Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1380 от 21.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17696/2025
Вид
Решение № 1380
Подписан
21.04.2026
В сила
29.05.2026
Състав
КРИСТИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА-ПАПАЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 355, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110217696 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“, ЕООД, ЕИК ***, срещу наказателно постановление № 583829-F608921 от 21.06.2021 г., издадено от Директор на Офис „***“ в ТД на НАП, с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.

5, ал. 4, т. 2 КСО.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Сочи се, че атакуваният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон.

Алтернативно се излага, че неправилно не е приложен чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. В., която поддържа изложените в сезиращата жалба доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, представлява се от юрк. К., моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Сочи, че безспорно е установено извършването на нарушението, като се излагат доводи, че закъснението за подаване на декларацията е значително – след повече от 11 месеца. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното 1 наказателно постановление, намери, че са налице основанията за неговата отмяна.

С атакуваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на „***“, ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, което се твърди да е извършено на 26.02.2020 г.

Съдът счете, че в настоящия случай е изтекла абсолютната погасителна давност з а реализиране на административнонаказателното преследване за това нарушение и същото е погасено по давност, поради което на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна.

С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете разновидности - давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. В този смисъл за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 ЗАНН/ следва, че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.

Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в чл. 80 НК. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК следва да се прилага във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК или в случая абсолютната погасителна давност е 4 години и половина, считано от датата на довършване на деянието /чл. 80, ал. 3 НК, вр. чл. 11 ЗАНН/. С изтичането й по закон се изключва и административнонаказателното преследване, и отговорността по чл. 6 ЗАНН, тъй като извън него същата не може да се осъществява.

В настоящия случай нарушението е извършено на 26.02.2020 г., а давностният срок за реализиране на административнонаказателната отговорност е изтекъл на 26.08.2024 г., поради което и съдът е длъжен да съобрази този факт към датата на постановяване на своя акт.

По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

При този изход на спора, право на разноски има въззникът-жалбоподател, който претендира такива и е представил доказателства да е сторил разноски, а именно - договор за правна защита и съдействие и разписка, от които е видно, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева /204, 52 евро/, поради което и искането е основателно. Направеното от страна на въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото уговорената сума от 400 лева /204, 52 евро/ е в минималния предвиден в чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 583829-F608921 от 21.06.2021 г., издадено от Директор на Офис „***“ в ТД на НАП, с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „***“, ЕООД, ЕИК ***, сумата от 400 лева /204, 52 евро/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3