Решение № 324 от 27.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София) като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600743 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 26.05.2021 г. по нохд № 949/21 г. на СГС, 5 с-в, Е. Е. М. е признат за виновен за това, че на 07.07.2019 г. в гр. София използвал данни от платежен инструмент – банкова карта с № 4042***903, издадена от „Уникредит Булбанк” ЕАД на Я. И. Л., без съгласието на титуляра, като наредил плащане на сумата от 72.93 лв. по фактура № 394381267/26.06.2019 г., издадена от А1 по договор М 5579654 на името на Е. Е. М., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца.

На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото и е направено произнасяне по веществените доказателства.

Срещу постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия с доводи за неправилно определяне степента на обществена опасност на деянието в 1 конкретния случай, тъй като съставомерните му признаци не включват причинената щета. От друга страна опасността на дееца също практически липсвала, което определя наличие хипотезата на чл.9, ал.2 НК. Въз основа на това се иска нова преценка на събраните доказателства и с оглед наличието на предпоставките по чл.9, ал.2 НК да се отмени присъдата, като подсъдимият бъде оправдан.

В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и депозираното впоследствие допълнение към нея. Акцентира се на липсващата обществена опасност на деянието, което се свеждало до една необмислена постъпка, както и на самия деец предвид социалното му и семейно положение, а също и критичното отношение към извършеното. Евентуалното му осъждане би имало сериозни негативни последици за кариерното му развитие и би рефлектирало и върху семейството му. Поради това се иска оправдаването му на основание чл.9, ал.2 НК.

В собствена защита подсъдимият твърди, че желае отмяна на присъдата, тъй като осъзнава последиците на деянието си, направил е всичко възможно за поправянето им и е извлякъл поука за в бъдеще.

Представителят на

Софийска апелативна прокуратура счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на доказателствата, които са обективно анализирани. Наказанието също е отмерено според всички значими обстоятелства, а разпоредбата на чл.9, ал.2 НК не би могла да намери приложение, тъй като причиняването на вреда е без значение за съставомерността на деянието.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда прие жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд чрез провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 НПК, тъй като подсъдимият е заявил, че изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства за същите факти. В тази връзка и въз основа на приобщените в хода на досъдебното производство доказателства са установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното решаване на делото, фактите относно това извършено ли е инкриминираното деяние, механизмът на осъществяването и конкретните обстоятелства, при които това е станало. Последните са установени въз основа самопризнанието на подсъдимия пред съда, прочетените показания от досъдебното производство на свидетелите Я. Л., Р. П. и Р. Г. /дадени в досъдебното производство, 2 приобщени към доказателствения материал по реда на чл.373, ал.3 НПК/, заключение на техническа експертиза по протокол № 123/2020 от 08.09.20 г. на записи от охранителна камера на търговски обект - магазин „Алкохол и Табаков“, и писмените доказателства: протокол за доброволно предаване на оптичен носител със запис от охранителна камера, справки от „Уникредит Булбанк” АД за извършени тегления от банкова карта на св. Л., както и от „А1 България“ ЕАД, договори за предоставяне на мобилни услуги на подсъдимия, формуляр за рекламация от св. Л. справка и справка за съдимост на подсъдимия.

Въз основа на надлежно събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав след собствен анализ на същите се солидаризира с изведената от първата инстанция фактическа обстановка, чийто значими за делото параметри се свеждат до следното:

Подсъдимият Е. Е. М. е роден на *** г. в гр. ***, живее в гр. ***, българин, с българско гражданство, с висше образование, неженен, работи като „експерт търговия“ в търговско дружество, не е осъждан, с ЕГН **********.

На 07.07.2019 г. в гр. *** около 10.25 ч. Я. Л. посетила магазин за алкохол и цигари „Алкохол и Табаков“, намиращ се на ъгъла на ул.“Г.С. Раковски“ и ул. „Св. Св.

Кирил и Методий“. При закупуването на стоки от същия тя заплатила с притежаваната от нея банкова карта с № 4042***903, издадена от „Уникредит Булбанк” АД. След използването на картата, обаче тя забравила да прибере пластиката и същата останала на плота. Действията й били забелязани от намиращия се в този момент в магазина подсъдим Е.М.. Той изчакал излизането на Л., след което се насочил към плота, като при извършената от него покупка взел и картата на свидетелката без да бъде забелязан от продавача. Впоследствие напуснал магазина и решил с взетата карта да плати сметката и лизингова вноска за мобилния си телефон в размер на 72.93 лв. по фактура № 394381267 по договор с мобилен оператор „А1“ .Това сторил, като от IP адрес влязъл от страницата на „А1.bg“ и през V-POS на „Райфайзенбанк“ ЕАД наредил плащане на сумата по посочената фактура. За извършване на плащането М. въвел номера на банковата карта 4042***903, изписаните на нея име на картодържателя Я.

Л., както и трицифреният CVV код и датата на валидност, отразени на пластиката.

Така задължението му било успешно заплатено в 11.21 ч. на 07.07.2019 г.

Липсата на банковата си карта свид. Л. установила при посещение на друг магазин, за което сигнализирала „Уникредит Булбанк” ЕАД. При направената от служителите й справка било установено плащането на сумата от 72.93 лв. с картата на 07.07.19 г.

Предаденият на оптичен диск видеозапис от охранителните камери в магазина за 3 алкохол и цигари съдържа видеофайлове от 07.07.2019 г. с начало от 09:00:11 ч. до 11:10:39 ч. и същите визуализират части от помещение в обекта. В кадри за времето от 10:43:33 ч. до 10:45:44 ч. е записано лице от мъжки пол, което извършва покупка на стоки и след заплащането им взема от плота с касовия апарат банкова карта /пластика/, която прибира в джоба на панталона си. Експертното изследване на фотокопията установява възможност за лицева идентификация на лицето, а при извършената съпоставка със снимков материал – справка от АИС БДС на подсъдимия М. е констатира идентичността му с него.

Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция, които всъщност са идентични с обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е направил прецизна преценка на доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване.

Правилно е счетено, че същите са безпротиворечиви относно главните подлежащи на изясняване въпроси, очертават изложената фактическа обстановка и кореспондират изцяло с направените от подсъдимия самопризнания, като изрично следва да се подчертае, че относно тези констатации няма спор между страните. Обосновано е счетено, че доказателственият материал позволява непротиворечивото изясняване на значимите за предмета на делото обстоятелства. При извършване на доказателствения анализ от страна на първостепенния съд не са допуснати нарушения и непълноти.

Правилно са приети за достоверни по основните факти показанията на свидетелите Л. и П., като е кредитирано и казаното от самия подсъдим, съпоставяйки го с останалите доказателствени източници. След извършения собствен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав също счете, че въз основа на тях се установява несъмнено както неоторизираното боравене с банковата карта на свидетелката Л., така и авторството на деянието. На първо място няма съмнение, че достъпът до картата е бил улеснен от забравянето й на плота в търговския обект непосредствено след като собственичката й си е служила с нея за плащане на покупка.

Самоличността на извършителя на процесната операция – наредено плащане на конкретно задължение по договор с мобилен оператор за сумата от 72.93 лв. чрез въвеждането за целта на номер и код на картата, също е установена. Заключението на назначената в досъдебното производство видео- техническа експертиза с основание е възприето като компетентно дадено и убедително обосновано въз основа на предоставената информация върху изследван оптичен носител на данни „DVD-R” марка „Verbatum”, при прегледа на който не са констатирани дефекти, а установените изображения с индикация за дата и време на заснетия материал и информация, записана от устройството, където е била разположена камерата, според експертите са с добро качество и представляват годен материал за последващо сравнително изследване с предоставен сравнителен материал – снимков материал на Е.М..

4

По въпроса за надлежното приобщаване на диска с изображения на подсъдимия следва да се отбележи, че същият е приложен към материалите по делото чрез предавателен протокол от свидетелката Р. П., което не лишава това веществено доказателство от доказателствена стойност, доколкото не е налице каквото и съмнение за наличието на манипулация върху записа и оттам за достоверността на извличащата се от него информация. Няма спор, че дискът не е била иззет, а предаден доброволно, поради което и изготвянето на надлежен протокол за това действие не е необходимо, за да се приеме наличието на идентичност между предадения запис и този обект на експертно изследване. Именно категоричността на последното относно коректното изготвяне на записа е от решаващо значение за преценката относно доказателствената стойност на същия. Техническата възможност въз основа на него да се извлече информация и за естеството на извършваните действия, свързани с прибирането на банкова карта от плота на обекта не е била игнорирана от експертите, изготвили заключение по делото, и е послужила за убедителното им становище относно предоставянето на достоверна информация за отразените на записа действия.

Информацията, установена въз основа на предадения запис може да се съпостави и провери с тази в банката - издател на картата, както и с извършеното плащане към мобилния оператор „А1“ по издадена фактура и по този начин да се направи еднозначен и сигурен извод относно естеството и последователността на извършените действия от лицето, придобило владение върху платежния инструмент на св. Л.. В процесния случай именно съвпадението между данните от заснетото и тези във финансовата институция за заявената транзакция, установява използването на процесната карта за извършване на плащане от страна на подсъдимия.

Въз основа на така изложените съображения, съдът счете за правилно и обосновано становището на първоинстанционния съд за наличието на достатъчно по обем доказателства, еднопосочно установяващи използване на чужда банкова карта от страна на подс. М. на инкриминираната дата.

Обосновано и законосъобразно при така установената фактическа обстановка първостепенният съд е приел от правна страна, че подсъдимият Е.М. е осъществил състава на престъплението по чл.249, ал.1 НК.