Решение № 22868 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22868 гр. С 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело № 20241110100565 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ТС” ЕАД излага в исковата молба, че ответниците имат качеството на собственик на топлоснабден имот с адрес гр.С п.к.***, обл.С общ.К*, ж.к.„ББ“, бл ет ап за процесния период. Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на Татяна Ч. Б. с ЕГН:**********, че дължи на „ТС“ ЕАД сумата от 4682,55 лева, от които 4031,60 леваглавница, представляваща стойност на незанлатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до изплащане на вземането, 615,86 лева - мораторна лихва за забава от 1

15.09.2021г. до 11.07.2023г., както и суми за дялово разпределение: 28,98 лева - главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,11 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 11.07.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца. По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.

Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Представен договор за продажба, оформен в нот.акт№184/1993г., с който ответницата продава на сина си топлоснабдения имот и си запазва пожизнено вещно право на ползване върху него. Следователно за процесния период се установява пасивната материално-правна легитимация на ответника и качество клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период. Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се 2 регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТС" ЕАД на клиенти в град С одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери, дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната уредба.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер за целия недвижим имот 4060,58лева главница за топлинна енергия и 28,98лева за дялово разпределение, размерът на лихвата за забава върху главницата за ТЕ е 621,97лева, върху главницата за дялово разпределение 6,11лева. Предвид изложеното се установява, че ответникът има задължение за плащане на посочените от вещото лице суми.

Направено е възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената 3 енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на заявление по чл.410 от ГПК -19.07.2023г.

Съдът приема, че най-старото от процесните вземния от м.05.2020г. не се е погасило по давност към 19.07.2023г., поради което възражението е неоснователно.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 1087,30лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО предявените от „ТС“ ЕАД с ЕИК *** срещу Татяна Ч. Б. с ЕГН:********** обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Татяна Ч. Б. с ЕГН:********** дължи на „ТС“ ЕАД сумата от 4031,60 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до изплащане на вземането, 615,86 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 11.07.2023г., както и суми за дялово разпределение: 28,98 лева - главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,11 лева - лихва за периода от 15.08.2020г. до 11.07.2023г.

ОСЪЖДА Татяна Ч. Б. с ЕГН:********** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „ТС“ЕАД с ЕИК *** направени разноски в размер на 1087,30лева.

4

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис “ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5