Решение № 4492 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4492 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330104556 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от М. И. С., ЕГН: **********, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 21 от ЗПК и чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от сключения между страните договор за паричен заем ** г. са нищожни поради противоречив със ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 745, 68 лева, представляваща заплатена без основание сума за такса експресно разглеждане на документите по сключения между страните договор, както и сумата от 496,86 лева, представляваща сбор на платени без основание суми по клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение по сключения между страните договор.

Ищцата излага, че на ** г. сключила с ответника процесния договор за заем, по силата на който й била предадена сумата от 1200 лева, при лихвен процент в размер на 40,32 %, ГПР 49,38%, при срок на погасяване 78 седмици, общата сума за погасяване, без допълнителните такси и неустойки, възлизала на 1608,36 лева. Сочи се, че в договора за заем била уговорена допълнителна такса в размер на 745,68 лева за услуга за експресно разглеждане на документи за паричния заем, а съгласно чл. 5, ал. 2 от договора при непредставяне на обезпечение ищцата дължала неустойка в размер на 496,86 1 лева, разсрочена на равни части и дължима с погасителните вноски. Твърди се, че към момента на предявяване на исковата молба всички суми по договора са погасени от ищцата, а посочените две клаузи са недействителни.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Моли се за тяхното отхвърляне и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца М. С. и „Вива Кредит“ АД е сключен Договор за паричен заем *** по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1200 лева. С клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса в размер на 745, 68 лева. В чл. 1, ал. 4 от Договора е предвидено, че таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем ще се заплаща разсрочено на равни части и ще се включва в размера на погасителните вноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от процесния договор, в случай на неизпълнение на задължението на ищеца да предостави обезпечение, посочено в договора, същият дължи неустойка в размер на 496, 86 лева, която се разсрочвала и заплащала на равни части към всяка от погасителните вноски.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски 2

(т.11) .

Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Същевременно, посочването на по - нисък от действителния ГПР освен, че представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, поради и което и на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Щом целият договор е недействителен, от това следва, че са недействителни и клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от същия, което обосновава основателност на предявените установителни искове.

По отношение на осъдителните искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Видно от представената на л. 32 – 35 от делото справка за изплатени суми от договора, представена по делото от самия ответник, която 3 представлява по своята същност признание на неизгодни за ответника факти, ищцата е заплатила по договора сума в общ размер на 2850, 90 лева при чиста стойност на кредита – 1200 лева. Предвид обсоятелството, ч е настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 1200 лева, а всички останали суми над главницата са заплатени при начална липса на основание.

Ето защо, основателни се явяват и предявените осъдителни кондикционни искове.

По разноските:

По предявените първоначални установителни искове, на ищеца се следват разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, които възлизат в размер на 100 лева – държавна такса. Ще следва да се осъди ответникът „Вива Кредит“ АД на основание чл. 77, ал. 1 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив и сумата от 100 лева, представляваща разноски за държавна такса, която е останала несъбрана по делото.

В полза на адв. Д. Г. от АК – Л. следва да се присъди възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство по предявените искове в общ размер на 400 лева. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът съобрази изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), съгласно което установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

Определяйки размера на дължимото възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдВ, съдът съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното само едно открито съдебно заседание, обстоятелството, че пълномощникът на ищеца не се е явил на него, огромния брой идентични дела пред РС – Пловдив, както и формираната богата съдебна практика по казуса.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. И. С., с ЕГН: ********** и „Вива Кредит“ АД, с ЕИК: 207343548, че клаузите на чл.

1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от сключения помежду им Договор за паричен заем ***, предвиждащи заплащане на сумата от 745, 68 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документите, както и заплащане на сумата от 496, 86 лева, представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение СА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ на основание чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с ЕИК: 207343548 да заплати на М. И. С., 4 с ЕГН: ********** сумата в размер на 745, 68 лева /седемстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза на чл. 1, ал. 3 от сключения помежду им Договор за паричен заем ***

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с ЕИК: 207343548 да заплати на М. И. С., с ЕГН: ********** сумата в размер на 496, 86 лева /четиристотин деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза на чл. 5, ал. 2 от сключения помежду им Договор за паричен заем ***

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вива Кредит “ АД, с ЕИК:

207343548 да заплати на М. И. С., с ЕГН: ********** сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 77, ал. 1 ГПК „Вива Кредит “ АД, с ЕИК:

207343548 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата в размер на 100 лева /сто лева/, представляваща държавна такса в производството.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с ЕИК: 207343548 да заплати на адв. Д. Г. от АК – Л., с личен № ***, със служебен адрес: **** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на ищеца М. И. С., с ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.