Решение № 239 от 27.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Варна, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

Ивелина Владова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100501661 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 39874/14.06.2022г. на П. Е. Д., чрез процесуален представител адв. И. З.-ВАК против Решение № 1376 от 11.05.2022г., постановено по гр.д. № 6540/2021г. на РС-гр.Варна, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от ищеца А. Н. Д. срещу въззивника иск с правно основание чл.124 от ГПК, че П. Е. Д. не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ 501.278 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя", одобрен със Заповед № РД-16-770667/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, находящ се в с. Доброглед, община Аксаково, с площ от 700кв.м. , при граници имоти: 501.2025-улица, 501.1445- двор и 501.1457двор.

В жалбите са изложени аргументи за недопустимост поради липса на правен интерес на ищеца за водене на иска, доколкото същия няма самостоятелни вещни права върху процесния имот. Изложени са аргументи,че реституционното решение, от което ищеца черпи правата си – Решение № 12240/07.08.1996г. е преди изменението на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/1999г. , поради което и юридическия състав , от които произтича правото на собственост е завършен преди влизане в сила на ПНИ.Твърди се нищожност на решението на ПК №12240/07.08.1996г., поради наличие на такова от 1993г., а именно Р 7846/10.02.1993г. на ПК –Аксаково, с което на наследодателя на ищеца е възстановено върху процесния имот,но с план за земеразделяне , като 700 кв.м. са му отказани. Решението се оспорва и неправилно поради нарушение на материалния закон – неправилно приложение на чл. 14 от ЗСПЗЗ. Оспорват се изводите на съда относно преценката за наличието на предпоставките на нормата на параграф 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и в частност относно наличието на сграда в имота -трайно прикрепена, поради наличието на бетонна основа. Излага, че за ответника е налице съдебно признато право на изкупуване с Решение на ВОС по адм.дело № 647/1997г. Оспорен са аргументите на съда и относно началния момент, от който за ответника би могла да започне да тече придобивна давност, респективно момента, в който се счита за завършена реституционната процедура- влизане в сила на ПНИ , като се твърди, че Решението на ПК –Аксаково от 07.08.1996г. е постановено 1 преди 30.07.1997г. , поради което има конститутивен ефект и срока на придобивната давност към дата на подаване на исковата молба в съда е изтекъл.

Претендира се обезсилване/отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се прекрати производството предявения иск/същия да бъде отхвърлен.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивника, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, претендира същата да бъде уважена.Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от А. Н. Д., чрез процесуален представител – В. А. Д., в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за допустимо, правилно и законосъобразно.

Моли за потвърждаване на решението.

В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от А. Н. Д. срещу П. Е. Д. иск с правно основание чл. 124 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ 501.278 по ПНИ на местност „Доброгледски лозя", одобрен със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област Варна, находящ се в с. Доброглед, община Аксаково, с площ от 700кв.м., при граници имоти: 501.2025-улица, 501.1445- двор и 501.1457- двор, на осн. чл.

124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищцата твърди, че е наследник по закон на А. С.П., на които с Решение № 12240/07.08.1996г. на ПК - Аксаково е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху земеделски земи, в площта на които попада новообразувания имот 278 по ПНИ, попадащ с цялата си площ в имот 264 по помощния план към него. Твърди, че в ПНИ процесният имот е записан на ответника въз основа на договор за покупко- продажба по НА № 141/14.05.2013г. сключен с П.Е.Г. и Г. А. Г.. Тъй като към настоящия момент в полза на ищцата не е издадена заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да приключи реституционното производство, то и счита, че е налице правен интерес да бъдат отречени правата на ответника и извършване промяна в регистърната част на ПНИ. Оспорва праводателите на ищеца да са били собственици на имота. Твърди, че в тяхна полза няма законосъобразно предоставено право на ползване. Оспорва и да са били налице предпоставките на закона за изкупуване на имота, тъй като не е отговарял на изискванията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ,доколкото в имота не е имало сграда към 01.03.1991г., нито се намира на по- малко от 30км. от гр. Варна, областен град с население над 300хил.жители. Оспорва и върху имота да е упражнявана фактическа власт ответника и праводателите му. Претендира уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. Д. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като недопустим и неоснователен. Излага правни аргументи, че реституционната процедура е приключила с постановяване решението на ПК, издадено преди измененията на чл.14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999г./. Не оспорва, че се легитимира като собственик на имота въз основа на договор за покупко- продажба сключен с П. и Г. Г.и по НА № 114/14.05.2013г.

Твърди, че от придобиване на имота упражнява фактическа власт върху него, като през 2015г. е получил и разрешение за поставяне на барака. Твърди, че към 31.03.1991г. в имота е имало постройка, което е дало основание за трансформиране правото на ползване на 2 праводателите му в такова на собственост, признато и с решение по гр.д. № 647/1997г. на ВОС. Твърди, че съгласно удостоверение № 3510/19.03.1998г., праводателите на ответника за закупили имота и в тяхна полза е бил издаден НА № 19/2007г. В условията на евентуалност се позовава на изтекла придобивна давност в резултат на осъществявана фактическа власт върху имота добросъвестно владение в периода от 14.05.2013г. до завеждане на исковата молба.

Претендира отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

Възраженията на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради липса на правен интерес, съда счита за неоснователни по следните аргументи: Съгласно приетото по т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по ТД№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, видът на иска и обемът на защитата зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната претенция.За да обоснове правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.Доколкото в конкретната хипотеза се твърди незавършена реституционна процедура - признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ - при влязъл в сила ПНИ, съобразно който имотът е записан на ответника, претендиращ права по пар. 4 и сл.ПЗР на ЗСПЗЗ, отрицателният установителен иск против ползвателя е допустима форма на защита /така в Решение № 62 от 09.02.2012 г. по гр.д.№ 294/2011 г. на ВКС, І г.о., Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д.№ 2006/2013 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 68 от 13.06.2011 г. по гр.д.№ 791/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.Определение № 225 от 15.05.2020г. по гр.дело № 3710/2019г. на ВКС ,IIг.о. и др./.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства, че:

Ищеца А. Н. Д. е наследник по закон на А. С.П., починал на 01.09.1972г. удостоверение за наследници л. 10-11 от дело.

–

С Решение № 12240/07.08.1996г. на ПК –Аксаково,издадено въз основа на заявление вх. № 62Е/20.12.1991г. в полза на наследниците на А. С.П. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имоти, в т.ч. на вписан под № 5 имот/ заявен под № 25 /- лозе от 2,8дка, шеста категория, находящ се в терен по пар. 4 на с.

Доброглед, м-ст Стари лозя.

Ответника П. Д. се легитимира като собственик на процесната недвижимост въз основа на договор за покупко- продажба от 14.05.2013г., обективиран в нотариален акт № 3

83/14.05.2013г. видно от който П. Е. Г.а и Г. А. Г. са продали на ответника 700 кв.м. от поземлен имот целият с площ 780кв.м., находящ се в СО“Доброгледски лозя“, в землището на с.Доброглед, общ.Аксаково, представляващ планоснимачен номер № 278 в едно с всички насаждения в имота.

С констативен нотариален акт № 1 9/19.04.2007г. том II-к, рег. № 2852, дело № 189/2007г., на нотариус П. Д.а при условията на пар. 4 ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на Г. А.

Г. и П. Е. Г.а върху имот с площ от 700кв.м.ид.ч. целият с площ от 780кв.м. находящ се в землището на с. Доброглед м-ст Доброглед представляващ имот пл. № 278 по КП от 1988г. при граници имоти № 277, 279, 281 и път. 12,

По делото е представена цялата преписка по предоставяне правото на ползване на имот № 501.278 по ПНИ СО“Доброглески лозя“,с.Доброглед , общ.Аксаково – л.116-125 от дело.

Съгласно Удостоверение № 817/10.04.1990г. с ПМС 26 на МС на Отечествения фронт от 1987г. –л.91 и л.124 от дело и Решение № 26/22.03.1990г. на ИК на ОбНС Аксаково, на Г.

Г. е било предоставено право на ползване на земеделска земя от 700кв.м. представляващо парцел 278 в землището на с. Доброглед при граници имоти 281, 277, 279 и път.

По направено от ищеца оспорване автентичността на подписа на кмета на общината положен в това удостоверение и писмо на ДА Архиви, че протокол № 26/22.03.1990г. на ИК на ОбНС не е постъпвал за съхранение, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК.

От неоспореното заключение на в.л. по допусната съдебно- почеркова експертиза, което съда кредитира се установява, че действително подписът на инж. Т. положен в документ за кмет на община Аксаково, не е изпълнен от него, поради което първоинстанционния съд е изключил Удостоверение № 817/10.04.1990г. с ПМС 26 на МС на Отечествения фронт от 1987г. –л.91от дело от дело, като неистински документ.

По делото е представен протокол на комисия от 21.03.1990г., обективиращ взето решение за предоставяне право на ползване на Г. Г. в землището на с. Доброглед под № 44 – л.185 от дело.

С молба от 28.05.1997г. Г. Г. е поискал от кмета на Община Аксаково да изкупи предоставената му за ползване земеделска земя, за което през 1992г. е бил подал молба.