Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 376 от 16.05.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 220/2025
Вид
Определение № 376
Подписан
16.05.2025
В сила
16.05.2025
Състав
Аделина Тушева, Таня Живкова, Александра Нанова

Цитирани разпоредби

  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83,ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Монтана, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500220 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна частна жалба, подадена от Р. Б. И. чрез пълномощника адв. И. срещу Разпореждане № 449/29.01.2025 г. , постановено по гр.д.№ 2662/2024година по описа на Районен съд Лом, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от ДТ.

Жалбоподателят твърди,че определението не е мотивирано,като съдът въобще не е обсъдил представените доказателства относно имотното състояние на ищеца . Моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно и освободи ищеца от заплащане на ДТ.

Съдът след като обсъди доказателствата по делото и като разгледа жалбата по реда на чл.278 от ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл.275 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна,като съображенията за това са следните:

Пред Районен съд гр.Монтана е образувано гр.д.№ 262/2024година по предявен иск от от Р. Б. И. чрез адв. И. против „К. „ ЕАД и „А.“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за кредит и Договор за поръчителство .

Съдът е оставил без движение исковата молба, като е постановил същия да внесе ДТ в размер на 250,74 лв.

Постъпила е молба от ищеца ,придружена с Декларация за семейно, материално и имотно състояние.

С атакуваното разпореждане съдът е оставил тази молба без уважение, като не е изложил никакви мотиви.

Въпреки липсата на такива, съдът намира атакуваното разпореждане за правилно,като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК съдът освобождава ищеца от заплащане на ДТ,като съобрази доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

1

Видно от представената Декларация,ищецът реализира месечни доходи в размер на 1500 лв. Същият има дете на 7 години. Не са представени никакви други доказателства относно влошено здравословно състояние ,задължения за издръжка на други лица . В жалбата се твърди, че ищецът изплаща задължения по кредити в размер на 600 лв. всеки месец, но липсват доказателства в тази насока.

Възможността на ищеца да заплати дължимата ДТ се преценява и като се съобрази размера на същия с получаваните доходи.

Ищецът е предявил два иска за обявяване на нищожност.

По отношение на първия иск дължимата ДТ е в размер на 120 лв.-същият следва да се определи само върху главницата на договора /в тази насока Опр. № 134/22.01.2024 год. по ч.т.д. № 1958/2023 год., ВКС, І ТО се приема, че: „Понятието „цена на иск” е нормативно определено в чл. 68 ГПК и това е паричната оценка на предмета на делото, като в отделните точки на ал. 1 на чл. 69 ГПК нормативно са установени конкретни размери на цената на исковете. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска е стойността на договора. В своята константна практика (напр. решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о.и др.), ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която съвпада със стойността на договора.“).

Вторият договор е Договор за поръчителство, който не е представен по делото и към момента не може да се прецени за каква стойност е същия и каква е дължимата ДТ,но процесуалният представител е посочил,че същия е с цена 2320,99 лв.Дори и изчислена върху тази сума, ДТ е в размер на 93 лв.,т.е общата ДТ възлиза на 213 лв.Така опредЕ.та сума не е прекомерна с оглед реализираните доходи и предвид изложените по-горе съображения съдът намира,че ищецът е в състояние да заплати същата.

Предвид горното съдът намира атакуваното разпореждане за правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

С оглед горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖАВА Разпореждане № 449/29.01.2025 г. , постановено по гр.д.№ 2662/2024година по описа на Районен съд Лом, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от ДТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Делото да се върне на Районен съд Лом за продължаване на съдопроизводствените действия/проверка за редовността на исковата молба/.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3