Решение № 384 от 30.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000925 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 721/25.05.2024 г. по т.д. № 991/2023 г. на СГС, VI-17 състав е отхвърлен предявения от „Хайбрид” ЕООД, с ЕИК: 200431700, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панорамен път” № 28А, ап. 2, срещу „Вианд” ЕАД, с ЕИК: 831742865, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 7, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/, представляваща частично заявена претенция за вземане в пълен размер от 3 174 462 лв. – неустойка, дължима съгласно чл. 14, т. 1.1 от предварителен договор за сключване на окончателен такъв за продажба на безналични акции с право на глас от капитала на „Свинекомплекс Николово“ АД, който е сключен на 21.06.2019 г., между ответника „Вианд” ЕАД, от една страна в качеството му на продавач, и ищеца „Хайбрид” ЕООД, дружеството „Пимаро България“ АД и дружеството „Вестпарк Файненшъл Груп“ с.а., Люксембург, от друга страна като купувачи, за неизпълнение на задължението на продавача по чл.

11, т. 11.10 от предварителния договор да извърши действия, в резултат на които да се осигури, че към датата, на която се сключва окончателният договор за продажба на акциите, срещу дружеството „Свинекомплекс Николово“ АД няма предявени съдебни и/или извънсъдебни претенции от трети лица, както и да декларира съществуването на това обстоятелство пред купувачите.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Алекстрейд“ ЕООД.

С Определение от 12.08.2024 г. СГС е оставил без уважение искане на „Вианд“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.

Ищецът „Хайбрид“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против

1 първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че правилно СГС приел наличието на първите два елемента от фактическия състав на иска за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение, а именно, че между страните има договор и че е налице неизпълнение на задължение, произтичащо от този договор. Неправилно обаче било прието, че липсва валидна уговорка за дължимост на неустойка за неизпълнение, поради противоречие на тази уговорка с добрите нрави. Преценката на съда не била съобразена с установените и доказани със събраните доказателства обстоятелства, според които „Хайбрид“ ЕООД не само не може да се обогати, но дори не може да получи това, което му се дължи или неговата равностойност. Сочи, че процесният предварителен договор за обратно изкупуване на акции от „Свинекомплекс Н.“ ЕАД е сключен вследствие опцията за изкупуване, съществуваща в предходен Договор за покупко-продажба на акции, купувачът по който – „Вианд“ АД се е задължил да запази имуществото на свинекомплекса, да не го обременява и да не се разпорежда с него. Свинекомплексът бил продаден за 3 174 462.09 лева, но всъщност тогава неговите активи били на стойност 7 378 801.07 лева, което обуславяло значително по-висока цена от уговорената. Уговорената неустойка обезпечавала задължението на „Вианд“ ЕАД да прехвърли обратно закупените акции при цената, на която ги е придобило, но при запазване имуществото на предприятието. Целта била от една страна „Вианд“ ЕАД да удовлетвори вземанията си, но от друга първоначалните собственици на акциите отново да станат такива при запазено имущество на предприятието и това личало както от клаузите на предварителния договор, така и на основния договор за покупкопродажба. Предвидените декларации в двата договора относно правното и имуществено състояние на свинекомплекса целели да осигурят запазване цената на акциите, както и че тя не е намалена вследствие управлението на „Вианд“ ЕАД.

Жалбоподателят твърди, че в първоинстанционното производство е установено, че дадените от „Вианд“ ЕАД декларации са неверни, както и че свинекомплексът няма никакво имущество, което рефлектира върху стойността на акциите. Невярна била декларацията по чл. 11.10 от предварителния договор, че не са налице каквито и да е съдебни и извънсъдебни претенции от трети лица, защото към 03.04.2023 г., когато била дадена, била налице претенция от „Алекстрейд“ ЕООД за заплащане на подобрения и оборудване в размер на 1 540 089.60 лева, с която „Вианд“ ЕООД било запознато, видно от представени по делото нотариални покани. Това дружество скрило и обстоятелството, че свинекомплексът се е разпоредил със своето имущество и се опитало да продаде обратно акциите на минималната уговорена цена. Според чл. 4 от предварителния договор всяко намаляване или увеличаване стойността на предприятието на свинекомплекса се отразява на цената за обратно изкупуване на акциите. При така установеното СГС необосновано приел, че уговореният размер на неустойката и условията, при които тя се дължи води до поставяне на интересите на „Хайбрид“ ЕООД над тези на „Вианд“ ЕАД и е налице неравно третиране. Сочи също, че в хипотеза, в която наличието на претенции към свинекомплекса води до снижаване цената на акциите до нула, то тогава за „Хайбрид“ ЕОД ще бъде налице вреда в размер на цялата покупна цена по обратното изкупуване, поради което и не било вярно приетото от СГС, че предвидната неустойка не съответства на размера на очакваните вреди. Поддържа се още, че неправилно съдът направил паралел между купувача и продавача и приел, че липсва идентична неустойка за неизпълнение по отношение на ищеца. Задълженията на двете дружества били различни и не можел да се прави такъв паралел. Изтъкнатите от съда обстоятелства не обосновавали извод за излизане на неустойката извън нейните обезпечителна, санкционна и обезщетителна функции.

Необосновано СГС приел и че обичайните вреди от неизпълнение от „Вианд“ ЕАД на задълженията му по чл. 11 от предварителния договор са в многократно по-нисък 2 размер от уговорената неустойка, която представлявала средство за обогатяване. Съдът не отчитал нито обичайните вреди, които могли да настъпят от неизпълнението, нито конкретно установените по делото обстоятелства. Изложени са и доводи за неправилност заключението на съда за нищожност на клаузата по чл. 14.2 от предварителния договор. Посочено е, че предвид неизпълнението по чл. 11 от предварителния договор, „Вианд“ ЕООД е осуетило обратното изкупуване, поради което ищцовото дружество е претърпяло вреда, изразяваща се в разликата между цената, на която продало акциите и действителната стойност на активите на свинекомплекса по това време, които били повече от двукратния размер на продажната цена, като вреда нямало да настъпи, ако свинекомплексът бил в същото състояние като при продажбата на акциите и беше извършено обратно изкупуване на тези акции.

Именно като обезпечение на обратното изкупуване била уговорена неустойката и тя била съизмерима с посочените вреди. Ето защо клаузата за неустойка не била нищожна. Направено е искане да бъде отменено първоинстанционното решение и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В допълнение към въззивната жалба е направено доказателствено искане за изслушване на комплексна Икономическа и счетоводна експертиза за установяване стойността на предприятието на свинекомплекса и съответно на акциите от капитала му към три различни момента, като е пояснено, че изясняването на тези въпроси има отношение към преценката на вредите, които процесната неустойка идва да обезщети и чийто размер е послужил като база за преценка действителността на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави. Посочено е, че неправилно първата инстанция не допуснал идентично такова доказателствено искане, като приел, че с него се установяват неотносими факти.

Ответникът „Вианд“ ЕАД, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Сочи, че тезите на ищеца са изградени върху неверни фактически твърдения, като част от тях се правели за първи път пред въззивната инстанция (относно по-високата пазарна цена на акциите). Сочи, че свинекомплексът никога не е бил печелившо предприятие.Сочи се още и че цената на обратното изкупуване не е равна на първоначалния дълг, а в чл.14.6.3 от основния договор било предвиден корективен механизъм, като фиксираната минимална цена от 3 174 462.09 се намалявала с размера на намалението на стойността на активите и балансовата стойност на предприятието, но се увеличавала с балансовия размер на капиталовложенията и инвестициите, направени от купувача. Това правило било възпроизведено и в чл. 4 от предварителния договор. Затова ищецът никога не е бил застрашен, че ще получи „кухи“ акции. Посоченото сочело още, че „Вианд“ ЕАД не било поемало задължение да запази активите на свинекомплекса, да не ги обременява и да не се разпорежда с тях, освен посоченото в чл. 9.7 от основния договор.

Твърденията на ищеца били и неотносими към спора за неустойка. Сочи се още, че чл.

11.8 от предварителния договор поставя изискване Николово да няма задължения към трети лица, които не са отразени в одитирания финансов отчет, а не изобщо да няма задължения, нито относно тяхната динамика, поради което нямало как декларациите да са насочени към запазване непроменено имуществото на Николово. Излагат се подробни доводи защо е правилно първоинстанционното решение и се правят твърдения в насока, че уговорената спорна неустойка не държи сметка за очакваните последици от неизпълнението. Неустойката в случая нямала почти никаква обезпечителна функция, а липсата на реципрочност при уговаряне на неустойката водела до неравнопоставеност в противоречие с добрите нрави. Поддържа се, че претенциите не могат да влияят на цената на акциите, защото са различни от задължения, което било видно при сравнение между клаузите на чл. 11.8 и 11.10 от 3 предварителния договор, а освен това липсвал допълнителен критерий, който да разграничи последиците при претенции от 1 лев или 1000 лева. Сочи се неоснователност и на всички други оплаквания във въззивната жалба. Излага се становище за неоснователност на доказателственото искане на жалбоподателя.

Поддържат се всички възражения и доводи от отговора на исковата молба. На последно място се сочи, че ако според твърденията на ищеца, той е развалил предварителния договор, то търсената от него неустойка е недължима, тъй като в хипотеза на разваляне на договора се дължи само неустойка за разваляне, като с обратна сила отпадат всички задължения по договора, включително неустойката за неизпълнение. Направено е искане първонистанционното решение да бъде потвърдено.

Ответникът „Вианд“ ЕАД е депозирал и частна жалба против определението от 12.08.2024 г. с твърдения за неговата неправилност. Поддържано е, че определеният от съда размер от 14 650 лева е определен в нарушение на правилата на Наредба № 1/2004 г., както и че в случая Наредбата за правната помощ не може да служи като ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение, защото такова е уговорено между страната и нейния адвокат, а не се определя по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА Правилният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. бил 72 266.93 лева без ДДС, като отделно следвало да бъде начислен и ДДС, доколкото процесуалният представител на „Вианд“ ЕАД е регистрирано по ДДС. Изложени са и доводи за висока правна и фактическа сложност на делото. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо това на „Вианд“ ЕАД да бъдат присъдени още 64 400 лева към присъдените вече 22 000 лева.

Ищецът „Хайбрид“ ЕООД и третото лице „Алекстрейд“ ООД не са депозирали отговор на частната жалба.

По въззивната жалба

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).