Решение № 151 от 27.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пловдив, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000629 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 9 от 18.01.2024г., постановено по т.д. № 172/2022г. по описа на ОС ***, с което са отхвърлени предявените от К. Н. Н., ЕГН ********** и Н. И. Н. ЕГН ********** и двамата от гр. П., обл. ***, ул.

Х.Д. № 11 против „Първа инвестиционна банка“ АД ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 111п искове за установяване недействителност на договорна ипотека, учредена с НА № 82, том ІІ, рег. № 3359, н.д. № 232/17.07.2019г. на Нотариус Н.М.Т. с рег. № *** при НК и район на действие РС П., вписан с вх. Рег. № 975/17.07.2019г., акт № 29, том 1, н.д. № 539/2019г. в СВ гр. П., в частта и по отношение на имотите в т.2.1, т.2.2 и т.2.3.

Решението е обжалвано от К. Н. Н., ЕГН ********** и Н. И. Н. ЕГН ********** и двамата от гр. П., обл. ***, ул. Х.Д. № 11, чрез адв. Б. Д. с твърдения за неправилност, необоснованост и като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, а искането е обжалвания съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което 1 предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна – „Първа инвестиционна банка“ АД ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 111п е депозирала отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата като неоснователна.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване предметните предели на въззивното обжалване намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от К. Н.

Н., ЕГН **********, Н. И. Н. ЕГН ********** и двамата от гр. П., обл. ***, ул. Х.Д. № 11 и „КНН“ ООД, ЕИК 112625683 със седалище и адрес на управление гр. П., обл. ***, ул. Х.Д. № 11 против „Първа инвестиционна банка“ АД ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 111п субективно активно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 170 ЗЗД за обявяване за недействителен договор за учредяване на ипотека, обективиран в Нотариален акт № 82, том ІІ, рег. № 3359, н.д. № 232 от 17.07.2019г. по описа на Нотариус Н.М.Т. с рег. № *** при НК и район на действие РС П., вписан с вх. Рег. № 975 от 17.07.2019г., акт № 29, том 1, н.д. № 539/2019г. в СВ гр. П..

Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 16.07.2019 г. между ищците, в качеството им на ипотекарни длъжници – първите двама от тях и „КНН“ ООД - кредитополучател и „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитодател е сключен договор за револвираща кредитна линия № 046СLR-S – 000005 № 172, по силата на който ответника се е задължил да предостави на кредитополучателя кредитна линия в размер на 900 000 лв.. За обезпечаване вземанията на банката ищците са учредили договорна ипотека върху собствени недвижими имоти, за което е съставен Нотариален акт № 82, том ІІ, рег. № 3359, н.д. № 232 от 17.07.2019г. по описа на Нотариус Н.М.Т. с рег. № *** при НК и район на действие РС П., вписан с вх. Рег. № 975 от 17.07.2019г., акт № 29, том 1, н.д. № 539/2019г. в СВ гр. П.. Твърдят, че вземанията по договора за револвираща кредитна линия са обявени за предсрочно изискуеми и по образуваното изпълнително производство е насочено принудително изпълнение - насрочена е публична продан на ипотекираните в полза на банката недвижими имоти, както и че с решение № 610 от 23.05.2022г. по т.д.

2

№ 1945/21г. по описа на СГС, ТО, VІ-16 състав по отношение на „КНН“ ООД е открито производство по несъстоятелност, дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността на предприятието, а производството по делото е спряно. Като сочат, че учредената договорна ипотека е недействителна, съгласно чл. 170 ЗЗД, тъй като от една страна е налице липса на тъждество на ипотекираните имоти и тези, собствени на ищците, която е последица от несъответствията между квадратурите на недвижимите имоти, описани в документите за собственост и в договора за учредяване на ипотека, а от друга е налице неяснота относно размера на вземането на ответника за лихва, който не е уточнен, а бланкетно е препратено към лихвен процент, базиран на спестяванията за лева /СЛП/, ищците настояват да бъде постановено решение, с което да бъде обявена за недействителна учредената договорна ипотека с Нотариален акт № 82, том ІІ, рег. № 3359, н.д. № 232 от 17.07.2019г. по описа на Нотариус Н.М.Т. с рег. № *** при НК и район на действие РС П., вписан с вх. Рег. № 975 от 17.07.2019г., акт № 29, том 1, н.д. № 539/2019г. в СВ гр. П..

С определение № 327 от 18.11.2022г. производството по предявения от „КНН“ ООД /н./ ЕИК 112625683 иск за обявяване недействителност на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в Нотариален акт № 82, том ІІ, рег. № 3359, н.д. № 232 от 17.07.2019г. по описа на Нотариус Н.М.Т. с рег. № *** при НК и район на действие РС П. и по отношение на ПИ с идентификатор № ***, ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** всички по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П. е прекратено като процесуално недопустимо. Това определение е стабилен съдебен акт.

Ответникът – „Първа инвестиционна банка“ АД ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 111п в срока за отговор е депозирал такъв, с който оспорва исковете като процесуално недопустими, евентуално като неоснователни.

Възражението за недопустимост е обосновано с факта, че имотите, върху които е учредена оспорената ипотека не са собственост на ищците, тъй като са били предмет на принудително изпълнение и са възложени на трето лице с постановление за възлагане от 05.08.2022г., влязло в сила на 02.11.2022г..

Евентуално и в случай, че съдът приеме иска за процесуално допустим, 3 оспорва и твърденията за недействителност на договора като сочи, че имотите, предмет на ипотеката са идентични с тези, собствени на ищците, а наличието на разлики в площта им се дължи на промени в недвижимите имоти, отразени при заснемането им в кадастъра и не се отразява на тяхната идентичност с тези по документите за собственост, легитимиращи ищците като собственици на същите имоти. Като неоснователно е определено и следващото наведено възражение за недействителност на договора като твърдението е, че вземането за лихва е достатъчно индивидуализирано в раздел V, т.12 от договора и не е налице неяснота относно същото.

В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва наведеното възражение, че предявения от физическите лица иск е недопустим, като твърди, че постановлението за възлагане е влязло в сила след подаване на исковата молба, по която е образувано производството, а освен това същото не касае имотите, собствени и ипотекирани от ищците - физически лица за обезпечаване вземания на ответника. Освен това твърди, че дори и да се приеме, че ищците са загубили правото си на собственост върху процесните имоти, то това не би се отразило на правния им интерес от предявените искове за недействителност на учредената договорна ипотека. Подържа твърденията за това, че не е налице „тъждественост“ на имота по смисъла на чл. 170 ЗЗД, като сочи, че имотите не съответстват на действително съществувалите недвижими имоти към момента на учредяване на ипотеката. Подържа и възражението, че размера на вземането за лихва не е нито определен, нито определям, което сочи на недействителност на договора за ипотека, тъй като е налице неяснота на обезпеченото вземане.

От ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който подържа заявените в отговора възражения и конкретно това за недопустимост на иска по отношение на ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.1., тъй като тези недвижими имоти на принадлежат на ищците – ипотекарни длъжници.

Възразява и на твърдението на ищците, че несъответствието в площта на имотите е основание да се приеме, че същите са не са тъжедествени по смисъла на чл. 170 ЗЗД, като твърди, че за индивидуализацията на един имот от значение е не само площта, а и неговите граници, в които тази площ 4 пространствено се разполага.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предмет на въззивното производство е решението на ОС ***, с което е разгледан иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 170 ЗЗД на ипотекарни длъжници срещу Банката, след като е прекратено производството по отношение на същия иск, предявен от кредитополучателя и по отношение на учредена ипотека върху негови недвижими имоти, в която част определението е стабилизирано. Оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, противно на възраженията на жалбоподателите физически лица, тъй като от една страна развитите подробни съображения за неправилност на акта за прекратяване, при положение, че същия е стабализиран не могат да бъдат коментирани, а от друга, дори и да бъдат споделени, то не могат да обосноват недопустимост на решението, тъй като страните не са задължителни другари. Касае се за субективно активно съединени искове, които имат за предмет прогласяване за нищожна на договорна ипотека учредена върху недвижими имоти, собственост на всеки от дължниците – главен и ипотекарни длъжници, като сочените пороци на сделката би могло да бъдат налични по отношение на част от имотите, в който смисъл да бъде постановено и различно съдебното решение. В конкретният случай е налице обикновено другарство, тъй като не е налице неразделност и общност на делата на отделните другари – липсата на тъждество на ипотекираните имоти би могла да бъде налична само при някои от имотите, собственост на ищците, съответно този порок би могъл да отстъства при друга част от тях, което ще обоснове различни решения. Изводът е, че оспореното съдебно решение е валидно и допустимо, поради което и следва да се рагледат останалите наведени доводи, каещи неговата неправилност.

Няма спор между страните, че на 16.07.2019г. между ищците, в качеството им на съдлъжници, „КНН“ ООД - кредитополучател и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор за револвираща кредитна линия, по силата, на който Банката предоставя на кредитополучателя кредитна линия в размер на 900 000 лева на траншове, допълнително одобрени от Банката и 5 индивидуално договорени между страните, като могат да бъдат ползвани от кредитополучателя за инвестиционни цели, оборотни нужди, за плащане по нареждане на кредитополучателя на банкови гаранции и открити акредитиви и не само – чл.4 и при условията, посочени в последния. Страните са уговорили, че средствата по кредитната линия се усвояват с всяко извършено усвояване по съответните траншове – чл.5.1, а за ползваната кредитна линия кредитополучателят и съдлъжниците се задължават да заплащат на банката годишна съставна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/ в лева, прилаган от Банката, увеличен с надбавка от 4.2573 пункта, но не по – малко от 4.5 % - чл.12. За обезпечаване вземанията на Банката по предоставената кредитна линия – главница по предоставени траншове, респ. издадени банкови гаранции/открити акредитиви, лихви /вкл. лихви за забава/, такси, комисионни и разноски, съгласно настоящия договор съдлъжниците К. Н. Н. и Н. И. Н. учредяват първа по ред договорна ипотека върху три недвижими имота – чл.26.