Решение № 17696 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17696 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110150276 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „***********“ ЕООД срещу „***********“ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че „***********“ЕООД дължи на „***********“ЕООД сумата от 5491.97 лева, представляваща цена на транспортна услуга по фактура №***********/29.11.2024, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане и сумата от 259.92 лева мораторна лихва за периода от 29.11.2024 -02.04.2025г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът редовно уведомен, не е подал отговор на ИМ.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните е бил налице сключен договор за превоз, по силата на който ищецът е организирал и съществил международен превоз на товар на ответника, като е доставил същия по посоченото местоназначение при получателя в ********************. За извършения превоз, ищецът е издал фактура №***********/29.11.2024г. за сумата в размер на 2828 лв./5491,97 лв., която ответникът не му е заплатил. За извършения международен превоз, съгласно приложимата международноправна уредба, била издадена товарителница /ЧМР/, приложена в заверен превод от английски език, видно от която товарът е бил доставен на получателя, съобразно уговореното.

Ответникът по реда и в срока по чл.131 от ГПК не е подал отговор на исковата молба. В подадената молба от ответника чрез адв. Н., преди провеждане на о.с.з, насрочено за 20.05.2026г., ответникът е навел възражения, че ищецът не е извършил превоза, както и че не е доставил товара по местоназначението му в ********************. Оспорил е и че представената и приета по делото електронна кореспонденция е била осъществена с лице, имащо качеството на търговски представител на ответника, респ. лице, което е било 1 надлежно упълномощено да договаря с ищеца.

Съдът намира, че възраженията на ответника че ищецът не е извършил превоза, както и че не е доставил товара по местоназначението му в ********************, са изцяло преклудирани. Във връзка с възраженията, досежно приетата по делото електронна кореспонденция, преценена с оглед на останалите събрани по делото писмени доказателства, съдът приема, че дори лицето, с което същата е била водена, да не е имало качеството на упълномощен представител на ответника/търговски представител, то от останалите приети по делото доказателства - фактура №***********/29.11.2024г. и ЧМР, се установява по безспорен начин, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за превоз, както и че ищецът се явява изправна страна по същото, като е изпълнил задълженията си по договора да организира и транспортира товара на ответника, като го е предал по местоназначението му в ********************, при това без възражения от получателя, както и от ответната страна, поради което възниква и правото му да получи дължимото възнаграждение по см. на чл.367 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, в размер на 2828 евро/5491,97 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане. Издадената фактура, в т.ч. размера на същата не е била оспорена от ответника, поради което е следвало да я заплати, а като не е сторил това, считано от деня на нейното издаване е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за мораторна лихва за периода 29.11.2024 -02.04.2025г., в посочения в исковата молба, размер от 132,90 евро/259.92 лева.

По разноските.

С оглед изхода на настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 910,13 евро за исковото и за заповедното производства. Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като според настоящия съдебен състав същото се явява съответно на материалния интерес по делото, както и на обема на осъществената процесуална защита, като по делото е проведено повече от едно съдебно заседание, в което се е явил лично и е присъствал процесуалния представител на ищеца. При съвкупна преценка на посочените обстоятелства, съдът намира, че претендираното възнаграждение следва да се присъди в пълния размер, който според настоящия съдебен състав се явява и справедлив такъв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че „***********“ЕООД с ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. ****************** № * * * , **********представлявано от управителя М.АМ.Х., дължи на „***********“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище гр.

**************************** №27, представлявано от управителя А.Т.М., на основание предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.чл.367 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 2828 евро/5491,97 лв., представляваща цена на транспортна услуга по фактура №***********/29.11.2024, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 132,90 евро/259.92 лева., представляваща обезщетение за мораторна лихва върху главницата, за периода 29.11.2024 02.04.2025г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№20 007/2025г., по описа на СРС, 140 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „***********“ЕООД с ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр.

****************** №

***,

**********представлявано от управителя М.АМ.Х., да заплати на „***********“ ЕООД с 2

ЕИК **********, със седалище гр. **************************** №27, представлявано от управителя А.Т.М., сторените по делото разноски в общ размер на 910,13 евро за исковото и за заповедното производства.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3