Решение № 53 от 16.11.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200031 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 23-0353-000024 от 15.02.2023 г., издадено от Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се иска то да бъде отменено изцяло. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с пълномощника си адв. И.

З. от САК, която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

Отново се заявява искане НП да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган (АНО) – Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Направено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от жалбоподателя.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното 1 наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели – К. М. Д. – актосъставител, на длъжност „***“ към ОДМВР София, РУ С., П. И. И. и В. М. Б.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.01.2023 г., около 10,22 часа, свидетелите К. М. Д. и П. И. И. – *** при РУ С., при изпълнение на служебните си задължения, спрели за проверка, движещия се по път II-16 с посока на движение от гр. София към гр. Мездра, на км. 71+425 /КПП-Ромча/, товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № **, собственост на Л. Т. А., ЕГН **********, с адрес: *** (съгласно отразеното в системата АИС-КАТ), управляван от жалбоподателя. Товарният автомобил бил с поставени регистрационни табели. Проверяващите установили, че горецитираният автомобил е с прекратена регистрация от 20.12.2022 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Жалбоподателят заявил пред полицейските служители, че автомобилът не е негова собственост, както и че не знае, че собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нито, че товарният автомобил е с прекратена регистрация. Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред, съответно е налице административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 790085/18.01.2023 г. от свидетеля Д. на жалбоподателя в присъствието на свидетеля И., който бил предявен за запознаване със съдържанието на жалбоподателя и същият го подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като с постановление от 10.02.2023 г. по пр.пр. № 209/2023 г. на РП Костинброд прокурор при РП Костинброд отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите за преценка дали същото представлява административно нарушение на Началника на РУ Своге. Въз основа на горецитираните АУАН и постановление на РП Костинброд е издадено от Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, обжалваното НП, връчено редовно на жалбоподателя П. на 16.02.2023 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 23.02.2023 г.

От Писмо Рег. № 433200-58769 от 26.05.2023 г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че горепосоченото МПС е с прекратена регистрация на 20.12.2022 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с оглед постъпило уведомление от Гаранционен фонд, като собственикът на МПС не е уведомен за прекратяване на регистрацията от страна на служител на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР. След установяване на нарушението от 18.01.2023 г. – на 20.01.2023 г. е възстановена служебно регистрацията на товарния автомобил, с оглед постъпило уведомление за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, което се установява от представената с писмото Справка по история на регистрациите за автомобила.

2

От показанията на свидетеля Б. се установява, че жалбоподателят е взел товарния автомобил от гр. ***, за да извърши ремонт на същия, като лицето, което е ползвало същия е заявило на жалбоподателя, че ключовете са в автомобила, а документите за него – в жабката.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д., И. и Б., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на РУ в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от същия закон.

Обжалваното НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

Относно вменено на жалбоподателя нарушение, на първо място следва да се посочи, че в НП напълно липсват мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на 3 престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като не е доказана субективната страна на нарушението. Отказът на прокурора е изпратен на началника на РУ Своге за преценка дали е налице административно нарушение, а не с указание за санкциониране на П. по административен ред. Въпреки това АНО е решил да издаде НП, без да изложи дължимите аргументи – защо след като за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина, АНО приема, че въззивникът е осъществил състава на същото административно нарушение – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника с издаденото процесно наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ) и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от КЗ. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска 4 отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е задължително уведомяването на собственика да е извършено по реда на по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, стига да се докаже, че собственикът е узнал за служебно прекратената регистрация на автомобила по друг начин. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага. Изрично в горния смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк.д. № 3/2022 г. на ВКС и ВАС.