025 година

Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Е. П. Д., ЕГН **********, действаща чрез адвокат Й. М. - Г., против * ЕАД, ЕИК *, От справка в Търговския регистър, в който информацията е общодостъпна, се установява, че новото наименование на ответника е * ЕАД, като ЕИК номерът е същия – * В исковата молба е посочено, че * на ищцата е П. Ц. Д. и че същият е починал на ** ** **** г., като към момента на смъртта му бил длъжник, във връзка с което е издаден изпълнителен лист от **.**.**** г. по ч.гр.д. № * от ** г. по описа на Районен съд – Ихтиман. Сочи се и че ищцата е получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. № **, според която дължи следните суми: *** лева – главница, ведно със законна лихва от *** г.,, която към *** г. възлиза на *** лева, *** лева – възнаградителна лихва, *** лева – мораторна лихва, *** лева – разноски, ** лева – юрисконсултско възнаграждение и ** лева – разноски по изпълнението. Твърди се, че активно легитимираната страна не е приемала по описа наследството на наследодателя си, нито е предприемала действия по управление или разпореждане с имуществото му. Навеждат се доводи и за това, че ищцата не е била страна по делото, по което е бил издаден изпълнителният лист, а така също и че не е уведомявана за изпълнителни действия преди поканата за доброволно изпълнение. На следващо място се излагат подробни съображения, според които взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, а така също и че е настъпила погасителна давност спрямо вземанията, предмет на изпълнителния процес.

Посредством исковата молба и молба уточнение от *** г. се настоява да се постанови решене, с което да се установи, че вземанията, посочени по-горе, са погасени по давност. С молбата-уточнение се конкретизира, че предмет на делото не е сума, представляваща разноски към частен съдебен изпълнител – разноски по ТТР към ЗЧСИ. С молбатауточнение също така се сочи, че се формулира искане само за произнасяне относно настъпила погасителна давност във връзка със задълженията.

1

По делото е постъпил отговор на искова молба. С отговора ответното дружество оспорва исковата претенция, като посочва, че по време на изпълнителното дело са извършвани множество изпълнителни действия. В отговора е посочено, че между *** ЕАД и П. Ц. Д. е сключен Договор за кредит **, като поради неизпълнение на задълженията по договора било образувано изпълнително дело № ** от ** г. по описа на Частен съдебен изпълнител Г. К.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява лично, като за него се явява неговият процесуален представител, който поддържа иска и настоява за неговото уважаване, включително посредством депозирана писмена защита. В съденото заседание ответникът не се явява, не се явява и процесуален представител на пасивно легитимираната страна, като преди заседанието е постъпила молба от ответното дружество, с която се изразява становище по спорния въпрос.

Депозираната искова молба е допустима – налице се процесуалните предпоставки за разглеждане на същата по същество.

С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл. 124,ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК, във вр. чл. 110 от ЗЗД.

За да произнесе по съществото на спора, съдебният състав съобрази следното:

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ Отново в мотивите към т. 10 от тълкувателното решение е посочено, че в „исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство.

При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.“ На следващо място в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е посочено, че в „изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).“ По този начин посредством т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Със същата т. 10 от тълкувателното решение се обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, с което постановление е било прието, че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителното производство.

Посредством последващо Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК е прието и конкретизирано, че погасителната давност не тече докато 2 трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

От съдържанието на двете посочени по-горе тълкувателни решения може да се направи извод не само кои изпълнителни действия водят до прекъсване на погасителната давност, но и това, че до *** г. при образувано преди тази дата изпълнително дело не е било необходимо искането или предприемане на конкретно изпълнително действие за да се прекъсне давонстта, тъй като до този момент давност не е текла по време на изпълнителния процес, а от *** г. в хода на изпълнителното дело давност вече тече и същата се прекъсва с всяко поискано и/или предприето действие, което е от естество да прекъсне давностния срок.

В мотивите към друго тълкувателно решение, а именно – мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК, е посочено, че „при перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни процеси.“ В същите мотиви е възприето и че „кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго.

Взискателят губи възможност да събере от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.“ По-нататък в тълкувателното решение е разяснено, че „като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.“ Уточнено е в тълкувателния акт и кои молби за изпълнителни действия водят до прекъсване на давността, във връзка с което е прието, че „води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но 3 съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.“ От съдържанието на т. 3 към Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК може да се направи извод, че всяко поискано с надлежна молба конкретно изпълнително действие по висящо или по дори перемирано изпълнително дело, води до прекъсване на давността.

В Решение № 342 от 11.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 554/2025 г., I т. о., ТК е прието следното: „Неправилен поради противоречие със задължителното тълкуване по т. 3 на ТР № 2/2023 на ВКС-ОСГТК е и изводът на въззивния съд, че извършените след перемпцията на изпълнителното дело действия не са валидно осъществени и не прекъсват давността.

Съгласно т. 3 на тълкувателното решение погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Поради това започналата да тече от 26.06.2015 г. погасителна давност в разглеждания случай съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД и разясненията към т. 10 от ТР № 2/2013 на ВКС-ОСГТК е била прекъсвана с направените макар и след срока по чл. 433, т. 8 ГПК искания на ответника…“. В същото решение е посочено още: „Неоснователни са доводите на ищеца, че погасителната давност не е била прекъсната, тъй като за прекъсването й не е достатъчно подаването на молби от страна на взискателя, а е необходимо и реално осъществяване на поисканото изпълнително действие.“