Решение № 287 от 12.01.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 287

Бургас, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ административно дело № 20257040701964 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на В. К., гражданин на Украйна, [ЛНЧ], подадена чрез упълномощен представител адв. О., АК-Бургас, срещу Заповед № ЗСПД/Д-А/15504/01.10.2025г., издадена от К. К. – началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ му е отказано отпускането на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, за детето В. К..

Жалбоподателят излага оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната й и се претендират разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен представител адв. О., който поддържа жалбата.

Ответникът – Началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, редовно призован, не изпраща представител, в писмено становище взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е образувано по подадено от В. К. заявление-декларация по чл. 10а от ЗСПД с вх. № ЗСПД/Д-А/15504/18.09.2025г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист. Становището на длъжностното лице, разгледало заявлението е, че заявителят не отговаря на условията по чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като членовете на семейството са граждани на Украйна, като няма сключена спогодба между България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца. По така подаденото заявление е постановена от началника на СЗ към ДСП - Бургас оспорената Заповед № ЗСПД/Д-А/15504/01.10.2025г. Обективираният в нея отказ за отпускане на еднократна помощ за ученици е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и липсата на сключена спогодба с Република България за изплащане на семейни помощи за деца.

Съдът, при извършената проверка по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗСПД – от Началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, упълномощена със Заповед № 0201-РД01-0271/19.07.2024г. Съставена е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотивиране на отказа по смисъла на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 10 от ЗСПД.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 03.10.2025г. лично, а жалбата е депозирана пред Административен съд – Бургас на 17.10.2025г.

Настоящият съдебен състав констатира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семейства, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разноските в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

По делото не се спори, че жалбоподателят е украински гражданин, че детето е записано във втори клас, живее постоянно в страната заедно със семейството си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Според чл. 3, т. 5 от Закона за семейните помощи за деца право на семейни помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Не се спори, че между Р България и Украйна няма договор относно семейните помощи за деца. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани на които е предоставена временна закрила.

В чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано, че чужденците които пребивават в България, имат всички права и задължения според конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори с изключение на тези за които се изисква българско гражданство. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила, каквато е предоставена на жалбоподателката, имат право на социално подпомагане. Законът за социалното подпомагане изрично урежда правото на социални помощи на чужденците, ползващи се от временна закрила – чл. 2, ал. 6 във вр. с ал. 3 от ЗСП. Семейните помощи са вид социални помощи – средства, целта на които е да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата полагащи грижи за тях, да допълват или заместват собствените доходи и да задоволяват основни потребности.

Настоящата инстанция приема, че е налице друг закон по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително и тези за социалните и семейни помощи. Според решение № 3/27.06.2.0213 г. на Конституционния съд, постановено по конституционно дело № 7/2013 г., помощите за деца по ЗСПД биха могли да се разглеждат като елемент на социалното подпомагане. По замисъла си семейните помощи за деца са особен вид социални помощи, който се различава от социалните помощи в системата на социалното осигуряване. Затова следва да се приеме, че Закона за убежището и бежанците е друг закон по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците с предоставена временна закрила в Република България, включително тези за социално подпомагане. Жалбоподателят и неговата дъщеря имат статут на предоставена временна закрила и по отношение на тях е приложимо правилото на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Последният закон е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на лица по определен отделен признак, а именно лица с чуждо гражданство и предоставена закрила.

На следващо място, цитираната норма на чл. 3, т. 5 ЗСПД не е съобразена с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Нормата на чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставена международна закрила, се определят съобразно националното право. Съгласно § 2 на разпоредбата, възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. В този смисъл семейните помощи за деца следва да се разглеждат именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход и като едно от основните обезщетения, които не подлежат на ограничаване.

С оглед изложеното обжалваният отказ за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД, като постановен в противоречие с материалния закон, се явява незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по-горе указания по прилагане на закона, в определен срок, съгласно правилото на чл. 174 АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. На основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в полза на адвокат О., съгласно представения договор за правна помощ и списъка по чл. 80 ГПК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро (превалутирана стойност на 400 лева), за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

На основание изложеното и чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 от АПК и чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, Административен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/15504/01.10.2025г., издадена от К. К. – началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на началник СЗ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за ново произнасяне по заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-А/15504/18.09.2025г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас, подадено от В. К., съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Агенция социално подпомагане - София да заплати на адвокат Д. Г. О., личен № **********, с адрес в [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, сумата от 204,52 евро (превалутирана стойност на 400 лева) за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Съдия: