Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2687 от 15.07.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 10567/2020
Вид
Решение № 2687
Подписан
15.07.2022
В сила
13.03.2025
Състав
Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.227, ал.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2687 гр. Пловдив, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. А. при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Веселин Пл. А. Гражданско дело № 20205330110567 по описа за 2020 година

Предмет на делото са субективно съединени искове по чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС.

Ищец Д. ИВ. Т. чрез адв. Ст. А. поддържа с искова молба вх. № 49853/24.08.2020г. и допълнителни уточнителни молби, че в режим на СИО със съпруга си Г.С.Т. придобиват въз основа на покупко-продажба от дата **** жилище/апартамент който представлява СОС с идентификатор №**** по действащата КК и КР на гр. Пловдив с площ от 90.40 кв.м с административен адрес: гр. П., ул. ***№** ведно с 5,759 % ид.части от общите части на сградата, които представляват 12.60 кв.м. от РЗП на общите части на сградата, ведно с изба № 16 в сутеренния етаж с площ от 7,18 кв.м, ведно с 5,759 % ид.части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор №******, в който е построена сградата както и гараж № **, който представлява СОС с идентификатор № ***** с площ от 25.43 кв.м. ведно с 1.592% ид.части от общите части на сградата, които представляват 3.48 кв.м. и 1.592% ид.части от правото на собственост върху описания по-горе поземлен имот с идентификатор № *****.

Твърди се в исковата молба, че срещу Г.Т. било образувано изп. дело № ****по описа на ******. като принудителното изпълнение било насочено към ½ ид.част от гореописания апартамент и гараж с което СИО била прекратена по отношение на тези имоти/.

С Постановление за възлагане от 12.04.2010г. в сила от 25.05.2010г. ½ ид.част от правото на собственост върху имотите било възложено на Н. А. Н..

Срещу ищцата Д.Т. също било образувано друго изп. дело № ****** като 1 принудителното изпълнение било насочено към останалата ½ ид.част от процесния апартамент № ** и гараж № *** като с Постановление за възлагане от**** в сила от *** вписано в Служба Вписвания – П. на ***** собствената на ищцата ½ ид.част от правото на собственост върху имотите било възложено на Н. А. Н..

На **** Н.Н. и съпругата му Н. ИВ. Н. продали процесния апартамент и гараж на ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. за което бил оформен нот. акт № ***** Междувременно с влязло в сила на *** Решение № ***** по гр..д № 2576/2011г. на ПОС вписано в Служба вписвания – П. на ***** било отменено Постановление за възлагане недвижим имот от ****на ***** по повод на подадена жалба от „**** “ ЕАД с оплаквания приети от Окръжния съд за основателни затова, че банката не е била надлежно уведомена за обявената публична продан на ½ ид.част от гореописаните имоти.

Според ищцата поради отмяната на Постановлението за възлагането на недвижим имот от***** на **** ответниците Н. ИВ. Н. и Н. А. Н. не са придобили правото на собственост от 1/2 ид.част от процесцните имоти и не са могли да ги прехвърлят на правоприемниците - ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. по сключен между тях договор за продажба от**** оформен в нот. акт № *****

Ето защо се иска да се признае за установено по отношение на ответниците Н. ИВ.

Н., Н. А. Н. и ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П., че ищцата е собственик на 1/2 ид.част от процесните имоти както и да бъдат осъдени ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. да предадат владението на ищцата върху тези имоти.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответниците Н. А. Н. и Н. ИВ. Н. чрез адв. К.К. не оспорва фактите, че с Постановление за възлагане от **** на***** по изп. дело № **** Н.и са придобили собствеността върху ½ ид.част от процесните апартамент и гараж, както и че на **** продават на ответниците Т.П. и П.П. целият апартамент и гаража тъй като другата ½ ид.част са придобили преди това. Не се оспорва и обстоятелството, че с Решение по гр.д. № **** на ПОС в сила от**** Постановлението за възлагане е отменено, което обаче не влияело върху придобитите права от Н.и тъй като това производство е едноинстанционно, Решението не се ползва със СПН, отмяната ползва единствено жалбоподателя, а и към момента на образуването му Н.и вече са продали процесните имоти на другите ответници Т.П. и П.П..

Заявяват се твърдения затова че ответниците П.и са получили владението и че са добросъвестни владелци като са придобили собствеността, която понастоящем, с предявените искове, се оспорва въз основа на добросъвестно 5-годишно давностно владение, тъй като това владение не е било изгубвано, нито смущавано или отблъсквано, респ. не е имало основание за прекъсване или спиране на тази давност. Иска се отхвърлянето на предявения иск.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. оспорват предявения иск по чл. 108 ЗС. Поддържа се, че съдебното решение с което е отменено Постановлението за възлагане е вписано в Имотен 2 регистър след датата на изповядване на сделката от **** поради което им е непротивопоставимо. Правата придобити от праводателите им са въз основа на основание, което е възникнало преди отмяната на Постановлението за възлагане, а тази отмяна има действие занапред.

Процесният апартамент е основно жилище за ответниците и същите заявяват, че са го придобили въз основа на 5-годишно добросъвестно давностно владение по чл. 79, ал.2 ЗС.

Иска се отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното.

Между страните по делото няма спор, а и несъмнено от приобщените писмени доказателства се установява, че ищцата Т. заедно със съпруга Г.Т. придобива в режим на СИО въз основа на покупко-продажба от дата **** правото на собственост върху процесния апартамент и гараж.

Установено е че срещу Г.Т. било образувано изп. дело № ******* като принудителното изпълнение било насочено към ½ ид.част от гореописания апартамент и гараж с което съпружеската общност с ищец Т. по отношение на тези имоти била прекратена. С Постановление за възлагане от **** в сила от **** ½ ид.част от правото на собственост притежание на Г.Т. върху тези имотите било възложено на Н. А. Н..

Срещу ищцата Д.Т. също било образувано друго изп. дело № ***** като принудителното изпълнение било насочено към останалата ½ ид.част от процесния апартамент № ** и гараж № ** като с Постановление за възлагане от**** в сила от **** вписано в Служба Вписвания – П. на **** собствената на ищцата ½ ид.част от правото на собственост върху имотите било възложено на Н. А. Н..

Няма спор и затова че на ***** Н.Н. и съпругата му Н. ИВ. Н. продали процесния апартамент и гараж на ответниците Т. Н. П. и П. Ф. П. за което бил оформен нот. акт № *** вписан на същата дата в Служба вписвания – П..

С влязло в сила на ***** Решение №**** по гр..д № ****** на ПОС вписано в Служба вписвания – П.на ***** било отменено Постановление за възлагане недвижим имот от ****на **** по повод на подадена жалба от „*****“ ЕАД с оплаквания приети от Окръжния съд за основателни затова, че банката не е била надлежно уведомена за обявената публична продан на притежаваната от ищцата ½ ид.част от гореописаните имоти.

Следователно, първият спорен по делото въпрос е за правното действие на отмененото Постановление за възлагане от ****.

Настоящата инстанция категорично застъпва становището, че с отмяната на Постановлението за възлагане собствеността върху процесните имоти се връща към ищеца Т. длъжник по изп.дело като в случая от юридическа страна тази отмяна извършена с Решение № *** по гр..д № **** на ПОС лишава купувача по публичната продан от 3 придобитите от него права още от момента на посочената дата в акта за влизането в сила на ****

Вписването на жалбата за отмяна на Постановлението за възлагане подадена от **** ЕАД би имало единствено оповестително значение, но не и оповестително-защитно действие по смисъла на чл.114 буква „а“, изр. второ ЗС, тъй като оповестително-защитното действие на вписването е предвидено само в изрични предвидени от закона случай – например: чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД и др. В случая законодателно не е предвидено, че отмяната на постановление за възлагане би било противопоставимо само ако третото лице е придобило правото на собственост от купувача по публичната продан след отбелязване жалбата за отмяна. Ето и защо отбелязването на жалбата за отмяна не може да промени фактът, че щом бъде отречено купувачът по публичната продан да е придобил собствеността, то се отричат и правата на третото лице купувач независимо от неговата добросъвестност. Тъй като третото добросъвестно лице има противопоставимост на правата си само в случаите на оповестително-защитното действие на закона.

В тази връзка следва да се посочи, че сделката от ***** между Н.и като продавачи, които се легитимират до размера на ½ ид.част от процесните имоти въз основа на Постановлението за възлагане от ***** и купувачите П.и , не могат да формират противопоставимост на правата им спрямо правата на ищеца, тъй като правото на собственост никога не е напускало неговия патримониум, респ. никога не е влизало в патримониума на Н.и, а от там и последващите приобретатели Т.. Да се приеме противната теза, първо би означавало да се разшири оповестително-защитното действие на отбелязванията на жалбата за отмяна на Постановлението за възлагане за което няма легална опора, второ да се поставят в опасност правата на действителния собственик от множество прехвърлителни сделки с участващите трети лица, които да имат противопоставимост базирана на защитното действие на вписването, което пък в конкретния случаи дори не е задължително, трето защитното действие е отклонение от принципа Nemo dat quod non habet – никой не може да прехвърли повече права от колкото има, респ. с отпадане правата на праводателя, отпадат правата на правоприемника. И именно поради колизията между интереса на действителния собственик и интереса на третия добросъвестен купувач законодателят само в изчерпателно предвидените от закона случаи предпочита интереса на третото лице с оглед стабилността на гражданския оборот и създава противопоставимост на правата му в случаите в които тези права са придобити преди отбелязване на исковата молба.

Ето защо третите лица биха имали противопоставимост само ако изрично законът го предвижда, а не по силата на правоприлагането по аналогия, тъй като правоприлагането по аналогия би довело до случаи в които процедурата и резултатът от отмяната на възлагателното постановление би се обезсмислила с поредица от прехвърлителни сделки.

Или казано по друг начин - атакуваното постановление за възлагане не е имало прехвърлителен ефект по отношение правото на собственост върху процесните недвижими имоти, респективно купувача на публичната продан Н.Н. не е придобил правото на 4 собственост върху тези имоти / в този смисъл и Oпределение № 473/30.10.2020г. по гр.д. № 1969/2020г. на ВКС с което не е допуснато до касационно обжалване Р ешение № 167 от 7.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1602 по описа за 2019 г. на Окръжен съд съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 1540 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 3483/2018 г. на Районен съдПловдив/.

Предвид на гореизложеното по отношение на ответниците Н. А. Н. и Н. ИВ. Н. ищцата Д. ИВ. Т. се явява собственик на ½ ид.част от процесния апартамент и гараж.

Вторият основен спорен въпрос по делото касае възражението на ответниците П.и за придобиването на имотите въз основа на добросъвестно 5-годишно давностно владение.

Възражението е застъпено подробно и в писмена защита вх. № 18247/07.03.2022г. подадено от ответниците Н.и, същите не могат да се бранят с него, но до колкото настоящата инстанция дължи произнасяне по това възражение заявено от ответниците П.и за пълнота на изложението ще вземе отношение и по застъпената в него теза.

Няма спор, че към момента на сделката от ***** ответниците П.и се явяват добросъвестни владелци, тъй като владеят вещта на правно основание годно да ги направи собственик, без да знаят че праводателят им не е собственик. Към дата **** не е било отменено Постановлението за възлагане поради което и обективно приобретателите по тази сделка не са знаели, че купуват имотите от несобственици. Правното основание е годно – покупко-продажба оформена в нотариален акт, а относно факта на установеното владението, настоящата инстанция кредитира показанията на разпитания по делото св. П. К., която познава ответниците и знае, че живеят в процесното жилище от пролетта на **** г.