Решение № 984 от 06.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3519/2026
- Вид
- Решение № 984
- Подписан
- 06.07.2026
- Състав
- Доника Илиева Тарева - Пехливанова
Цитирани разпоредби
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 23 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 313 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 984 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330203519 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 10218215, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който А. В. В. е санкционирана с глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят, А. В. В., представляван от адв. Л. Г., оспорва правилността и законосъобразността на ЕФ и моли за неговата отмяна.
Разноски не се претендират.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Електронният фиш е издаден за това, че на 05.01.2025г., в 21:17 часа в 1 град Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 72, при ограничение на скоростта от 50км/ч., МПС с рег. № ********, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 68 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 18 км/ч. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 120ссе0.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал.
3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. На посоченото статично изображение по достатъчно ясен начин се вижда номерът на заснетия автомобил.
Следва да се съобрази и че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС в реално време. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.
Същата информация се черпи и от служебно известната на съда инструкция за експлоатация на АТСС (общодостъпна на сайта на ОД МВР), от която е видно, че: според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер; според т.5.4 при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ; пак според т.5.4 от инструкцията, всяко статично изображение се състои от две компоненти: снимка и текстова част, съдържаща информация за автоматично разпознатия номер и метаданни за нарушението.
В Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е предвидено за всяко използване на АТСС да се съставя протокол по образец, като съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите 2 изисквания за неговата законосъобразност. В процесния случай по преписката е приложен такъв.
Същевременно в протокола по чл. 10 от Наредбата, изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис и саморъчно изписване на имената на удостоверилия го полицейски служител, като верността на удостоверяването е под страх от наказателна отговорност за невярно деклариране по чл. 313 НК.
Подобно нормативно изискване, чието спазване е удостоверено, правилото на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., според което: е
„При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта“.
В ЕФ подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца - чл. 21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимата скорост на движение.
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик на МПС.
В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол: нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в 3 удостоверението за одобрен тип; техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 120ссе0, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г., като проверката е извършена от институт извън системата на МВР, а именно БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ. В протокола не са налице несъответствия и той по достатъчно надежден начин удостоверява техническата изправност на АТСС; приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя; надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити; в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата. Същият извод се прави и при съобразяване на приложената по делото инструкция за експлоатация на АТСС.
Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен състав констатира, че в конкретния случай са налице основания за ревизиране на обжалване на процесния ЕФ, макар в жалбата да няма възражения в тази насока, но доколкото съдът е длъжен да извърши служебна проверка в цялост. В конкретния случай ЕФ е издаден за извършено нарушение в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7352927/27.02.2024 г. В тази връзка съдът констатира, че по отношение на повторността, към настоящия момент, е настъпила законодателна промяна.
Така, съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Казано по друг начин, отпаднала е повторността при нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Предвид настъпилата законодателна промяна, и спазвайки принципа на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятната за нарушителя 4 разпоредба, следва да се измени издадения електронен фиш на основание чл.
63, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като е налице еднородност на обстоятелствата по нарушението, което позволява да се извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак „повторност“ и да се приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 2, т. 23 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишението на скоростта. Разпоредбата на чл.182, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лева за водач, който превиши разрешената скорост в населено място от 11 км/ч до 20 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 18 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер, а именно 50 лева или в еврова равностойност 25,56 евро.
С оглед изложеното обжалваният ЕФ следва да бъде изменен, като се извърши преквалификация на основанието за налагане на административно наказание, като наложената с него санкция се намали на 50 лева с приложение на нормата на чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
По въпроса за разноските:
Съобразно изхода на спора, на страните се дължат разноски по съразмерност. Видно е, че в конкретния случай такива се претендират единствено от въззиваемата страна. Като прецени фактическата и правна сложност на делото, извършените действия от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в размер на 70.00 евро, от които, предвид частичната основателност на жалбата, в полза на ОД на МВР-Пловдив да се присъдят 35,00 евро.
Ето защо ПРС, IV н. с.,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 10218215, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който А. В. В., с ЕГН: ********** е санкционирана с глоба в 5 размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на санкция в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП и НАМАЛЯВА наложеното административно наказание „глоба“ от 100.00 лева на 50.00 лева с еврова равностойност 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/.
ОСЪЖДА А. В. В., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив сумата от 35,00 евро /тридесет и пет евро/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по съразмерност за производставото пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6