Решение № 56 от 10.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Кюстендил, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500617 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 12505/31.10.2024 г. от **** ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****, чрез пълномощника адв. З. Ц. от САК, със съдебен адрес гр. С., ********, насочена против Решение № 949 от 09.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2158/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските предвид функционалната им обвързаност с размера на уважената и отхвърлена част от иска, като релевира доводи за неговата неправилност като постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост.

Оспорва като неправилни и в противоречие с установената фактическа обстановка по делото изводите на решаващия състав за липса на доказателства относно наличието на покана по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД на кредитора и за нейното получаване от длъжника, респ. че договорът не е бил прекратен. Изтъква, че приложената по делото последна покана за доброволно плащане от 15.05.2021 г. била изпратена до ответника на посочения от него в договора за мобилни услуги адрес за кореспонденция (единствено известен адрес за контакт, с който е разполагал кредиторът), като същата съдържала изискуемото по чл. 87, ал. 1 ЗЗД съдържание, и подробно се аргументира, че същото писмо било сведено до знанието на насрещната страна. Акцентира, че в случая била използвана универсална пощенска услуга с избран 1 метод за доставяне до пощенска кутия на получателя, поставена на адреса на получаване, като доставянето било напълно достатъчно и отговаряло на дължимата грижа, която операторът следвало да положи, за да сведе до знанието на длъжника неблагоприятните последици от неизпълнение на задълженията му. Подчертава, че кредиторът не можело и не следвало да бъде задължаван да уведомява потребителя чрез лично доставяне, по смисъла на новата редакция на чл. 6, ал. 3 ЗПУ, която била неприложима към спорните правоотношения, със специални допълнителни пощенска услуга – „лично на получателите“. Допълва, че куриерското дружество изпълнило пощенската услуга, удостоверило доставянето на писмото на адреса чрез съставяне на официален свидетелстващ документ, представен по делото, чиято доказателствена сила не била оборена в преклузивните срокове и по надлежния ред. Поддържа, че правото на ищеца да развали договора било упражнено по надлежния ред и договорите се считали предсрочно прекратени преди изтичане на срока им поради неизпълнение от страна на абоната, респ. вземането за неустойката възникнало в полза на ищеца.

При развитите доводи иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и предявеният иск относно неустойката бъде уважен.

Претендират се съдебно деловодните разноски за въззивната инстанция.

Не се ангажират доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство С. Ж. Д., чрез назначения му особен представител адв. С. М. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу релевираните в жалбата оплаквания.

Заявява се искане за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се разноските за въззивната инстанция. Не се ангажират доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа с изрична писмена молба на представител на жалбоподателя, респ. и оспорва от представителя на въззиваемата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от **** ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ******, съдебен адрес: гр. С., *******, чрез адвокат З. Ц. от Софийска адвокатска колегия, против С. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. *****. С нея е поддържано искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от ответника за сумата от 582,28 лева, представляваща сбор от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и **** ЕАД: Договор за мобилни услуги № 624269886 от 09.02.2021г., Договор за мобилни услуги №624269995 от 09.02.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, както и сторените деловодни разноски – 25.00 /двадесет и пет/ лева внесена държавна такса и 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника оспорва исковете и обстоятелствата на които се основават, поддържа възражение за наличието на 2 нищожни клаузи, от което и недължимост на суми за неустойки.

В хода на производството пред първата инстанция е приобщено ч.гр.д. № 1411/2023г. от описа на КРС, от материалите в което се установява, че по искане на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 635/30.06.2023 г. за сумите, предмет на настоящата искова молба.

Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК, заради което е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Съобщението за това е връчено надлежно на ищцовото дружество на 15.09.2023 г., като исковата молба, предявена по реда на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, е депозирана на 13.10.2023 г., като доказателства в т.см. са били приобщени и по заповедното производство.

По силата Договор за мобилни услуги №624269995 от 09.02.2021г. с предпочетен номер ****** страните приели, че операторът ще предостави на абоната далекосъобщителната си мрежа под формата на избрани от абоната съответни по всеки от договорите абонаментни планове, срещу задължението му да заплаща за това посочена такса.

Видно от Договор за мобилни услуги № 624269886 от 09.02.2021 г. с предпочетен номер +***, на ответника бил предоставен и мобилен телефонен апарат ******.

С Декларация – съгласие от 09.02.2021 г. ответникът декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Липсва спор по делото, че услугите по процесните договори са предоставени, но ответникът е останал задължен за процесните суми по издадени и представени по делото фактури: Фактура № 7316246987/15.02.2021г., издадена за отчетен период от 09.02.2021г. до 14.02.2021г.; Фактура №7317395699/15.03.2021г. за отчетен период от 09.03.2021г. до 14.04.2021г., Фактура №**********/15.04.2021г. за отчетен период от 09.04.2021г. до 14.05.2021г.; Фактура №7321437090/15.06.2021 г.

Според заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.В., приложените към делото фактури са осчетоводени при ищеца.

Общият размер на вземането по тях възлиза на сумата от 249,23 лв. към 20.03.2023г.

(датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК). Общият размер на неустойките, начислени поради предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги чрез мобилен номер *** и мобилен номер ***, възлиза на 333,05 лв., в това число: 27,31 лв. – ползвана отстъпка по издадените фактури и 190,78 лв. – неустойка за разлика в цената на мобилното устройство.

При тази фактическа установеност е постановено съдебно решение, с което Кюстендилският районен съд на основание чл.422 ГПК е признал за установено в отношенията между страните по делото, че С. Ж. Д. дължи на **** ЕАД (предишно наименование „***“), сума в размер на 249,23 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени Фактура № 7316246987/15.02.2021г., за отчетен период от 09.02.2021г. до 14.02.2021г. ; Фактура №7317395699/15.03.2021г. за отчетен период от 09.03.2021г. до 14.04.2021г., Фактура №**********/15.04.2021г. за отчетен период от 09.04.2021г. до 14.05.2021г.; Фактура №7321437090/15.06.2021г. и е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявения, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, иск за признаване на установено, че С. Ж. Д. дължи на "***" ЕАД /предишно наименование "***“ сума в размер на 333,05 лева, представляваща неустойка за предсрочно 3 прекратяване на договорен абонамент. Разпределил е и отговорността за разноски като по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на С. Ж. Д. е възложил сума в общ размер на 1138,48 лева, представляващи разноските ищеца в заповедното производство и в исковото производство.

Пред въззивния съд не са събирани нови доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо. Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова молба, като заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заради което е разпоредена процедура по чл. 415, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по този ред са съответни и са връчени на заявителя на 15.09.2023 г., като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск – исковата молба е постъпила в съда на 02.10.2023 г.

По правилността на решението:

Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к., като са разгледани искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Целта на исковата защита в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, срещу която в срок е депозирано възражение.

Не се спори и по фактическа обстановка, установена от първостепенния съд, която при условията на чл. 272 от ГПК изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Предмет на обжалване в случая е първоинстанционното решение само в частта, в която КРС отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД - за признаване на установено, че С.

Ж. Д. дължи на "***" ЕАД (предишно наименование "***“) сума в размер на 333,05 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, както и в частта за разноските. За да отхвърли претенцията в тази и част първостепенният съд е приел, че операторът не е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите преди изтичане на срока им, като необходимо условие за 4 възникване на уговорената между страните компенсаторна неустойка.