Решение № 1936 от 23.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1936 гр. Варна, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100502474 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 290073/08.06.2021г., подадена от „Куул Сървисиз” ЕООД, ЕИК 201177094 със седалище и адрес на управление с. Кокаляне, обл. София, ул. „Малчика“ № 8, срещу решение №261625/17.05.2021г., поправено с решение №262252/12.07.2021г., постановено по гр.д. № 15496/2020г. на ВРС, 12 съдебен състав, в частта, с която предявеният от въззивника срещу „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „ Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над уважените 2438 лева, до предявените 3838 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско” със застрахователна полица № *******************, товарен автомобил марка „Опел” модел „Комбо Ван” с **********, собственост на ищеца, изразяващи се в пълно погиване на автомобила, настъпило вследствие от реализирано на 20.07.2019г. в гр. Варна, ул. „Атанас Москов” № 5 застрахователно събитие – възникнал пожар, в който процесният автомобил е изгорял, ведно със законна 1 лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, неправилно и необосновано е. Сочи се, че ищецът своевременно е оспорил т.64 ОУ, като нищожна поради противоречие с КЗ.

Счита се, че е неправилно становището на първоинстанционния съд, че възражението за нищожност е било преклудирано. Оспорва се и изводът на съда, че разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ е диспозитивна. Поддържа се, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди в съответствие с императивното правило на чл.386, ал.2 КЗ. Счита се, че размерът на иска е доказан и от САТЕ. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба о т „Дженерали застраховане” АД , с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания. Сочи се, че валидността на т.64 ОУ се обосновава с доброволния характер на застраховката и не противоречи на императивна норма, като клаузата е уговорена в полза и на двете страни. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се и разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх. №294568/20.07.2021г. от „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049 срещу решение №261625/17.05.2021г., постановено по гр.д. № 15496/2020г. на ВРС, 12 съдебен състав, в частта, с която предявеният иск от „Куул Сървисиз” ЕООД е уважен за разликата над сумата от 58лв. до присъдените 2438лв.

В насрещната жалба се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част. Навежда се оплакване, че първоинстанционният съд не е съобразил, че в случая е налице подзастраховане по чл.389 КЗ и т.15 ОУ и застрахователното обезщетение е следвало да се коригира с коефициент според съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на МПС към деня на събитието, при което обезщетението възлиза на 8820лв., т.е. с 58лв. повече от доброволно изплатеното. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.

2

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Третото лице – помагач „Варна – Брайт“ ЕООД, ЕИК 200392731, конституирано на страната на ответника „Дженерали застраховане” АД, не е депозирало становище по жалбите.

Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от „Куул Сървисиз” ЕООД срещу „Дженерали застраховане” АД, иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3838 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско ” със застрахователна полица № *******************, товарен автомобил марка „Опел” модел „Комбо Ван” с **********, собственост на ищеца, изразяващи се в пълно погиване на автомобила, настъпило вследствие от реализирано на 20.07.2019г. в гр. Варна, ул. „Атанас Москов” №5, застрахователно събитие – възникнал пожар, в който процесният автомобил е изгорял, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението.

3

Твърди се в исковата молба, че по повод процесното събитие на 10.02.2020 г. е заведена щета № 210532261/2019 г. при ответника. Посочва се, че щетата е определена от ответника като тотална. Сочи се, че определеното и заплатено застрахователно обезщетение е в размер от 8762 лева. Поддържа се, че реалната стойност на дължимото обезщетение е в размер от 12600 лева, поради което счита, че застрахователят дължи на ищеца още 3838 лева.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпилото застрахователно събитие и щетите произтекли от него. Оспорва се претендираният от ищеца размер на обезщетението, като се посочва, че размерът на изплатеното обезщетение е определен в съответствие с чл. 64 от ОУ към застрахователния договор, според който при тотална щета се заплаща обезщетение в размер до 70 % от действителната стойност на МПС към датата на събитието, определена от служители на ответника по средни пазарни цени. В тази връзка се поддържа, че исковата претенция е неоснователна, тъй като ищцовото дружество е вече обезщетено за претърпените вреди. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че същите са валидно обвързани от договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № ******************* от 14.06.2019г., по силата на който ищецът е застраховал по застраховка „Каско”, с клауза „Пълно Каско“ със застрахователна сума от 12 600 лева за периода от 26.06.2019 г. до 25.06.2020 г. собствения си товарен автомобил марка „Опел” модел „Комбо Ван” с **********. Страните не спорят и относно факта на настъпване на застрахователно събитие на 20.07.2019г. при покрит от застрахователя риск, както и наличието на предпоставките за определяне на застрахователното обезщетение при условията на „тотална щета“. Представени са доказателства за завеждане на претенцията по застраховка, както и за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета в полза на ищеца в размер на 8762 лева.

4

Съобразно заключението на вещото лице по приетата в рамките на първоинстанционното производство и неоспорена съдебна автотехническа експертиза, средната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие, е 16000лв., а 70% от действителната стойност на МПС е 11200лв.

Въз основа на описаните факти и по наведените с въззивните жалби оплаквания, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно, чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Спорен във въззивното производство, с оглед наведените оплаквания във въззивната и насрещна въззивна жалба, е въпросът в какъв размер следва да се определи дължимото обезщетение.

Релевираният от застрахователя в първоинстанционното производство текст на т.64 от приложимите по процесния застрахователен договор Общи условия, предвижда при пълна загуба /тотална щета/, вследствие на проявени рискове, покрити по условията на договора /без рисковете „Кражба“ или „Грабеж“ на МПС/, застрахователят изплаща обезщетение в размер на 70% от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, като увреденото МПС, или остатъците от него остават собственост на застрахования.

В първо съдебно заседание пред първата инстанция, ищецът е направил възражение за нищожност на клаузата на т.64 от Общите условия, като противоречаща на КЗ. Възражението е своевременно като направено в първия възможен за ищеца момент веднага след връчване на препис от отговора на исковата молба. Съставът на въззивния съд го преценява като неоснователно.

Уредбата в чл.386, ал.2 от Кодекса за застраховането предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. От изложеното е видно, че КЗ позволява договаряне на различен размер на застрахователно обезщетение от този на действително претърпените вреди.

Ведно с изложеното, в случая клаузата на т.64 ОУ като краен резултат се 5 придържа към действително претърпяната вреда доколкото предвижда ведно с изплащане на обезщетение от 70% от действителната стойност на МПС, увреденото МПС, или остатъците от него, да останат в собственост на застрахования. Клаузата е в полза и на двете страни, като по този начин се избягва възможността за неоснователно обогатяване при определяне размера на застрахователното обезщетение. Поради това, оспорената клауза на Общите условия, които са доброволно приети от застрахования при условията на свобода на договаряне, не противоречи на императивна правна норма и няма пречка да бъде приложена в отношенията между застрахователя и застрахования.

Доводът за наличие на подзастраховане и прилагане на пропорционално обезщетяване е наведен едва в насрещната въззивна жалба в нарушение на чл.266, ал.1 ГПК, поради което не би могъл да бъде разгледан във въззивното производство, респективно да повлияе на изхода на спора.

С оглед всичко гореизложено, размерът на застрахователното обезщетение следва да се определи на 70% от действителната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, или в случая съобразно заключението на вещото лице, този размер възлиза на 11200лв. След приспадане на изплатената извънсъдебно от застрахователя сума от 8762лв., дължимото обезщетение възлиза в размер от 2438лв. До този размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 3838лв.

Налага се извод за неоснователност на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба. Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/da92b919-4c0f-411e-ba4f-03c6b13e7c26