Решение № 156 от 30.10.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Свищов, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20234150100800 по описа за 2023 година

ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД Ищецът „ВИК“ ООД с БУЛСТАТ *, гр.*, представлявано от И.Б.И., чрез юрисконсулт М.Й. твърди, че ответницата Г. К. В. е потребител на ВиК-услуги по партида с аб.№***** , като дружеството е доставяло питейна вода за битови нужди, както и отвеждане чрез канализационната система на отпадните води до имот в гр. **. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на доставяните от услуги за периода от 28.02.2020 г. до 30.10.2020 г. Потребителят е следвало да заплати дължимите суми в 30 –дневен срок след датата на фактуриране. След падежа на фактурите задълженията не са платени.

За гореописаното вземане „ВИК“ ООД с БУЛСТАТ *, гр.*, представлявано от И.Б.И. са подали заявление по реда на чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.257/2023г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение №144/28.04.2023г. против ответника за сумите 165,59 лв. (сто шестдесет и пет лева и 59 ст.) главница; 43,98 лв. (четиридесет и три лева и 98 ст. )- лихва за забава от 29.03.2020 г. до 05.04.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане. Длъжникът е призован по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след дадени указания ищецът предявява настоящия установителен иск . Моли съда да признае за установено, че 1 ответникът им дължи гореописаните суми , като се присъдят и направените в исковото и заповедното производство разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК ответникът, чрез особения представител адв.М. К. е подал писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва фактически и правни твърдения на ищеца Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от задълженията . Моли искът да бъде отхвърлен. В съдебно заседание се представлява от адв. М. К. , която оспорва иска.

Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №144/28.04.2023г. по ч.гр.д.257/2023г. на СвРС - Г. К. В. следва да заплати на кредитора "ВИК" ООД с БУЛСТАТ * сумите 165,59 лв. (сто шестдесет и пет лева и 59 ст.) - главница; 43,98 лв. (четиридесет и три лева и 98 ст. )- лихва за забава от 29.03.2020 г. до 05.04.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане.

Страните не спорят, че ищецът е ВиК оператор, а ответникът е абонат на ВиК услуги за имот в гр. **. Същото се потвърждава и от представения Договор за предоставяне на ВиК услуги от 26.08.2009г., сключен между ответника Г. К. В. и „ВИКС“ ЕАД, чийто правоприемник е ищцовото дружество.

Представени са 8 бр. фактури, издадени в периода 28.02.2020 г. – 30.10.2020 г., с получател Г. К. В. за обект с абонатен №*****, както и разпечатка от електронен карнет за обекта. Видно от тях при отчет за месеците февруари, март, април, май, юни , юли, август 2020г. са вписвани служебно по 6 куб.м. консумация вода, а за периода 18.08.2020г. до 16.10.2020г. -23 куб.м.-реално измерени, получени като разлика между действителните показания на водомера и служебно начислените кубици вода.

Съдът служебно е изискал справка от Служба по вписванията – гр.

Свищов за вписаните промени в собствеността на имота и копие от документите, които удостоверяват това, доколкото от приложените съобщения при връчване на документи по делото е видно, че имотът до който е доставяна 2 вода , находящ се в гр. *** е собственост на друго лице. Същото се установява от представената справка от имотния регистър по лице от Агенция по вписвания, видно от която имотът, представляващ обект на потребление е възложен с постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. на ЧСИ Виктор Георгиев на МИГ, считано от дата на влизане в сила на постановлението, а именно 21.01.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За основателността на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже валидно облигационно отношение с ответника, доставяне на стокатавода и канализационни услуги, както и неизпълнението на договора.

Спорен въпрос по делото е наличието на облигационна връзка между страните, както и има ли ответникът качеството на потребител.

В случая е налице Договор за предоставяне на ВиК услуги от 26.08.2009г., сключен между ответника Г. К. В. и „ВИКС“ ЕАД, чийто правоприемник е ищцовото дружество за обект с аб.№*****, находящ се в гр.

***. Действително , към настоящия момент Г. К. В. не е собственик на имота, но за отчетния период е бил собственик. Видно от приложеното Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.11.2020 г. на ЧСИ Виктор Георгиев, имотът е възложен на публична продан на МИГ, считано от дата на влизане в сила на постановлението, а именно 21.01.2021 г. Тоест за отчетния период 23.01.2020 г. – 16.10.2020г. собственик на имота е Г. К. В., което заедно със сключения договор и придава качеството потребител.

Твърдението, че през този период тя лично не е обитавала жилището , не изключва отговорността и за доставената до този имот вода. За шест от месеците , видно от фактурите и електронния карнет е начислена служебно вода по 6 куб.м. на месец и при последния отчет , обхващащ периода 18.08.2020г.-16.10.2020г. са отчетени 71 куб.м. , от които са приспаднати служебно начислените , след което е фактурирана само разликата от 23 куб.м.

Възражението за изтекла погасителна давност за част от задълженията е основателно. Фактурираните задължения по 2 фактури, издадени на 28.02.2020г. за сумата 15,29 лева и на 31.03.2020г. за сумата 15,29 лева е погасено по давност. По същите фактури е погасено по давност и задължението за заплащане на лихва в общ размер на 8,82 лева. Заявлението 3 за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 25.04.2020г., повече от 3 години след изискуемост на задължението по посочените 2 фактури, както следва № 31535896/28.02.2020г. за сумата 15,29 лева-главница и 4,41 левалихва и № 31624477/31.03.2020г. за сумата 15,29 лева-главница и 4,41 левалихва. Предвид изтеклата погасителна давност , за която своевременно е направено възражение , искът по този договор в частта му за сумата 30,58 лева-главница и 8,82 лева-лихва , следва да се отхвърли като погасен по давност.

При този изход на делото и с оглед претенцията на ищеца за разноски, същите следва да бъдат присъдени, съобразно уважената част от иска.

Представен е списък за направени разноски от ищеца , както следва 25,00лв.такса за завеждане на делото и 200,00лв.- адвокатски хонорар за особен представител на ищеца, общо 225,00лева. В заповедното производство са направени разноски в общ размер на 105,00 лева. Искът е уважен в размер на 4/5 от претенцията, като съразмерно с това следва да се присъдят 4/5 от направените разноски в размер на 180,00лева-за исковото производство и 84,00лева –за заповедното производство. Претендирано е от процесуалният представител на ищеца присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00лева.

Водим от горното , съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на "ВИК" ООД с БУЛСТАТ *, гр.-, представлявано от И.Б.И. съществува вземане против Г. К. В. с ЕГН **********, с адрес в гр.-- за сумите 135,01 лв. (сто тридесет и пет лева и 01 ст.) - главница; 35,16 лв. (тридесет и пет лева и 16 ст. )- лихва за забава от 30.04.2020 г. до 05.04.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №144/28.04.2023г. по ч.гр.д. № 257/2023 г. на Свищовския районен съд.

4

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ВИК" ООД с БУЛСТАТ *, гр.-, представлявано от И.Б.И. иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че в негова полза съществува вземане против Г. К. В. с ЕГН **********, с адрес в гр.-- за сумите 30,58 лева-главница и 8,82 лева-лихва за забава от 29.03.2020 г. до 5.04.2023 г., на вземането ,за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №144/28.04.2023г. по ч.гр.д. № 257/2023 г. на Свищовския районен съд, като погасени по давност.

ОСЪЖДА Г. К. В. с ЕГН **********, с адрес в гр.-- да заплати на "ВИК" ООД с БУЛСТАТ *, гр.-, представлявано от И.Б.И. направените по делото разноски в размер на 180,00лева-за исковото производство , 84,00лева –за заповедното производство, както и

100,00лева- юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5