Решение № 859 от 03.11.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 859 гр. Благоевград, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20251210100953 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т със седалище и адрес на управление гр. С представлявано от управителя Спротив „П със седалище и адрес на управление гр. Б, представлявано от управителя Д Твърди се, че със заявка-договор за транспорт № 0000004246 от 07.11.2024г. ответното дружество „ПЕ възложило на „Т срещу възнаграждение за извършване на международен автомобилен превоз на стоки от Испания до България, в която са уговорени съществените елементи на превозния договор: дата на товарене, товарен пункт, разтоварен пункт, описание на товара, транспортно навло и платец на навлото и условия на плащане, с цената на транспортната услуга е 1400 лв. без ДДС или 1 680 лв. с ДДС и е платима от „П Сочи се, че за удостоверяване на превоза на 08.11.2024г. в Испания е съставена международна автомобилна CMR-товарителница, като превозът е осъществен и товарът е доставен на получателя без забележки и рекламации на 17.11.2024г., като за уговореното навло ищецът издал фактура № 0000000158 от 19.11.2024г. за сумата 1 680 лв., която сума сочи, че не му е платена до датата на депозиране на исковата молба. С оглед на горното, се иска от съда да осъди „П „Р да заплати на „Т“ ЕООД, ЕИК гр. Сосумите: - сумата от 1 680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лв., представляваща неплатена превозна цена за извършена транспортна услуга (международен превоз на стоки) по ф - ра № 0000000158 от 19.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до датата на окончателното й плащане; сумата от 58, 52 лв. (петдесет и осем лв. и 52 ст.), представляващи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на исковата молба.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, ответното дружество е депозирал писмен отговор. Не се оспорва, че страните имали договорни отношения по повод възложен от ответника към ищеца транспорт на стоки № 4246 от 07.11.2024г. от Испания до България. Излага се, че ищецът не е изпълнил в срока за доставка възложения му транспорт /12.11.2024г./ и в продължение на няколко дни нито ответникът като спедитор, нито получателят на стоката 1 имали контакт с шофьор на транспортната фирма – ищец. Твърди се, че стоката била доставена със закъснение на получателя, чак на 17.11.2024г., което създало предпоставки към „Персонал и Логистика“ ЕООД да бъдат отправени претенции на получателя на стоката на неустойки по заявка договора за транспорт № 4246 от 07.11.2024г. Излага се, че от ЧСИ Вполучили искане за запор на банковите сметки на ответното дружество по образувано от ищеца изп. дело и издадена в негова полза обезпечителна заповед № 311/03.04.2025г. за сумата от 1730, 25 лева, като се твърди, че веднага след получаване на писмото на 28.04.2025г. превели доброволно дължимата сума в размер на 1730, 25 лева, за което се представя вносна бележка. Твърди се, че доколкото ответното дружество е заплатило изцяло сумата, предмет на гр.д. № 953/2025г. по описа на БлРС преди ответното дружество да е узнало за висящото гражданското производство в Районен съд- Благоевград, поради производството по делото следва да бъде прекратено, като бъдат присъдени разноски на ответника.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 372, ал. 1 вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ, във връзка с чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване да докаже наличието на облигационна връзка с ответника по сключен с последния договор за международен превоз, за който е издадена процесната фактура; ищецът следва да докаже изпълнение на задълженията му на превозвач по договора - осъществен превоз/транспорт, предмет на договора по посочената дестинация; предаването на товара на местоназначението, както и да докаже вземането си по основание и размер.

По иска за мораторна лихва ищецът следва да установи падежа на задълженията, периода на забавата и размера на претенцията.

Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане по процесната фактура на претендираните суми, както и възраженията си.

Не се оспорва от ответника, че със заявка-договор за транспорт № 0000004246 от 07.11.2024г. ответното дружество „П възложило на „Т срещу възнаграждение за извършване на международен автомобилен превоз на стоки от Испания до България. Ответникът не оспорва по същество претенцията на ищеца, но не е заявил, че признава иска.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител потвърждава извършеното от ответника плащане на 28.04.2025 г. в размер на 1730, 25 лева, което покрива главницата от 1 680, 00 лева и част от лихвата в размер на 50, 25 лева. При това ищецът не поддържа иска за заплащане на главницата от 1 680, 00 лева по фактура № 158/19.11.2024 г. Поддържа иска за лихва, тъй като част от нея в размер на 50, 00 лева е платена след образуване на делото, както и главницата е платена след образуване на делото, претендира остатъка от лихвата до 14.04.2024 г., както е изчислена в исковата молба в размер на 8, 27 лева след приспадане на платените 50, 00 лева и лихва за периода от 15.04.2025 г. до датата за плащане 28.04.2025 г. 8, 90 лева – или поддържа иска за лихва общо за 17, 17 лева.

След проведеното по делото открито съдебно заседание, а именно на 07.10.2025г. в 17.04 часа ответникът е наредил сумата от 17, 17 лева на ищеца, за която се поддържа иска в първото по делото съдебно заседание от ищеца – видно от представеното по делото преводно нареждане на 08.10.2025г.

Ответникът не оспорва исковете – предмет на производството, като е заплатил сумата от 1730, 25 лева на 28.04.2025г. и сумата от 17, 17 лева, която ищецът е претендирал след това плащане от 28.04.2025г. – на 07.10.2025г. в 17.04. часа след проведеното по делото 2 открито съдебно заседание.

При това исковете – предмет на производството следва да бъдат отхвърлени, доколкото процесните вземания са погасени чрез реално изпълнение от ответника.

По разноските:

Текстът на чл. 78, ал. 2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което независимо от извънсъдебното поведение на ответника преди узнаване за делото, когато той не признава иска, то той дължи и съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК (арг. от Определение № 330 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г). В хипотезата при която ответникът плати в хода на производството претендираните от него с исковата молба суми, за ищеца остава възможността да оттегли или да се откаже от предявения от него иск и производството по делото да бъде прекратено или да получи от съда решение, с което предявеният от него иск да бъде отхвърлен. Независимо от направения от ищеца избор на възможно процесуално действие, последиците свързани с отговорността за разноски за ответника следва да бъдат идентични. Релевираното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца е неоснователно, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Или на ищеца се следват претендираните по списъка по чл. 80 ГПК разноски включващи и разноските по обезпечително производство – по ч.гр.дело № 18559/2025г. по описа на СРС и тези за внесена държавна такса по настоящото дело при образуването му.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т със седалище и адрес на управление гр. представлявано от управителя С срещу „П, със седалище и адрес на управление гр. Б представлявано от управителя Д искове с правно основание чл. 372, ал. 1 вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ, във връзка с чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: - сумата от 1 680 (хиляда шестстотин и осемдесет) лв., представляваща неплатена превозна цена за извършена транспортна услуга (международен превоз на стоки) по ф - ра № 0000000158 от 19.11.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до датата на окончателното й плащане; сумата от 58, 52 лв. (петдесет и осем лв. и 52 ст.), представляващи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до датата на исковата молба, поради погасяването им чрез плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК "П, със седалище и адрес на управление гр.

Б представлявано от управителя Д да заплати на „Т, със седалище и адрес на управление гр.

С представлявано от управителя С сумата в размер на 1 126, 20 лева съдебни и деловодни разноски от които 509, 00 - разноски по обезпечително производство – по ч.гр.дело № 18559/2025г. по описа на СРС и 617, 20 лева – разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3

4