Решение № 9 от 17.06.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№9 гр. К. , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деян Г. Събев

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова в присъствието на прокурора Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.) като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215100600076 по описа за 2021 година С Присъда № 260031/12.03.2021 г., постановена по НОХД № 74/2021 г., К.йският районен съд е признал подсъдимия Г. З.. Й. от гр.К. за виновен в това че на 16.11.2020 г. в гр.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество- хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 34,0% тегловни процента с нетно тегло 0,44 грама, поради което и на основание чл.354а, ал.3 т.1, във вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години и 6 месеца, както и наказание ,,глоба” в размер на 2000лв. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и е осъдил подс.Г.Й. да заплати направените по делото разноски.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Г.Й. – адв.С.С. от АК - К., в която се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Моли, първоинстанционната присъда да бъде изменена, като деянието на подсъдимия бъде преквалифицирано в престъпление по чл.354а ал.5 от НК и на основание чл.78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба” – 1000 лева. В жалбата се твърди, че са налице предпоставките, които да квалифицират деянието като „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, тъй като количество наркотично 1 вещество – 0.44 грама морфин било сравнително малко, доброволното му предаване от подсъдимия след лично съобщаване на полицейските служители, че в негово държане се намират забранени вещества, обстоятелството, че е предназначено за лична употреба, чистото съдебно минало на дееца, добрата му характеристика, трудова заетост и липса на противообществени прояви можело да се направи извод, че извършеното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. По отношение на дееца, можело да се направи извод, че извършеното деяние се явява изолиран случай. Цялостната преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия като личност, както и тези относно моралната укоримост на извършеното, давали основание за извод, че същото се отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от същия вид, което определя квалификацията му като „маловажен случай”. В подкрепа на изложеното е цитирана и практика на ВКС.

В съдебно заседание защитникът на подс.Й. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, както и поддържа направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда с преквалификация на деянието на подсъдимия в такова по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК и налагане на наказание по реда на чл.78а от НК - „глоба” в размер на 1000 лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. изразява становище, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна. Твърди, че наложеното на подсъдимия Г.Й. наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца.

Счита, че не са налице обстоятелства, които да обосновават квалифициране на случая като „маловажен”. Всички изроени от защитата обстоятелства, съдът ги взел предвид и отчел като смекчаващи вината на подсъдимия. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна, мотивирана и законосъобразна.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице – упълномощен защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Г.Й. обвинение, като е събрал необходимите, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което във въззивното производство не се е наложило извършването на процесуално - следствени действия в тази връзка. Въз основа на събраните на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното съдебно следствие 2 доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Г. З.. Й. е роден на **,**,****г. в гр.К., живущ в гр.К., български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

На 16.11.2020г. била получена оперативна информация в ОДМВР- К., че лице с имена Г. З.. Й. държи в себе си наркотични вещества. Бил сформиран екип от полицейски служители, при което свидетелите И. А. и Г. С. тръгнали на обход в централната градска част на гр.К.. Около 16 часа този ден на улица „М." до детска градина „Ч.” в гр.К., двамата служители на ОДМВР- К.- А. и С., установили подсъдимия Г.Й.. Била му извършена проверка на документи, при което деецът представил личната си карта, от която се убедили в самоличността му. Попитали го дали държи в себе си забранени вещи и предмети, и след положителен отговор от страна на дееца Й., го поканили за извършване на проверка в сградата на ОДМВР- К.. Там свидетелят И. А., в присъствието на колегата си А. Г., извършил обиск по реда на ЗМВР на подсъдимия Г.Й.. При него се установило, че в левия джоб на якето си деецът Й. държи кафеникаво на цвят прахообразно вещество в пет станиолови обвивки, поставени в найлоново пликче. При извършения наркополеви тест намереното вещество у дееца реагирало на наркотично вещество от вида хероин.

Подсъдимият Г.Й. обяснил, че намереното вещество е за негова лична употреба.

Видно от заключението на назначената и изготвената по делото физико- химическа експертиза обективирана в Протокол за извършена експертиза № 621/ 07.12.2020г. от вещото лице Й. Й., представеното за изследване вещество съдържа хероин с активен наркотичнодействащ компонент диацетилморфин 34,0 тегловни процента с нетно тегло 0,44 грама.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен начин на база на: свидетелските показания на И. А., Г. С. и А. Г., както от писмените доказателства- Протокол за обиск на лице от 16.11.20202г., Протокол за оглед на веществени доказателства от 17.11.2020г. и фотоалбум към него, два броя писма от Заместник- министъра на земеделието, храните и горите от 24.11.2020г. и на Заместникминистър на З.авеопазването от 01.12.2020г., както и заключението на вещото лице Й. Й. по извършената физико- химическа експертиза ведно с разпита му в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е квалифицирал деянието, осъществено от подс.Г.Й., като престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК - на 16.11.2020 г. в гр.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично веществохероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 34,0% тегловни процента с нетно тегло 0,44 грама, поради което го е признал за виновен в извършване на това престъпление от обективна и субективна страна. Съдът е приел също, че в случая наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността на 3 подсъдимия обстоятелства – добри характеристични данни, чистото му съдебно минало и съдействието при извършената проверка на инкриминираната дата, като отегчаващи обстоятелства е приел, че липсват, поради което го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” към предвидения в закона минимум, а именно за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години и 6 месеца на основание чл.66 ал.1 от НК, както и е наложил на подсъдимия и наказание „глоба” в размер на 2 000 лв.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел, че всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и изграждат една безспорна и логична житейска ситуация, като същите не се оспорват, поради което ги е кредитирал. Всъщност, макар подсъдимият да не е дал подробни обяснения, той се е признал за виновен, като е заявил, че е наркозависим и намереното у него наркотично вещество е за негова лична употреба. По делото няма спор относно така установената фактическа обстановка, както няма спор и относно авторството на деянието на подсъдимия, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината при осъществяването му.

Настоящата инстанция намира, че от установената фактическа обстановка по делото е безспорно установено наличието на обективния елемент от разглеждания престъпен състав – държане на високорисково наркотично вещество – хероин от страна на подс.Г.Й., на процесните дата и място, без същият да е имал надлежно разрешително за това по ЗКНВП.

В тази връзка, въззивният съд споделя изцяло коментираните от районният съд обективни признаци на описаното деяние, както и безспорно установената субективна съставомерност на деянието – извършването на същото от подсъдимият от субективна страна, при форма на вината - пряк умисъл, поради което не е необходимо преповтарянето им.

Предвид данните по делото, въззивният съд обаче счита, че направеното оплакване във въззивната жалба на защитника на подсъдимия - че извършеното от подс.Г.Й. деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК, е основателно.

Аналогичен довод – за това, че осъщественото от подс.Й. деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, е бил правен от защитника на подсъдимия и пред първоинстанционния съд, който го е отхвърлил със слените съображения: обществената опасност на престъплението не била по-ниска в сравнение с другите такива престъпления, поради количеството на намереното наркотично вещество, което надвишавало значително това за еднократна доза; вредното въздействие върху човешкия организъм, което оказвал хероина; както и с оглед зачестилите случаи точно на този вид престъпления в обществото и възходящата тенденция в разпространението на това деяние сред младите хора, то била налице завишена морална укоримост към извършеното. Поради изложеното, районният съд е приел, че не са налице условията на маловажен случай съгласно чл.93 т.9 от НК.

Настоящата инстанция намира, че изложените съображения в тази връзка от първоинстанционният съд и направените изводи относно липсата на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 354а ал.5 от НК, т.е. за приложението на закон за по-леко 4 наказуемо престъпление, представляващо „маловажен случай”, са необосновани и незаконосъобразни. Това е така, по следните съображения: Съгласно правната теория и съдебната практика, „маловажен случай” по смисъла на разпоредбата на чл.93 т.9 от НК е налице тогава, когато извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При тази преценка, правният извод на съда трябва да има комплексен характер. Следва да бъдат отчетени механизма на извършеното престъпление, липсата или незначителността на вредните последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца при извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, отражението и последиците от поведението на дееца за обществото, както и личните му характеристични данни. Престъпленията, регламентирани в разпоредбата на чл.354а от НК, имащи за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, са считани като такива със завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на защита обществените отношения, свързани с общественото З.аве, както и с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и в насоченост към лица в незряла възраст и на общественоопасния резултат, които обстоятелства законодателно са отчетени с предвидените за тези престъпления нелеки санкции. В тази връзка не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд относно количеството на държаното от подс.Й. наркотично вещество, което значително надвишавало това за една доза. Това е така, тъй като количеството е по-малко от половин грам – 0.44 грама, като в теорията и практиката няма прието количество за една доза. В случая количеството на наркотичното вещество следва да се отчита като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, занижаващо съществено обществената опасност както на деянието, така и на дееца.