Решение № 160 от 30.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Смолян, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500221 по описа за 2024 година за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 77/28.03.2024 г. по гр.дело № 413/2023 г. Маданският районен съд признава за установено в отношенията между В. С. К. и „Ю. Б.“ АД-гр. С., че сключеният между В. К. и „БНП П. П. Ф. С.А. клон Б.“ Договор за потребителски паричен кредит от 21.07.2021 г. е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С решението също така „Ю. Б.“ АД-гр. С. е осъдена да заплати на В. К. сумата от 390,48 лева направени по делото разноски; а на адв. М. В. М., от АК П. - сумата от 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „Ю. Б.“ АДгр.С., чрез юрк.М. М., с искане да бъде отменено и исковете на В. К. – отхвърлени, както и да се присъдят на банката разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание за банката-жалбоподател, редовно призована, не се явява представител. С изпратена писмена молба представителят юрк.М. М. поддържа жалбата и представя списък на разноските.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата В. С. К., чрез пълномощника си адв.М. М., оспорва жалбата и моли решението да се потвърди, както и да се присъдят 1 разноските, в това число – възнаграждение на адв.М. по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника и адв.М. М. жалбата се оспорва с допълнително писмено становище, като се представя и списък на разноските.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Дори да се приеме, че в чл.2 от договора за кредит между К. и „БНП П. П.

Ф. С.А. клон Б.“/чието търговско предприятие е прехвърлено на „Ю. Б.“ АД/ са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, последният не е действителният, поради което в договора липсва задължителен реквизит, изискван от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – годишен процент на разходите.

Напълно правилно Маданският районен съд приема, че застрахователната премия в размер на 348 лв. не следва да се включва като главница по кредита, а като разход по кредита, макар сумата за нея да е дадена в заем на В. К., заедно с останалите 3 000 лв.

Това е така, защото застрахователната премия не отива за задоволяване нужди на самата кредитополучателка, а за покриване на допълнителен разход за нея, наложен и от кредитодателя, който иначе не би и отпуснал кредита.

Не би могло да се приеме, че, при заем от 3 000 лв., В. С. би се нагърбила да вземе още 348 лв./почти 12 процента от същинската главница/ и да плаща и върху тях възнаградителната лихва от 33,99 %, ако това не е задължително условие за отпускане на кредита. Ето защо, записване в Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, че за отпускане на предложения заем или усвояването му при предложените условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, изобщо не означава, че на практика кредиторът не изисква задължителното сключване на застрахователен договор, за да отпусне заем. Именно обсъждането в съвкупност на всички клаузи на процесния договор за кредит с конкретните параметри с всички останали, събрани по делото доказателства, категорично потвърждава извода, че, за да получи заем при тези условия, кредитополучателят трябва да направи посочената застраховка „Защита на плащанията“.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че липсата на задължение за кредитополучателя на сключи договор за застраховка се потвърждавала от правната природа на съглашението за застраховка, чийто пряк предмет бил свързан с нарушаване на неимуществени блага, свързани с живота, здравето, телесната цялост и работоспособност на застрахованото лице, което като вторична последица би могло да доведе до невъзможност от заплащане на вноски по договора за кредит; като имущественото благо било вторично и не било пряк предмет на застрахователното обезщетение. Именно при преценката на предмета на това правоотношение се доказва категорично, че, ако не се направи подобна застраховка, кредит няма да бъде отпуснат.

2

Чл.382, ал.1 КЗ предвижда, че, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице – длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. В случай че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, ако не е уговорено друго, тя е равна на непогасената част от главницата, за обезпечението на която е сключен застрахователният договор, заедно с непросрочените лихви. Когато дължимото обезщетение или застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят размера на непогасената част от задължението по изречение първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. По повод изплащането на обезщетение по застраховка по изречение първо длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението.

Както е посочено и в Информационния документ за застрахователен продукт от БНП П. К., на л.30 от делото на РС, застраховката „защита на плащанията“ е застраховка за обезпечение на потребителски паричен кредит „Класик“ и „Автокредит“, отпуснат от БНП П. П. Ф. С.А. клон Б.“, и предоставя на застрахованите лица закрила при настъпване на изброените рискове/ смърт, инвалидизация над 70 %, продължителни болнични над 30 дни, безработица до 30 дни, хоспитализация над 3 дни със съответни допълнителни изисквания /, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита. Същото е отразено и в чл.1 от ОУ – че застрахова „защита на плащанията“ се сключва при условията на чл.382 КЗ като застраховка за обезпечение на кредит и предоставя на застрахованите лица застрахователна закрила при настъпване на рисковете, посочени в тези ОУ, в резултат на които застрахованото лице реализира загуба на обичайния си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита. Като ползващи лица по застраховката са посочени „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ и застрахованият. Обаче от таблицата за застрахователните суми по Сертификата на л.33 от делото на РС става ясно, че обикновено те са в размер на първоначалния размер на кредита, с някои изключения. Всичко това сочи, че застраховката на практика е задължително условие за отпускане на кредита, тъй като всъщност няма друго обезпечение на кредита.

Маданският районен съд не е приемал, че сумата от 348 лв. може да бъде едновременно и главница, и разход по кредита, а е приел, че следва да бъде разход и, като такъв, да намери отражение в годишния процент на разходите, независимо, че същата сума е отчетена като заета на С., за да бъде платена на свой ред на кредитодателя, който да я преведе на застраховател.

Невярно е твърдението в жалбата, че застраховката „защита на плащанията“ била сключена по желание на В. К., тъй като в договора за застрахователно 3 посредничество между нея и жалбоподателя, се съдържала нейна декларация, съгласно която, при сключване на договора за застрахователно посредничество К. вече била кредитополучател по процесния договор за кредит от 21.07.2021 г., и като такъв, изрично заявявала интерес от покритие на рискове относно възможно настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с нейния живот, здраве и заетост, в резултат от които би могла да претърпи загуба на трудоспособност и/или обичайния й доход, които да повлияят неблагоприятно върху възможността й да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита.

В самия договор за кредит, ч.ІІ, т.3 Условия за усвояване на кредита/Как и кога ще получи парите/, е записано, че, след одобряване на заявление и подписване на договор за кредит, по посочена от клиента банкова сметка, като застрахователните премии се заплащат директно на застрахователя. В последното изречение от декларацията на К. от Договора за застрахователно посредничество е записано, че приема сключването със застрахователите на предложения и договор за застраховане, покриващ рискове съгласно застрахователен/ни сертификат/и № CARU-18717123. Всичко това означава, че договорът се сключва веднага и направо с условието, че включва застраховката, като част от главницата, като кредитополучателят не може да избира дали да сключи застраховката или не.

Този извод не се разколебава от записването в чл.5.6, изр.последно от Общите условия, както и в абзац последен от Информационен документ, че клиентът имал правото да се откаже от застраховката и да получи остатъка от неизползваната застрахователна премия, без това да доведе до каквито и да било промени по параметрите на заема му или начисляване на допълнителни такси.

Жалбоподателят пропуска да цитира целия чл.5.6 от ОУ. Според него, застраховката се прекратява преди изтичане на срока на кредита в следните случаи: при навършване на 75 г. от застрахования по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“, независимо дали е изтекъл срокът на договора за кредит; при смърт на застрахования, при настъпване на риска инвалидизация над 70 %, във връзка с който застрахователите са извършили дължимото застрахователно плащане; при достигане на максималния лимит на застрахователното плащане по всички рискове; при прехвърляне на правата и задълженията по кредита към трето лице; ако застрахованият не плати в уговорените срокове една месечна застрахователна премия и след като изтече 60-дневният период по чл.7 от ОУ, без в този период застрахованият да е платил всички дължими застрахователни премии, при пълно предсрочно погасяване на кредита: с месечни застрахователни премии – от деня на погасяването, при еднократно платена премия – от датата на искането на застрахования за прекратяване на застраховката и за възстановяване на неизползваната част от премията, както и във всички предвидени в КЗ случаи.

Описаното означава, че застрахованият може да поиска възстановяване само на неизползваната част от премията, когато е платена еднократно цялата и то само при условие, че предсрочно е погасил кредита. Това не сочи незадължителност на застраховката поради нескрепяване със санкция на получаването на остатъка от премията, тъй като такава 4 не може да има заради пълното погасяване на заема – поради погасяване на дълга, не е необходимо да съществува и застраховката като обезпечение и съответно – неизползваната част от премията ще се държи вече без основание.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че таксата ангажимент в размер на 2 % от размера на кредита или 60 лв. в случая, също е удържана от размера на кредита, т.е., В. К. е получила всъщност главница в размер на 2 940 лв., както е и записано в ч.ІІ, т.2 като нетна сума за получаване от нея. Тези 60 лв. са наложен от кредитодателя разход, който К. е заставена да направи, като е без значение дали са и отпуснати като кредит от жалбоподателя или ги е платила с други свои средства, след като не отиват в нейна полза.

При изчисляване от въззивния съд посредством Калкулатор.бг на параметрите на кредит с главница от 2 940 лв., два разхода от 348 лв. застрахователна премия и 60 лв. такса ангажимент, с обща сума за връщане 4 762 лв., колкото е записано и в ч.ІІ.6 от договора, срок от 25 месеца и 190,48 месечна вноска, се вижда, че действителният размер на ГПР всъщност е 62.23%, а годишният лихвен процент е 49.37%. Това допълнително потвърждава извода в обжалваното решение, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, защото в него липсва задължителен за валидността му елемент.