Решение № 586 от 05.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20241800100867 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ АД, гр.

София против Т. И. В. от гр. Л..

Ищецът твърди, че на 06.07.2018 год. между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление с разрешен общ размер на потребителския кредит 45 700 лева със срок на издължаване 120 месеца, като крайният срок на договора за кредит е до 06.07.2028 год..

Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,70% годишно, който се променя с промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. ГПР по кредита е в размер на 5,85%, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия Към 17.09.2019 год. са изискуеми общо 5 вноски в общ размер от 3400,80 лева. Поради липса на погасяване на задължението от кредитополучателя банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с нотариална покана, връчена на ответницата на 17.09.2019 год., при редовно удостоверен отказ да я получи. Към настоящия момент не е извършено плащане на дължимите суми по договора за кредит, поради което за банката е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми по договора за кредит: 40 763,80 лева – непогасен остатък от главницата по договора за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 2 308,80 лева – непогасена договорна лихва за периода от 02.05.2019 год. до 16.09.2019 год.; сумата 22,16 лева – обезщетение за забава до датата на настъпване изискуемостта на кредита за периода от 02.05.2019 год. до 1

16.09.2019 год. и сумата 23 104,49 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 17.09.2019 год. до 15.10.2024 год., ведно със сумата 120 лева дължими разходи при изискуем кредит.

Ответницата не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 06.07.2018 год., по силата на който кредиторът Банка ДСК“ ЕАД отпуска на Т. И. В. от с. Л. кредит за текущо потребление в размер на 45 700 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване с падежна дата до 2-ро число на съответния месец. Посочено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 5,70% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220%, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,480%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора. Предвидено е, че при нарушаване на Условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на референтния лихвен процент и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,23%. ГПР по кредита е в размер на 5,85%. Неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

Представено е извлечение от счетоводните книги на банката към 16.10.2024 год., според което ответницата Т. В. не е погасила 5 броя вноски по договора за кредит в размер на 680,16 лева всяка, дължими през периода 02.05.2019 год. – 02.09.2019 год., като общият размер на просрочената сума е 3 400,80 лева; общият размер дължима главница е 40 763,80 лева, а дължимата договорна лихва е в размер на 2 308,80 лева.

С нотариална покана, връчена редовно на 17.09.2019 год. при отказ за получаването й, Т. В. е уведомена, че поради забава в погасяване на задълженията й по договора за кредит, банката обявява кредита за предсрочно изискуем.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Р. С. от 12.09.2025 год. по данни от представено извлечение от разплащателна сметка на кредитополучателя, на 06.07.2018 год. по посочената сметка с титуляр Т. В. е постъпила сума в размер на 45 700 лева, като отпуснатият кредит с процесния договор е усвоен в пълен размер. От извършения анализ на движението по кредита е установено, че считано от 07.05.2019 год. е преустановено плащането по кредита до 17.09.2019 год. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита с приложената по делото нотариална покана.

Плащанията по кредита са възобновени на 24.09.2020 год. до 13.08.2024 год., съгласно представените данни в колони 7, 10 и 22 на приложение № 1 към заключението. Вещото лице е установило и две плащания в общ размер на 145,88 лева за главница на 04.12.2024 год. и на 30.12.2024 год., постъпили в периода от датата на подаване на исковата молба 2

16.10.2024 год. до 17.06.2025 год. /датата на изготвяне на заключението/. Постъпилите плащания след датата на подаване на исковата молба са посочени в колона 9 на таблица 2.1.

Въз основа на представените доказателства и извършени изчисления от експертизата се констатира, че към 16.10.2024 год. по процесния кредит има неплатени задължения, както следва: неплатена главница – 40 763,80 лева; неплатена възнаградителна лихва в общ размер 2 308,80 лева за периода 02.05.2019 год. – 17.09.2019 год.; неплатена лихва за забава в общ размер 22,16 лева за периода 03.04.2019 год. – 17.09.2019 год.; неплатена такса за изискуемост в размер на 120 лева и неплатено обезщетение за забава след обявяване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на исковата молба – в общ размер от 23 104,49 лева. Според извършените от вещото лице изчисления към 17.06.2025 год. – датата на изготвяне на експертизата, по процесния кредит има неплатени задължения, както следва: неплатена главница – 40 617,92 лева; неплатена възнаградителна лихва – 2 308,80 лева за периода 02.05.2019 год. – 17.09.2019 год.; неплатена лихва за забава за периода 03.04.2019 год. – 17.09.2019 год. – 22,16 лева и неплатено обезщетение за забава за периода след обявяване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на исковата молба – 23 104,49 лева; неплатена такса за изискуемост – 120 лева; неплатена законна лихва за забава в общ размер от 3 628,22 лева за периода от 04.12.2024 год. до 17.06.2025 год.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане. От приетата по делото експертиза се установява, че заемът е усвоен изцяло от кредитополучателката в деня на сключване на договора по разплащателната й сметка. С оглед това следва да се приеме, че между ищеца и ответницата е сключен твърдяния договор за заем.

Ответницата възразява, че клаузите в договора са нищожни поради противоречие със закона и като неравноправни, без да конкретизира за кои клаузи се отнася това и на какво основание. Независимо от това съдът следва служебно да провери налице ли са нищожни клаузи в процесния договор. В гражданския процес съдът е длъжен служебно да следи за пороци на сделката, които водят до нейната нищожност, вкл. поради противоречие с добрите нрави и/или закона, като (ако нищожността не е релевирана изрично от страните), съдът се произнася по този въпрос само в мотивите на съдебния акт. В същия смисъл е и съдебната практика – Решение № 229 от 21.01.2013 год. на ВКС по т.д. № 1050/2011 год., II т.о. и др.

В случая от събраните по делото доказателства се установи сключването на валиден договор за потребителски кредит, който не съдържа нищожни клаузи, включително в частта относно уговорената възнаградителна лихва в размер на 5,70% и ГПР 5,85%. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. Не са налице твърдения и доказателства за това ищецът едностранно да е изменял размера на погасителните вноски по договора, в т.ч. размера на възнаградителната лихва. Представени са и доказателства за обявената 3 предсрочна изискуемост на кредита поради допусната забава в плащанията на дължимите месечни вноски над 90 дни /чл. 18.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление/, а именно - неплащане на 5 вноски по договора за кредит в размер на 680,16 лева всяка, дължими през периода 02.05.2019 год. – 02.09.2019 год., като предсрочната изискуемост е обявена на 17.09.2019 год.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването . Съдът намира, че в случая са били налице основания за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

Според заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза към датата на приключване на устните състезания неплатените задължения по процесния кредит са следните: неплатена главница – 40 617,92 лева; неплатена възнаградителна лихва – 2 308,80 лева за периода 02.05.2019 год. – 17.09.2019 год.; неплатена лихва за забава за периода 03.04.2019 год. – 17.09.2019 год. – 22,16 лева и неплатено обезщетение за забава за периода след обявяване на предсрочната изискуемост – 23 104,49 лева /за периода 17.09.2019 год. – 16.10.2024 год./, като за тези суми исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Независимо, че не е изрично оспорена от ответника, във връзка с задължението си да следи служебно за прилагането на императивни правни норми, съдът намира за нищожна клаузата на чл. 8 от ОУ, на която ищецът основава претенцията си за такса изискуемост от 120 лв., поради противоречието й с добрите нрави. Доколкото кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, то липсва основание за дължимост на претендираните 120 лв.

Видно от текста на разпоредбата, потребителят декларира предварително съгласие да заплаща "такси", съответно "такси и комисионни", неизвестни за него към момента на сключване на договора, а регламентирани в отделна Тарифа, към която препращат Договора и ОУ. Поддържането, изменението и допълнението в съдържанието на Тарифата, включително с нови такси или с оскъпяване на вече дължимите, се извършва по напълно неясни за потребителя критерии, доколкото механизмите за това не съдържат нито в договора, нито в ОУ, нито в самата Тарифа, видно от техния прочит. Съдържанието на тарифата е изцяло в зависимост от волята на ищеца, а с приемането на чл. 18 от договора и чл. 8 от ОУ потребителят е принуден да го валидира предварителното и така на практика се съгласява да заплаща такси с напълно неизвестно за него основание и размер. Тези съображения водят до извод, че клаузата създава "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя", по смисъла на чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй като неопределеността на насрещната престация срещу поетото от потребителя задължение да заплаща такса, по никакъв начин не позволява на последния като по-слабата страна в 4 преговорите по условията на кредита, предварително да прецени икономическите последици от сключването на договора в частта за дължимите такси и комисионни.