Решение № 260129 от 16.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

260129

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив, 16.11.2020 година

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при секретаря Милена

Левашка, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 40 по описа за

2020 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, постъпила в съда на 17.01.2020 год., подадена от Ф.Р.С. против Застрахователно дружество „Бул Инс” АД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 05.12.2018 год. на път между гр. Съединение и с.

Голям чардак, водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ **** СН е навлязъл частично в лентата за насрещно движение и по този начин е предизвикал произшествие с лек автомобил „Тойота Халукс“ с рег. № РВ **** МР, управляван от В.С., който загубил контрол върху автомобила и се ударил в крайпътно дърво.

Пътник в автомобила, управляван от С., била ищцата Ф.С..

При произшествието тя получила няколко сериозни телесни увреждания.

Била приета по спешност в Отделение по ортопедия и травматология при „УМБАЛ Св.

Георги“ ЕАД. Установило се, че има счупвания в няколко области на горни и долни крайници /закрито/ – счупване на горното рамо на лява срамна кост на таза; счупване на лявата голямопищялна кост в областта на ставната повърхност в коляното и счупване на горния край на лявата малкопищялна кост, изкълчване на капачката на лява колянна става; счупване с разместване на лява лакетна кост в долната трета. Под обща анестезия ѝ била извършена операция с поставяне на канюлирани винтове, които били на стойност 1 580 лв., заплатени от ищцата.

В резултат на уврежданията ищцата претърпяла болки и страдания с голям интензитет. Възстановяването ѝ продължавало и до днес. Лечението и възстановяването на С., с оглед възрастта ѝ /79 години към момента на произшествието/, било тежко. Изпитвала ежедневни болки, не можела да се движи и обслужва сама, в т.ч. за задоволяване на елементарни функционални нужди.

Обездвижването ѝ я лишавало от каквито и да е социални контакти извън общуването с децата ѝ, които ѝ помагали и се грижели за нея.

Настъпването на произшествието се дължало на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“. В уточняваща молба ищцовата страна заявява, че не ѝ е известно дали по образуваното досъдебно производство има привлечен обвиняем и дали обвиняемият е предаден на съд.

По отношение на водача на лек автомобил с рег. № РВ **** СН била налице валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. На 07.05.2019 год. ищцата отправила до застрахователното дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение за вреди, но ответното дружество не изпълнило произтичащите от договора задължения, напротив отказало да стори това с писмен отказ от 09.05.2019 год.

Ф.С. се позовава на нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ и моли съда да постанови решение, с което осъди Застрахователно дружество „Бул Инс” АД да ѝ заплати обезщетения за претърпените вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди, както следва:

1. Обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 120 000 лева, частично от общодължимата сума от 160 000 лв., ведно със законната лихва от 09.05.2019 год. /датата на отказа на застрахователното дружество да изплати обезщетение/ до окончателното плащане;

2. Обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 580 лева, съставляващи разходи за проведеното оперативно лечение, заплатени лично от С., ведно със законната лихва от 09.05.2019 год. /датата на отказа на застрахователното дружество да изплати обезщетение/ до окончателното плащане.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52, чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.

Ответникът Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.

Заявява, че не може да вземе отношение по наличието на застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като от копието от протокола за ПТП, представено с исковата молба, било нечетливо.

Твърди, че не е осъществен деликт. Оспорва се описания механизъм на произшествието. Единственото доказателство за него бил протокол за ПТП с пострадали лица, който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Предвид функционалната свързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, оспорва се да е налице деликтен фактически състав, в т.ч. противоправност и вина в поведението на водача на посоченото МПС. Твърди се, че събитието е случайно по см. на чл. 15 НК. При липса на акт по чл. 300 ГПК, твърденията на ищеца за претърпени вреди, произтекли от непозволено увреждане, подлежали на пълно главно доказване.

Въведено в процеса е възражение за съпричиняване /възражение с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД/.

Дори да се установяло виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Фолксваген“, то настъпилите за Ф.С. вреди не били единствено резултат от това противоправно поведение, те били резултат и от поведението на самата пострадала, която е пътувала без поставен предпазен колан, в нарушение на нормативните изисквания на ЗДвП. Ответникът счита, че степента на приноса ѝ е 90% и настоява обезщетението да бъде намалено.

Оспорват се и твърденията за настъпване на описаните в исковата молба телесни увреждания, както и че те са резултат от реализираното произшествие. Оспорват се и описаните болки и страдания, които според ответника се дължат на предходни заболявания и вече проявили се хронично-дегенеративни изменения, от които С. е страдала преди произшествието. Оспорва се твърдението оздравителният процес да е бил продължителен, а евентуално, по-дългата продължителност на процеса се дължала на неспазване на лекарските предписания и на несвързаните с процесното събитие предходни заболявания.

Оспорва са размера на исковата претенция, като неотговаряща на критериите по чл. 52 ЗЗД.

Оспорва се претенцията за законна лихва върху обезщетенията. Признава се, че дружеството е било сезирано с претенция за изплащане на обезщетение, но тя не съдържала всички посочени реквизити, в т.ч. банкова сметка ***, което според чл. 380, ал. 3 КЗ имало последиците на забава на кредитора и застрахователят не дължал лихва.

Поради изложените съображения се настоява исковете да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни, а при условията на евентуалност – размерът им да бъде намален.

Допълнителна искова молба не е подадена от ищеца в срока за това – препис от отговора е връчен на пълномощника му на 25.06.2020 год.

Законовият двуседмичен срок за отговор е изтекъл на 09.07.2020 год.

По предварителните въпроси:

Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени процесуално допустими искове. Преди образуването на делото към застрахователя е била предявена претенция, в съответствие с чл. 498, ал. 3 КЗ.

Възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат са своевременно въведени в процеса от ответника, същите подлежат на разглеждане, като правната им квалификация е по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Въз основа на становищата на страните като безспорно между тях е отделено обстоятелството, че преди завеждането на делото ищцата е отправила писмена претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.

На базата на изявлението на пълномощника на ответника, направено в първото по делото съдебно заседание, за безспорно между страните е прието и наличието на застрахователно правоотношение по отношение на л.а. с рег. № РВ **** СН към датата на произшествието – 05.12.2018 год.

ОКРЪЖЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

В процедурата по размяна на книжа не е било изложено твърдение за наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд досежно деянието на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ **** СН.

Съдът служебно е изискал данни за висящността на досъдебно производство № 429/2018 год., за образуването на което се съдържат в представения протокол за ПТП, а впоследствие е изискал и НОХД № 356 / 2020 год. по описа на РС – Пловдив, което е приложено по настоящото дело.

Установява, че с протоколно определение от 27.01.2020 год. наказателният съд е одобрил споразумение, с което С.Б.Й. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. А, вр. ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 05.12.2018 год. на път ПДВ 2340, в землището на с. Голям Чардак, при управление на МПС – л.а.

„Фолксваген Голф” с рег. № РВ **** СН, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на повече от едно лице, като в частност на ищцата Ф.Р.С. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горно рамо на лява срамна кост на таза, счупване на лявата голямопищялна кост в областта на ставната повърхност в коляното и счупване на горния край на лявата малкопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник /за около четири месеца/ и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване с разместване на лявата лакътна кост в долната трета, причинило трайно затрудняване на ляв горен крайник /за около 3-4 месеца/, като е избягал от местопроизшествието.

Според разпоредбата на чл. 383 НПК одобреното от съда споразумение има силата на влязла в сила присъда. Поради това и на основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено, както изрично е посочил и в доклада по делото, че лицето С.Й., при управление на посоченото МПС, е причинил на ищцата описаните три средни телесни повреди – фрактури на таз, ляв долен крайник и ляв горен крайник. Въз основа на акта на наказателния съд, не подлежат на доказване в настоящия процес, имащ за предмет гражданските последици от престъпното деяние: виновното и противоправно поведение на Й., посочените три телесни повреди за С. и причинно-следствената връзка между деянието на Й. и посочените в одобреното споразумение телесни увреждания, респ. тези обстоятелства не подлежат нито на оспорване, нито на опровергаване в хода на настоящото дело.

От представената епикриза, издадена от

Отделение по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Каспела” в периода от датата на произшествието – 05.12.2018 год. до 19.12.2018 год. /15 дни/ Ф.С. е била на болнично лечение в посоченото лечебно заведение. Приета е била непосредствено след произшествието в тежко общо състояние, с оплаквания от болки в областта на лявото коляно и лявата предмишница. Посочено в епикризата е, че С. е претърпяла оперативна интервенция под обща анестезия. При лечението на фрактурата на подбедрицата са били поставени два канюлирани винта. Другата фрактура е била фиксирана чрез плака с шест отвора и шест винта. Поставени са били гипсови имобилизации. Като усложнение е посочено настъпването на респираторни нарушения, но състоянието е било преодоляно в ОАИЛ. При изписването на пациентката е предписано продължаване на антитромботичната терапия за срок от 25 дни, сваляне на конците след 14 дни и болнична рехабилитация.

Според медицински протокол на ЛКК от

11.12.2018 год. С. е била в увредено общо състояние. Заемала принудително положение в леглото; самостоятелната походка е била невъзможна. Поради това й е отпуснат антидекубитален дюшек и комбиниран стол за тоалет, които са закупени на 21.12.2018 год., видно от представената фактура.