Решение № 987 от 21.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500043 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Б. С. К., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул. „Болярска“ №7, ет. 5 чрез особен представител адв. Н. А., БАК против Решение №2048/10.10.2023г. по гр.д. №6518/2022г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е приел за установено по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на „Юробанк България” АД сумата от 21 244.28лв. главница по договор за потребителски кредит №***15.11.2019г., сумата от 2 260.96лв. договорна възнаградителна лихва за периода от 15.01.2021г. до 31.08.2021г., сумата от 525.39лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 05.10.2021г., сумата от 232лв. такси и разноски по договора за периода от 16.12.2020г. до 05.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 13.10.2021г. до изплащане на сумата, които вземания са предмет на заповед за незабавно изпълнение №2844/14.10.2021г. на БРС по ч.гр.д. № 7183/2021г. С решението съдът е отхвърлил предявения от банката иск за горницата над 525.39лв. мораторна лихва до целия търсен размер от 556.20лв. като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Жалбоподателката е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 4 983.92лв. разноски в исковото производство и сумата от 1 557.17лв. разноски по заповедното дело, както и да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата от 299лв. разноски за 1 експертиза.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно неправилно. Сочи, че заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК в заповедното производство била издадена въз основа на твърдения от страна на банката за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит, за което не били налице никакви доказателства по делото. Не било ясно кога и дали ответницата е била надлежно уведомена за същата. Твърди се, че районният съд е постановил решението си без изобщо да установи факта, че К. е подписала договор за кредит, но не е подписала Общи условия към него, което го правило нищожен. Съдът не е обсъдил факта, че с исковата молба се претендирали три вида лихви, което водило до кумулиране и двойно плащане за едно и също неизпълнение. Освен това съдът присъдил лихви за период, в който плащанията по процесния договор били отсрочени с анекс, подписан към него, което било недопустимо. С анекса бил подписан и нов погасителен план, който изобщо не бил взет под внимание от съда и не бил обсъден в решението. Твърди се, че от ищеца не било доказано, че сумата по процесния договор е усвоена, как и кога е усвоена, в какъв размер, каква сума остава за плащане и как и към коя дата е изчислена тази сума, какви вноски по главница, лихви и разноски са правени по кредита. Приложените към исковата молба доказателства били частни документи и нямали обвързваща за съда сила относно задължението. Вещото лице също изготвило експертизата само и единствено по данни, които му били изпратени от банката, което било в ущърб на ответницата по делото и нарушавало правото й на защита. Затова и било направено искане пред районния съд да се приложи кредитното досие на ответницата от ЦКР и справка за задълженията по процесния договор. По делото били представени сключени договори за застраховки към процесния договор за кредит, но не били представени никакви доказателства за това дали банката е получила от тези застраховки търсените суми. На следващо място се сочи, че в решението съдът изобщо не обсъдил твърденията за неравноправност на клаузи от договора, вкл. на чл.2, ал.5 всички точки, чл.3, чл.7, алинеи от 2 до 7, както и на клаузите от Приложение №1, че същите са нищожни на основание чл.143, т.10 и т.12 от ЗЗП във връзка с чл.146 от ЗЗП, защото противоречат на чл.143 ЗЗП и накърняват договорното равноправие.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите претенции изцяло, както и присъждане на разноските на Б. К. в заповедното и исковото производство. Евентуално, моли да бъдат обявени за неравноправни клаузите от договора, сключен на 15.11.2019г., а именно: чл.2, ал.5 всички точки, чл.3, чл.7, алинеи от 2 до 7, включително Приложение №1 и да бъдат приспаднати тези суми от исковите претенции. Иска се служебно да бъде изискано от ЦКР кредитното досие на ответницата и справка за задълженията по процесния договор.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД чрез адв. Михаил Црънчев, в който се сочи, че изложените от страна на особения представител на ответника аргументи са 2 бланкетни, неаргументирани и не коренспондират с приобщените и събрани писмени доказателства по делото. Относно липсата на изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем сочи, че същото е приложено по делото и приобщено като писмено доказателство, като дори поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на кредитополучатетеля по процесния договор на дата 31.08.2021г. чрез ЧСИ Делян Николов с Peг. № 804 и Район на действие ОС Бургас. Поддържа се, че видно от приложените по делото доказателства, длъжникът Б. К. е положила собственоръчно подписа си върху всички страници от договора, погасителния план, методологията и общите условия към сключената застраховка. По отношение на лихвите сочи, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, същите се дължат по закон и се начисляват след получаването на поканата. Твърди, че сключеното допълнително споразумение урежда отсрочването на месечните вноски за 6 месеца, считано от падежната дата на вноската за м. март 2020г., като претендираните лихви били за период, различен от този, за който имало отсрочване на месечните вноски. По оплакванията на особения представител относно застраховката и покриването на сумите по договора излага, че в чл. 7 от Общите условия е посочено по какъв начин се уведомяват застрахователите за настъпилото застрахователно събитие и по какъв ред следва да се предяви иска за застрахователното плащане. Относно оплакванията за неравноправност на клаузите, намира, че в мотивите на решението си, първоинстанционният съд се е аргументирал, че по сключения договор няма наличие на такива, а изложените във въззивната жалба възражения за наличието на такива са бланкетни. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

Съдът при извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК констатира, че въззивната жалба е редовна и допустима – същата е подадена в законоустановения срок от особения представител на лице, имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд установи, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

Оплакването на въззивната страна, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск е неоснователно, тъй като произнасянето му напълно кореспондира с петитума на исковата молба. Всички изложени от особения представител оплаквания по допустимостта на атакуваното решение всъщност касаят неговата правилност и ще бъдат разгледани от настоящата инстанция. За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №12306/29.03.2023г. на ”Юробанк България” АД против Б. С. К. за приемане за установено по отношение на същата, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит №***15.11.2019г. следните 3 суми: 21 244.28лв. – главница за периода от 15.12.2020-05.10.2021г., 2 260.96лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2021г. до 31.08.2021г., 556.20лв. мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 05.10.2021г., 232лв. такси и разноски за периода от 16.12.2020г. до 05.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, както и изпълнителен лист по ч.гр.д. №7183/2021г. по описа на Районен съд Бургас.

Твърди се, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело, заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и във връзка с дадените от заповедния съд указания се предявяват посочените искове. Излага се, че по силата на процесния договор ответницата е ползвала банков кредит. На 15.12.2020г. същата преустановила плащането на вноските за главница, а на 15.01.2021г. и на вноските за лихва, като изпаднала в забава. С оглед на формираното просрочие, банката направила кредита предсрочно изискуем на 31.08.2021г. с връчена покана до длъжника. Въпреки предоставения срок за плащане, длъжникът не погасил дължимите суми, поради което същите се претендират като предсрочно изискуеми, считано от датата на предсрочната изискуемост 31.08.2021г. Иска се уважаване на предявените претенции, както и присъждане на сторените разноски. Ангажирани са доказателства.

В отговора на исковата молба, уточнен с молба с вх.

№15753/25.04.2023г., особеният представител на ответника е оспорил исковете по редица съображения: не е доказано предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника; не са представени общи условия към договора, подписани от длъжника; претендираните вземания се различават по размери в договора, в извлечението, в изпълнителния лист и исковата молба; по договора има застраховки и сумите вероятно вече са получени от банката; не е доказано, че средствата по кредита са усвоени и в какъв размер; какви вноски са правени по кредита; каква сума остава за плащане и как и към коя дата е изчислена тази сума, не е посочена датата на предсрочната изискуемост; оспорена е претенцията за законна лихва и за разноски по делото, тъй като ответникът не е уведомен по никакъв начин за обявената предсрочна изискуемост, а по закон лихви се дължат след покана; недопустимо се претендират три вида лихви, защото законната лихва се дължи само, ако не е уговорено друго, уговарянето на неустойка в договора изключва субсидиарното приложение на законната лихва; не могат да се кумулират законна лихва с мораторна неустойка. Сочи се, че издадената заповед за изпълнение е нищожна, издадена въз основа на счетоводно извлечение на банката, с което същата злоупотребявала и същото било частен документ, необвързващ съда. Направено е възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора– тези, с които се определя ГПР и ГЛП и обезщетението за забава –чл.2, ал. 5, чл. 3, чл. 7 ал. 2 до 7 и др. Изложено е, че те противоречат на чл.143 от ЗЗП и накърняват договорното равноправие. Навежда се, че тези 4 клаузи са нищожни и изпълняват хипотезата на нормата на чл.143, т.10 от ЗЗП – дават право на кредитора да определя и променя едностранно условията на договора за кредит на основания, които не са предвидени в него.

С обжалваното решение районният съд е уважил предявените установителни искове – за главницата, възнаградителната лихва и начислените такси за обслужване на сметката в пълния предявен размер, а за мораторната лихва-частично. Приел е, че договорът отговаря на разпоредбите на закона, поради което не може да се направи извод, че е налице нищожност - посочен е ГПР като размер, лихвата представлява променлив лихвен процент, като е налице методология за определяне на референтния лихвен процент, поради което и страните са валидно обвързани в облигационна връзка, породена от договора за кредит. Посочил е и че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на ответницата, а от експертизата се установява размера на задължението, в т.ч. и претендираните такси. Съобразно заключението на вещото лице съдът е отхвърлил иска за мораторната лихва за горницата над 525,39лв. до търсените 556,20лв., като в тази отхвърлителна част решението е влязло в сила.