Решение № 836 от 04.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Русе, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Й. при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело № 20254520107237 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗС.

Претенцията на ищеца Е. Й. П. се основава на твърдения, че съгласно решение по гр. д. № *** г. имал законен интерес да впише в Службата по вписванията право на собственост върху къща и ниви. Това му било отказано, поради наличие на непогасено публично задължение на ответницата в размер на 300 лв., което било по фиш за превишена скорост на ПП КАТ. Това не било негово задължение, но поради това, че отказът възпрепятствал неговите права заплатил чуждото задължение в размер на 300 лв. като разполагал с платежен документ за плащането. По този начин в полза на ответницата била налице пряка имуществена полза. Счита, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради което претендира за осъждането на ответницата да му заплати посочената сума в размер на 300 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.

С оглед изложените фактически твърдения и формулирания петитум /искане/ съдът квалифицира иска правно по чл.59 от ЗЗД.

Ответницата Б. Й. Т. оспорва иска. Счита, че не е налице неоснователно обогатяване. Нямала влязло в сила задължение за неплатен фиш, т.к. никога не била получавала посочения електронен фиш и той не бил влязъл в сила. С оглед на това задължението не било установено по основание и размер. Не можело да се иска принудителното му събиране не само от нея, а и от трето лице. Така заплащайки задължението на своята сестра ищецът я е лишил от възможност да го оспорва, при положение, че не и било съобщено. Счита, че никой не е длъжен да заплаща задължение на друго лице освен в случаите, в които са му вменени по закон или с пълномощно.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявеният иск е за неоснователно обогатяване поради плащане на чужд дълг.

Съгласно трайната съдебна практика - Решение № 54 от 4.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1588/2024 г.; Решение № 303 от 31.05.2018 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 826/2016 г.; Решение № 261432 от 26.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 8335/2019 г. и др., в този случай е налице неоснователно обогатяване независимо дали плащащият е имал интерес от плащането, а разликата се състои в това, че при наличието на правен 1 интерес платилият има право на суброгация по чл.74 от ЗЗД. В случа не се търсят права по чл.74 от ЗЗД и ищецът не основава иска си на тази разпоредба, поради което обстоятелството е без значение за правния спор. Въпреки това следва да се посочи, че с оглед представените по делото решение по дело за делба, въз основа на което в полза на ищеца се възлагат недвижими имоти при дължимо уравнение на дяловете към ответницата/в препис на л.5 – л.7 от делото/ и определение за отказ за вписване на същото в СВ Русе /в препис на л.8 – л.10 от делото/ на осн. чл.264, ал.1 от ДОПК поради наличие на непогасено, подлежащо на принудително изпълнение публично задължение на ответницата в размер на 300 лв., то за същия е бил налице правен интерес от заплащането му. Това е направено от него на 12.12.2025 г. с плащане в системата на Изипей, видно от представената разписка/на л.4 от делото/. В същата изрично е посочено, че се плаща задължение в размер на 300 лв. по фиш *** от *** г.

Доводите на ответницата, че е нямала такова задължение, т.к. електронния фиш по ЗДВП, с което е наложена глобата в размер на 300 лв. не е било влязло в сила са неоснователни. От изисканата и приложена преписка на ОДМВР Ловеч, Сектор ПП е видно, че електронният фиш *** от *** г. е бил изпратен за връчване на адреса на ответницата на адрес с.***, Обл.Русе, ул.*** където тя не е била открита на 18.08.2025 г. като по данни на съсед от години живее и работи в Гърция и се прибира рядко/видно от справка на л.65 от делото/. При това положение правилно е било прието наличие на редовно връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и задължението е подадено към НАП като подлежащо на изпълнение. Неоснователни са и доводите на пълномощника на ответницата в С.З., че това е неправилно, защото била променила адреса си. От писмо на ЧСИ /в препис на л.48 от делото/е видно, че по изп. дело №*** във връзка с връчването на ПДИ на ответницата като длъжник е направена служебно адресна справка, при която е установено, че тя е с постоянен адрес с.***, ул.*** от 09.08.2010 г., а с настоящ адрес в с.*** от 27.10.2025 г., т.е. към момента на връчването на електронен фиш ***/*** г. –18.08.2025 г., актуален е бил само адреса в с.***. С оглед изложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

Разноските по делото са в тежест на ответницата на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответницата Б. Й. Т., ЕГН:********** да заплати на ищеца Е. Й. П., ЕГН:********** сумата в размер на 153,39 евро (300 лева), с която се е обогатила неоснователно с оглед заплащането от ищеца на нейно задължение по електронен фиш ***/*** г. на ОДМВР Ловеч, Сектор ПП в посочения размер, ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на делото – 15.12.2025 г., до окончателното плащане, както и 225,56 евро - разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Русе, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Й. при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Й. Гражданско дело № 20254520107237 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗС.

Претенцията на ищеца Е. Й. П. се основава на твърдения, че съгласно решение по гр. д. № *** г. имал законен интерес да впише в Службата по вписванията право на собственост върху къща и ниви. Това му било отказано, поради наличие на непогасено публично задължение на ответницата в размер на 300 лв., което било по фиш за превишена скорост на ПП КАТ. Това не било негово задължение, но поради това, че отказът възпрепятствал неговите права заплатил чуждото задължение в размер на 300 лв. като разполагал с платежен документ за плащането. По този начин в полза на ответницата била налице пряка имуществена полза. Счита, че са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, поради което претендира за осъждането на ответницата да му заплати посочената сума в размер на 300 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.

С оглед изложените фактически твърдения и формулирания петитум /искане/ съдът квалифицира иска правно по чл.59 от ЗЗД.

Ответницата Б. Й. Т. оспорва иска. Счита, че не е налице неоснователно обогатяване. Нямала влязло в сила задължение за неплатен фиш, т.к. никога не била получавала посочения електронен фиш и той не бил влязъл в сила. С оглед на това задължението не било установено по основание и размер. Не можело да се иска принудителното му събиране не само от нея, а и от трето лице. Така заплащайки задължението на своята сестра ищецът я е лишил от възможност да го оспорва, при положение, че не и било съобщено. Счита, че никой не е длъжен да заплаща задължение на друго лице освен в случаите, в които са му вменени по закон или с пълномощно.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявеният иск е за неоснователно обогатяване поради плащане на чужд дълг.

Съгласно трайната съдебна практика - Решение № 54 от 4.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1588/2024 г.; Решение № 303 от 31.05.2018 г. на ОС - Пловдив по т. д. № 826/2016 г.; Решение № 261432 от 26.11.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 8335/2019 г. и др., в този случай е налице неоснователно обогатяване независимо дали плащащият е имал интерес от плащането, а разликата се състои в това, че при наличието на правен 1 интерес платилият има право на суброгация по чл.74 от ЗЗД. В случа не се търсят права по чл.74 от ЗЗД и ищецът не основава иска си на тази разпоредба, поради което обстоятелството е без значение за правния спор. Въпреки това следва да се посочи, че с оглед представените по делото решение по дело за делба, въз основа на което в полза на ищеца се възлагат недвижими имоти при дължимо уравнение на дяловете към ответницата/в препис на л.5 – л.7 от делото/ и определение за отказ за вписване на същото в СВ Русе /в препис на л.8 – л.10 от делото/ на осн. чл.264, ал.1 от ДОПК поради наличие на непогасено, подлежащо на принудително изпълнение публично задължение на ответницата в размер на 300 лв., то за същия е бил налице правен интерес от заплащането му. Това е направено от него на 12.12.2025 г. с плащане в системата на Изипей, видно от представената разписка/на л.4 от делото/. В същата изрично е посочено, че се плаща задължение в размер на 300 лв. по фиш *** от *** г.

Доводите на ответницата, че е нямала такова задължение, т.к. електронния фиш по ЗДВП, с което е наложена глобата в размер на 300 лв. не е било влязло в сила са неоснователни. От изисканата и приложена преписка на ОДМВР Ловеч, Сектор ПП е видно, че електронният фиш *** от *** г. е бил изпратен за връчване на адреса на ответницата на адрес с.***, Обл.Русе, ул.*** където тя не е била открита на 18.08.2025 г. като по данни на съсед от години живее и работи в Гърция и се прибира рядко/видно от справка на л.65 от делото/. При това положение правилно е било прието наличие на редовно връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и задължението е подадено към НАП като подлежащо на изпълнение. Неоснователни са и доводите на пълномощника на ответницата в С.З., че това е неправилно, защото била променила адреса си. От писмо на ЧСИ /в препис на л.48 от делото/е видно, че по изп. дело №*** във връзка с връчването на ПДИ на ответницата като длъжник е направена служебно адресна справка, при която е установено, че тя е с постоянен адрес с.***, ул.*** от 09.08.2010 г., а с настоящ адрес в с.*** от 27.10.2025 г., т.е. към момента на връчването на електронен фиш ***/*** г. –18.08.2025 г., актуален е бил само адреса в с.***. С оглед изложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.

Разноските по делото са в тежест на ответницата на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответницата Б. Й. Т., ЕГН:********** да заплати на ищеца Е. Й. П., ЕГН:********** сумата в размер на 153,39 евро (300 лева), с която се е обогатила неоснователно с оглед заплащането от ищеца на нейно задължение по електронен фиш ***/*** г. на ОДМВР Ловеч, Сектор ПП в посочения размер, ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на делото – 15.12.2025 г., до окончателното плащане, както и 225,56 евро - разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

2