Решение № 193 от 03.07.2023, Районен съд - Добрич

Мотиви към Решение № 193 от 03.07.2023г. по н.а.х.д. № 644/2023г. по описа на ДРС

Съдебното производство по н.а.х.д. № 644/2023г. по описа на ДРС е образувано въз основа на Постановление на Добричка районна прокуратура, с което се прави предложение за освобождаване на Е. Ш. М. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК - за това, че на 01.04.2019г. в гр. Добрич, в сградата на ОДМВР - Добрич, съзнателно се ползвал пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Добрич от неистински официален документ - копие на Свидетелство за основно образование препис от № 125587/108-1994 г., peг. № 1197/28.05.1994г., на името на Е. Ш. М., ЕГН ***, на което е придаден вид, че е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му - Директор на Основно училище „Васил Друмев“ с. Орляк, Община Тервел, като предмет на деянието е документ за завършено образование, когато от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като извършеното представлява маловажен случай.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован не се явява.

Надлежно упълномощеният му защитник се солидализира с направеното Предложение за освобождаване от наказателна отговорност, като пледира на обвиняемия да бъде наложено минимално по размер административно наказание, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Преди около двадесет години обвиняемият живеел в гр. Измир, когато позвънил на св. *** М. и го помолил да му вземе дипломата от с. Орляк, защото искал да придобие свидетелство за управление на моторно превозно средство в Турция. Обяснил му, че е завършил само шести клас, но в Турция това било достатъчно за придобиване на съответното свидетелство. Св. *** М. се сдобил от неустановено лице със Свидетелство за основно образование препис № 125587/108-1994г., peг. № 1197/28.05.1994г., на името на Е. Ш. М., ЕГН: *** и го изпратил на обвиняемия в Турция.

На 01.04.2019г. М. посетил сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, и подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС. Към Заявлението с № 87/04.01.2019г. приложил и удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, декларация по чл. 151, ал. 5 и ал.

7 от Закона за движение по пътищата и копие на Свидетелство за основно образование препис от № 125587/108-1994г., peг. № 1197/28.05.1994г., на името на Е. Ш. М., ЕГН ***. Обвиняемият собственоръчно подписал заявлението и декларацията за издаване на СУПМС, както и собственоръчно заверил за вярност с оригинала, копието на свидетелството за основно 1 образование. Документите били приети от св. *** *** *** - системен оператор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Добрич.

Била извършена проверка на Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР гр.

Добрич и РУО - Добрич относно изследване на автентичността на представените документи за завършена степен на образование при издаване на свидетелства за управление на МПС за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г.

Резултатите от проверката послужили за образуване на преписка № 80/2020г. по описа на Окръжна прокуратура - Добрич, изпратена по компетентност и в Районна прокуратура - Добрич.

В хода на досъдебното производство била изискана и приложена справка от директора на Основно училище „Васил Друмев“ с. Орляк, община Тервел, от чието съдържание се установило, че в Книгата за подлежащи на задължително обучение деца и ученици, Е. Ш. М., през учебната 1992/1993г. нямал нанесени оценки, а в графа „Забележки“ било записано „Заминал в Турция“. Това означавало, че ученикът нямал оформен успех за седми клас.

За предходната учебна година - 1991/1992г. Е. М. бил ученик в шести клас. В книгата за вписване на свидетелствата за завършено основно образование за 1993/1994г. Е. Ш. М./ *** не фигурирал. Издадена била диплома с peг. № 1197/28.05.1994г. на лицето ***.

От заключението на изготвената съдебно техническа експертиза се установява, че процесното Свидетелство за основно образование препис № 125587/108-1994г., peг. № 1197/28.05.1994г., на името на Е. Ш. М., ЕГН: ***, издадено от Основно училище „Васил Друмев“, с. Орляк, обл. Добрич е неистински документ.

Посредством заключението на изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза се установява, че ръкописния текст „вярно с оригинала“ и подписът под него са положени от Е. Ш. М., а ръкописният текст в самото свидетелство не е изпълнен от Е. Ш. М. или от *** Али М..

Гореописаната фактическа обстановка се доказва и от показанията на свидетелите *** ***, ***, ***, ***, ***, ***, препис на Свидетелство за основно образование препис от № 125587/108-1994г., peг. № 1197/28.05.1994г. на името на Е. Ш. М., ЕГН ***, на което е придаден вид, че е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му - Директор на Основно училище „Васил Друмев“ с. Орляк, Община Тервел, Заявлението, депозирано от обвиняемия в Сектор „ ПП „ при ОДМВР гр. Добрич на 01.04.2019г., с № 87/04.01.2019г., ведно с удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от Закона за движение по пътищата, както и заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство техническа и графическа експертизи, справка съдимост, характеристични данни.

Съдът при обсъждането на събрания доказателствен материал не 2 констатира наличието на противоречия, тъй като събраните доказателства представят последователно, логично и безпротиворечиво изложение на възприетите от съда фактически обстоятелства по делото.

За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:

Показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство са последователни, логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, който са относими към предмета на доказване. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, поради което и изцяло ги кредитира.

Съдът изцяло дава вяра и на събраните чрез писмени доказателствени средства доказателства, тъй като са надлежно оформени и удостоверяват извършените при спазване на съответните процесуални изисквания, процесуални действия.

Настоящият състав дава изцяло вяра на изготвените от компетентни вещи лица, притежаващи необходимите умения и знания в своята област и при използване на съвременни научни методи, обективни и пълни експертни заключения.

Предвид горното съдът прие, че с действията си Е. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като на 01.04.2019г. в гр.

Добрич, в сградата на ОДМВР - Добрич, съзнателно се ползвал пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Добрич от неистински официален документ - копие на Свидетелство за основно образование препис от № 125587/108-1994 г., peг. № 1197/28.05.1994г. на името на Е. Ш. М., ЕГН ***, на което е придаден вид, че е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му — Директор на Основно училище „Васил Друмев“ с. Орляк, Община Тервел, като предмет на деянието е документ за завършено образование, когато от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, и извършеното представлява маловажен случай.

Обект на процесното престъпление са обществените отношения, които установяват реда и начина за използването на документите.

От обективна страна:

Предмет на горепосоченото престъпно деяние е неистински официален документ – копие на Свидетелство за основно образование препис № 125587/108-1994г., peг. № 1197/28.05.1994г. на името на Е. Ш. М., ЕГН ***.

По безспорен начин в хода на съдебното дирене се установи чрез кредитираното заключение на техническата експертиза, че процесния 3 дубликат на свидетелство за завършено образование представлява неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като му е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на Директора на Основно училище „Васил Друмев“ с. Орляк, Община Тервел, а не на това което действително го е съставило – неустановено в хода на наказателното производство лице. По безспорен начин се установи, че процесното свидетелство представлява и официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като би следвало да бъде издаден по установения в закона ред и форма от съответното длъжностно лице в кръга на службата му.

Времето и мястото на извършване на деянието, както и участието на обвиняемия в това деяние са категорично установени, а и не се оспорват от страните.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – М. съзнателно се е ползвал от процесния неистински документ, представяйки го в ПП-КАТ в ОД на МВР гр. Добрич.

От субективна страна:

Деянието е извършено от М. с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

При преценка относно правната квалификация, настоящият състав приема, че извършеното престъпление, представлява маловажен случай с оглед на незначителността на вредните последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца.

В санкцията на правната норма на чл. 308, ал. 4, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е предвидено наказание „ лишаване от свобода „ за срок до две години, което предвижда и чл. 316 от НК, препращайки в случая към санкцията на чл. 308, ал. 4, т. 2 от НК.

Обвиняемият не е осъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел 4 от Общата част на НК, като имуществени вреди в пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили.

Предвид горното и с оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът освободи Е. Ш. М. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба” в минималния, предвиден от законодателя размер, което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия извършител са невисоки – обвиняемият е с добри характеристични данни и няма образувани други досъдебни производства в ОД на МВР гр. Добрич, което мотивира съдът да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява, като поправянето и превъзпитанието на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минималното по размер административно наказание 4

“глоба”, а именно 1000 лв.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди М. да заплати сторените по делото разноски в размер на 246.94лв. по сметка на ОДМВР гр.

Добрич.

По изложените съображения, съдът постанови Решението си.

Председател:

/М. Кирчева /

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Добрич, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20233230200644 по описа за 2023 година и въз основа на събраните по делото доказателства и закона РЕШИ:

ПРИЗНАВА Е. Ш. М. - ***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че на 01.04.2019г. в гр. Добрич, в сградата на ОДМВР - Добрич, съзнателно се ползвал пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Добрич от неистински официален документ - копие на Свидетелство за основно образование препис от № 125587/108-1994 г., peг. № 1197/28.05.1994г., на името на Е. Ш. М., ЕГН ***, на което е придаден вид, че е издадено от длъжностно лице в кръга на службата му — Директор на Основно училище „Васил Друмев“ с. Орляк, Община Тервел, като предмет на деянието е документ за завършено образование, когато от дееца за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като извършеното представлява маловажен случай - престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. с ал.