Протокол № 215 от 22.10.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 195/2025
- Вид
- Протокол № 215
- Подписан
- 22.10.2025
- В сила
- 22.10.2025
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Светла Миткова Цолова, Петя Иванова Петрова Дакова
Цитирани разпоредби
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 152 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 11 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 215 гр. Бургас, 22.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Светла М. Цолова
Петя Ив. П.а Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600195 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 11.40 часа, поради продължителното разглеждане на ВНОХД № 119/25 г. в същата зала и от същия съдебен състав.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява Апелативният прокурор П..
Жалбоподателят подсъдим П. Р., редовно призован, се явява лично и с упълномощените си защитници адв. Б. П. и адв. П. Д., двамата от АК-Б.
Частните обвинители и граждански ищци Т. Н. А., И. Д. Ж. и А. Т. А., редовно призовани, не се явяват. За тях се явяват упълномощените повереници адв. Г. М. и адв. М. Д., двамата от АК-С., като последната се явява само за Т. А..
АДВ. М.: Доколкото ми е известно адвокат Н. няма пълномощно за тази инстанция.
Свидетелите Л. Д. Л., нередовно призован, не се явява.
Свидетелят Д. А. Х., редовно призован, не се явява.
С определението на съда от 12.09.2025 г. е допуснат допълнителен разпит на свидетелите Л. Д. Л. и Д. А. Х., поради което същите са призовани, 1 като първият е нередовно призован, а вторият е редовно призован, но не се явява.
Съдът докладва, че на 16.10.2025 г. са постъпили писмени допълнения към въззивните жалби на частните обвинители и граждански ищци. Преписи от тези допълнения не са връчени на останалите страни.
Съдът докладва, че в определението си за насрочване е посочил, че ще се произнесе по направеното от адв. П. искане за трасологична експертиза в съдебно заседание, след изслушване на становищата на страните, поради което не го е сторил с определението си.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото по отношение преценката за назначаване на трасологична експертиза с оглед искането, направено от защитата. За двамата неявили се свидетели следва да постановите принудително довеждане за следващото съдебно заседание.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
Съдът намира, че няма законна пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Съдът връчи на страните преписи от допълненията към въззивните жалби, депозирани от поверениците на частните обвинители и граждански ищци.
2
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.
Съдът, както вече докладва, с определението за насрочване на съдебното заседание е преценил, че следва да се произнесе по искането за трасологична експертиза след изслушване становищата на страните.
АДВ. Д.: Поддържаме искането за назначаване на трасологична експертиза, но имаме и други доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение искането за назначаване трасологична експертиза имам аргументи за и против такова искане. на
На първо място може да се приеме, че такава експертиза не е необходима, защото становищата на двете тройни съдебномедицински експертизи са категорични, че нараняванията не могат да се причинят от хвърляне на ножа от разстояние, а от записа на камера, поставена на банката се вижда, че има замахване на ръката с ножа от страна на подсъдимия Р. към пострадалия А..
От друга страна, вещото лице от първата тройна експертиза приема, че има хвърляне на ножа. В същата насока са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Ж. и М., а и от видеозаписа не се вижда точно този момент, когато острието на ножа навлиза в тялото на пострадалия.
Всъщност, това е единственият спорен въпрос от фактологията по делото и според мен е правилно да се назначи такава експертиза.
Същевременно, ако счетете, че такава експертиза следва да се назначи, то не трябва да останат само въпросите, посочени от адв. П.. Според мен задължително експертизата трябва да посочи съобразно установената траектория на нараняването от този нож в тялото на пострадалия, дали е възможно ножът да е бил хвърлен от разстояние или се касае за директно наръгване в тялото. Според мен за вещо лице или вещи лица следва да се определят експерти-трасолози от НИК-София.
АДВ. М.: Моля да оставите искането на защитата без уважение. По делото този въпрос се явява изяснен от назначените, изготвени и приети пред 3 първоинстанционния съдебен състав съдебномедицински експертизи, като се доказа, че този твърдян механизъм на деянието е невъзможен.
Отделно от това, задаваните въпроси са абстрактни по своето съдържание, а не са конкретни. Намирам, че претендираното заключение на трасологичната експертиза не би допринесло за изясняване на обективната истина. И не на последно място, изготвянето на такова заключение би довело до забавяне на наказателното производство.
АДВ. Д.: Присъединявам се към изложеното от адв. М. и считам, че не следва да се уважава направеното доказателствено искане от защитата.
АДВ. П.: По това доказателствено искане заявявам, че го поддържам с всички аргументи, които съм изложил писмено.
Бих си позволил да допълня аргументите, а те се извеждат от мотивите на атакувания съдебен акт и съдебната практика. Относно това, което съм посочил в писмен вид като задачи, действително са по-теоретични въпросите към експертизата, освен огледа.
Бих си позволил да добавя още един въпрос, който се поставя на Вашето внимание. След запознаване с трите файла от охранителната камера на „Инвестбанк“, да се преценят две неща, които са много съществени за изготвяне на тази експертиза – първо, в каква позиция е било тялото на пострадалия - дали към момента на твърдяното от нас хвърляне на ножа или твърдяното от прокуратурата наръгване с нож, тялото е било силно наведено напред, защото очевидно са били лице в лице, но в каква позиция е било тялото на пострадалия е от изключително важно значение във връзка с нашето искане. Второто важно обстоятелство е – на какво разстояние са били един от друг двете лица – подсъдим и пострадал, защото във връзка с поисканата експертиза трябва да има достатъчно разстояние ножът да се превърти и да приеме тази траектория, която би могла да доведе до такова проникване между второ и трето ребро, след което са само меки тъкани и да стигне до края на дължината си острието от 28 см, като същото достига до началото на черния дроб и го наранява. Основанията, въз основа на които се иска тази експертиза са няколко. Първото съм посочил в искането и то е, че експертите-медици не са трасолози. Те могат да дадат заключение по медико-биологичните признаци на телесното увреждане и един предполагаем механизъм на нараняване, т.е. то става чрез проникване на ножа през меките тъкани, но за 4 траекторията на проникването, при липса на доказателства за удар с нож, техните заключения са необосновани и нямат доказателствена стойност. В тази връзка ще си позволя да цитирам съдебния лекар д-р М.а, която в разпита от 13.09.2024 г., е посочила, че за траекторията нито тя, нито колегите й – лекари са компетентни да отговорят, тъй като би следвало да бъде изготвено заключение от специалист-трасолог.
В мотивите на стр. 27, ще цитирам малка част, съдът е посочил, че „според експертите това говори за удар с ръка и не е случайна балистична траектория от хвърляне с нож, който очевидно не е пригоден за хвърляне“, и по нататък посочва, че „има изключително добре насочена кинетична енергия, която може да се постигне само при удар с ръка“. След това съдът заявява, че „неоснователно е заключението на вещите лица да се оспорва със свидетелските показания на Ж. и М.“. Искам да заявя, че точно по тази причина ние не оспорваме експертизата чрез свидетелски показания, а искаме нова такава.
Ще цитирам съдебна практика, това е Решение № 123, по н.д. № 485/2018 г. на Трето Н.О – практика на ВКС, произнесено по дело на Апелативен съд-Бургас. От мотивите на това решение ще цитирам няколко изречения, които подкрепят искането ми за експертиза. Смятам, че това решение е относимо към нашия казус. В него съдът е приел, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е изложил свое знание извън компетентността си, но понеже тези знания не били от съществото на спора или да променят квалификацията, можело да бъдат пропуснати, т.е. да не се обсъждат. Само че, изводите на ВКС защо е необходимо да се назначава експертиза в такива случаи, са валидни и за настоящия случай, за това си позволявам да цитирам това решение на ВКС, а там е казано „дори и на собствено основание, членовете на съдебния състав да имат основание да направят съответните категорични изводи, те нямат нито задължението, нито правото да сторят това“ и „изложените в мотивите на съда факти са не само несъгласие на съда с експертизата, но и може да бъде прието като мотив за несъгласие на съда, тъй като не съдържа не само фактически и правни аргументи, но съдържа и специални технически и научни познания.
Последните принципно са присъщи само на експертите, които следва да изготвят писмено заключение, отговарящо на чл. 152 НПК. Само тогава то може да стане достояние на страните, да бъде изслушано, да бъдат задавани 5 въпроси за изготвяне на експертизата и да се изслушат становищата за неговото приемане или неприемане от съда“. В тези мотиви съдът е обърнал внимание, че експертизата е специфичен способ за доказване в наказателния процес, не е сама по себе си доказателство, а е способ за проверка на доказателства. По тази причина съм крайно несъгласен със становището на първоинстанционния съд, че със свидетели не може да се оспорва заключение.
Да, но когато има противоречие между фактите в свидетелското показание и експертното заключение, във всички случаи съдът е длъжен да коментира наймалкото тези противоречия и мотивирано да обоснове, защо приема единия или другия фактически извод, обоснован от една страна или на експертното заключение, или на свидетелските показания. В противен случай се стига до недостатъчна обосновка на мотивите, а това е и процесуално нарушение.
В заключение ще си позволя да кажа, че намирам отказа на първоинстанционния съд да назначи трасологична експертиза за такъв, който обективно повлиява негативно на комплекса от правни възможности, които са гарантирани от процесуалния закон за противопоставяне на обвиняемия и подсъдимия на обвинителната теза. Тук пак ще цитирам Решение № 20/2018 г. н.о. № 1130/2017 г. на Трето Н.О. на ВКС. Смятам, че искането за назначаване на такава експертиза е част от задълженията на съда в изпълнение на основното начало по чл. 13 от НПК. Обаче, сама по себе си, тази експертиза не е достатъчна без повторно или допълнително заключение на видео експертизата по тези три файла от охранителната камера на „Инвестбанк“.
Защо? Защото там в тази експертиза отсъстват тези два съществени елемента, които да позволят на експерта - тросолог да изготви правилно заключение, а това е, че в тази видео експертиза не е посочено разстоянието между двете лица – подсъдими и пострадал. Както в началото на моето изказване заявих, това е изключително важно, за да се прецени дали може да приеме някаква траектория такъв тип нож „каракулак“ и второ, каква е позицията на тялото на пострадалия, защото, ако той е бил изправен в целия си ръст спрямо подсъдимия, аз и сега мога да кажа, че не е възможно да стане това нараняване с хвърляне на ножа, но, ако пострадалият е бил наведен силно напред, както посочи това д-р М.а в защита на своята експертиза, тогава се дава възможност на тази траектория да стигне до пораженията, които са нанесени.
Смея да твърдя, че тези доказателствени искания са изключително 6 важни, за да се изясни фактическата обстановка от една страна и въз основа на нея, да се изградят правни изводи, които да отговарят на фактите. Всичко друго е спекулация, защото в тази видео експертиза експертите са казали „виждаме замахвания, но не виждаме удар“, докато четири пъти в мотивите проверяваният съд е посочил, че има удар с ножа. Такъв удар няма на видеозаписа, има само замахване и то от такъв ъгъл, щото не може да се види самото поражение. За това е нужно втори път да се видят тези записи от специалисти.